Великолепен Великденски концерт подариха на плевенчани Общински хор „Гена Димитрова” и Плевенска филхармония. Музикалното събитие се състоя снощи, на Велики вторник, в Художествена галерия “Илия Бешков” в Плевен.
За смисъла на Великден и събитията от Страстната седмица разказа Димо Дешев, режисьор и председател на ПК по „Култура, читалища, вероизповедания и международна дейност” при Общинския съвет – Плевен. Вторият ден от Седмицата на страданията, която е последната от живота на Исус, е за поучения, нравствени наставления и за дарения за бедните и нисшите духом. Според църковния канон, денят е отреден за смирение и поучение. Димо Дешем прочете част от молитвата „Отче наш“ на арамейски език – езикът на Иисус Христос.
В унисон с характера на увода и смисъла на предстоящия празник Общински хор “Гена Димитрова” под диригентството на Анелия Дечева изпълни църковнославянските песнопения “Тебе поем” от Добри Христов, “Господи, усльiши меня” от А. Архангелский и “Достойно есть” от П. Чесноков, с които поведе публиката в един друг свят – на хармония, покой и стремеж на душите към вяра, надежда и любов.
Публиката аплодира възторжено и следващия музикален бисер, който представиха Плевенската филхармония и Общински хор “Гена Димитрова” под диригентството на маестро Георги Милтиядов – Реквием от Дж. Пучини. Краткото, но изключително красиво произведение пречисти умовете и сърцата и ги подготви да се потопят в атмосферата на следващото прекрасно произведение – Реквиема на френския композитор, органист и педагог Габриел Форе.
Заупокойна меса не акцентира вниманието на слушателя върху образа на смъртта и сцените на Страшния съд. Основната идея са вярата, покоят, мирът и любовта, а образът на смъртта е представен като дългоочаквано избавление, преход към най-висшите сфери, за които говорят всички философи от всички времена и народи.
Произведението е лишено от мрачност: вместо усещането за смъртта, на слушателя му се предлага усещането за покой, вместо мрачната скръб – светлата радост, вместо образа на Ада – образа на Рая, и за надежда, вместо безизходност.
Именно това усещане за красота, надежда и всеопрощение остави произведението у всеки от зрителите. Техните заслужени аплодисменти получиха и солистите Илина Михайлова – сопран, и Свилен Николов – баритон, които развълнуваха всички с красивите си и прочувствени изпълнения.
Снимки: Августина Серафимова