Започва Страстната седмица за православните християни – последната седмица от земния живот на Иисус Христос и от Великия пост.
Нарича се Страстна, защото на старобългарски език “страст” означава “страдание”. Тя започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва със смъртта на кръста, погребението и Възкресението му.
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.
Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ. “Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън“ (Мат. 3:10).
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Иисус Христос ни дава пример как да благотворим – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
На Великата сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в бързината си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с апостолите, по време на която той им казва, че един от тях ще го предаде. Юда излиза и го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до залавянето му.
На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден (след залез), той е разпнат.
На Велики петък се припомнят страданията на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.
Нарамил тежък кръст от преторията на Пилат, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двама разбойници за поругание при страшни природни смущения – земетресение и затъмнение на Слънцето, той издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.
Великата събота е ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден – тогава църквата отслужва Опело Христово). На следващия ден е светлото Христово възкресение, като отново службата започва през нощта.
Неделният ден е започнал от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църква свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкръснал.
Информация: pravoslavieto.com
