Започнаха репетициите на пиесата „Госпожица Юлия“ от Аугуст Стриндберг в Драматично-куклен театър “Иван Радоев” в Плевен, информира Гергана Пирозова-драматург на културния институт. Режисьор е Теодора Лилян, а в сценичната версия заедно с нея участва и известният драматург Роман Должански. Сценограф е Олег Головко – един от съратниците на режисьора Тимофей Кулябин, композитор на спектакъла е Калин Николов, костюмите са дело на Сергей Йорданов. Участват актьорите Теона Димова, Антъни Пенев, Бориса Сарафова – Черкелова и Делян Илиев. Очаква се премиерата да е през април 2024 г.
„Госпожица Юлия“ на Плевенския театър ще е много различна от познатата драматургична основа на Аугуст Стриндберг“, споделя Теодора Лилян. Това е вторият проект в тандем между нея и Роман Должански след успешния ѝ дебютен спектакъл в Народен театър „Иван Вазов“ „Русалка“ по мотиви от пиесата на А. С. Пушкин и Вл. Набоков.
Действието в пиесата на А. Стриндберг се развива в средата на лятото, на Еньовден, когато хората разполагат с неограничена свобода за една нощ. В нея всички семейни връзки и морални норми са отменени, а когато слънцето изгрее, празникът свършва и всеки участник трябва да се върне към своя обичаен живот…
В концепцията си Теодора Лилян споделя:
„Tábula rása „празен лист“ (чиста дъска) е латинска крилата фраза, която се използва за обозначаване на гносеологичната теза, че всеки отделен човешки индивид се ражда без вродено или вградено (заложено) умствено съдържание, тоест чист. Ресурсът му от знания изцяло се изгражда от опита и чувственото (сетивното) възприемане на външния свят. Тоест ние се раждаме свободни. Но характерът ни се определя не само генетично, но и социално. Въпросът е кое от двете е по-силно. В пиесата „Госпожица Юлия” героите имат малко свобода, малко любов. Какво изобщо имат тези герои? Имат страх и предразсъдъци. А от страх човек става коравосърдечен (жесток). В пиесата много ясно е показано как човекът е безсилен да преодолее желанието да унижи другия, когато има възможност да го направи… Откъде идва, откъде се появява този страх и защо е толкова силен? В отговора на този въпрос е заключена актуалността на този текст. Бихме ли могли да се освободим от страха и да станем отново „чисти и свободни“?
