Творецът Емил Калев: Важно е човек да намери пътя, който му е предначертан свише

0
519
Емил Калев

Емил Калев е завършил НАТФИЗ със специалност „Куклено актьорско майсторство“, а по-късно се дипломира с магистърска степен „Мениджмънт в сценичните изкуства“. Снима се активно в различни телевизионни формати, кинопродукции, сериали и реклами. От 2007 е член на Съюза на артистите в България.

Любовта му към музиката датира от ранна възраст и по-късно се дипломира с музикално образование – специалности цигулка и пиано. Уменията му го вдъхновяват да изучава и класическа китара. Като студент в НАТФИЗ започва да посещава частни уроци по вокално майсторство. От няколко години активно изучава оперно пеене, работейки съвместно с имена, доказали своето признание на световно ниво. По настоящем е ученик на маестро Калуди Калудов.

Вече над 20 години Ана Боянова и Емил Калев музицират като дует. За основа на своите изпълнения избират традиционни и популярни песни от различни региони на Италия, Испания, Мексико, Аржентина, Португалия и Израел, като се придържат към оригиналност в концепцията на своя репертоар. Многократно концертират и участват на фестивали у нас и в чужбина. Целта на техните проекти е да се обогатят ценителите на стойностна музика с уникални образци от различни култури.

Дуетът е реализирал 5 музикални албума: „Musica Mediterranea” /2002/, „Bella mia” /2004/, „Lu Destino” /2009/, „Querida“ /2015/ и „Nostalgia“ /2019/. Участват в документалните филми „Съвременни трубадури” /2003/ и „Да изпееш живота”. Реализират и интересните концертни проекти „Musica Tradicional“, „В седем ангелите слизат“, „Катарзис“, „Озарение“, „ALHAMBRA“.

Двамата творци наскоро бяха гости на културния форум Плевенска артсцена „Измерения“, който се организира от Сдружение „Духът на Плевен“. По време на срещата Ана Боянова представи последния си роман „Библия за прелюбодейци“, както и свои стихове. Прозвучаха и темпераментни песни от последния албум „Nostalgia“ на дуото.

Вие сте неизменна част от представянията на последния роман „Библия за пралюбодейци“ на Ана Боянова, с която от над 20 години сте дует. Кои са вълнуващите моменти от тази книга за Вас?

Посланията в романа са свързани с прошката. Прошката, която е на всички нива – не само в любовен аспект, който авторката разглежда, а и от друга гледна точка. Основното, което ме вълнува и което аз намирам за много сполучливо и ценно, е това, че всеки от героите й, които са творчески личности, превъзмогва всичко онова, което изглежда на пръв поглед грешно, израства по своему и преодолява своя човешки недостатък. Много ми харесва, че Ана Боянова успява да развие всичко това по един прекрасен белетристичен начин, с нейните художествени умения успява много добре да го предаде и да достигне до публиката.

А имате ли любим герой – като поведение и решения?

В живота си съм се докоснал до всички изкуства, които вълнуват героите в книгата, и не мога да кажа, че имам любим образ, но напълно разбирам всеки един от тях – с търсенията и разсъжданията му, с това, което те постигат и преодоляват в себе си.

А прошката за Вас какво е?

Прошката е едно велико дело. Не малко книги са написани в тази посока – и философски, и езотерични. Тя е нещо, което понякога отнема цял живот борба, за да дойде, за да можем да простим във всяка една сфера на живота.

Ана Боянова и Емил Калев

Защо е важно да се прощава?

Най-вече защото е божествено. Бог чрез Христос е предал на човечеството посланието да се научим да прощаваме. Не съм сигурен, че съм готов още в този живот винаги да постъпвам така, но се опитвам да практикувам в някаква степен акта на опрощение – в зависимост от това, което моето самосъзнание успява да преработи, да трансформира.  

Това често е един дълъг процес, може да трае цял живот. Учим се да прощаваме неща, които дори в художествената литература са наречени непростими, или им се слагат определени етикети.

Аз не съм привърженик на тези крайности, че човек не е способен да прощава. Но ако задълбаем навътре в себе си и извадим доброто, което е заложено в нас, погледнем с едно друго съзнание, фолософски на нещата наоколо, мисля, че ще сме на прав път и можем да достигнем Христовото послание.  

Което ни отваря нови хоризонти – на осъзнаване, на изява, на израстване.

Да, абсолютно. Това ни се отразява както в отношенията с хората, така и в сферата на изкуството, защото, все пак, ние сме хора на изкуството и там също е заложен моралният въпрос за прошката, не само в личните отношения.

Вие сте музикалната част от прекрасните срещи с публиката, с които представяте книгата на Ана Боянова. Нека поговорим за тази Ваша голяма любов – музиката. Кога й се посветихте?

От ранна детска възраст съм спуснат в необятния свят на класическата музика. Занимавам се с инструменталана музика от 6-годишен, благодарение на моите родители. По-пътя на осъзнаването имах възможността да се докосна и до други изкуства – и с изобразително изкуство успях да се проявя, и с танцовото изкуство. По-късно видях, че театралното изкуство също крие една магичност, която по някакъв начин е заложена в мен. Смея да твърдя, че театърът беше много голяма моя любов и затова избрах да се занимам с него, завърших и висше театрално образование, но въпреки всичко музиката беше тази, която ме съпътстваше успоредно с театралното изкуство. Още в гимназията започах да се занимавам по-сериозно с вокално изкуство и напоследък се развивам по-целенасочено в оперното изкуство.

Кои са Вашите преподаватели, както и целите Ви и плановете Ви за скорошни изяви?

Благодарен съм на съдбата, че успя да ме срещне с много качествени хора – и по пътя на инструменталното изкуство, и в сферата на театралното изкуство, и при вокалното майсторство. Благодаря на всички! Напоследък се занимавам сериозно с оперното изкуство и искам да изкажа моите най-големи и сърдечни благодарности на маестро Чолаков, на маестро Бойко Цветанов, на Калуди Калудов, с които успях да намеря общ език. Те ми се довериха, аз – също, и постигнахме сравнително добри резултати. Изкуството е нещо безкрайно и човек не може да каже, че го е овладял и е постигнал някакви резултати. Изкуството цял живот се учи. Благодарен съм за това богатство, до което успях да се докосна през скромния ми житейски път. Чрез него успях да разкрия голяма част от себе си, да развия своя потенциал и продължавам в тази посока, пък докъдето е рекъл Бог. За планове не смея да си мисля. Бих си пожелал да съм здрав и това, за което тайничко си мечтая, се надявам да се реализира в този живот. Ако не – знае ли човек? Може в други прераждания. Както казват италианците: „За оперното пеене са необходими два живота – в първия се учиш, във втория – пееш.“ Така че не смея да заключавам аз, че нещата са тук и сега. Единствено може да си пожелаем да сме здрави и да се развиваме в това, което Бог ни е отредил, защото наистина е много важно човек да намери пътя, който му е даден и предначертан свише.

В дует с Ана Боянова поднасяте прекрасни темпераментни песни от Средиземноморието. Последният Ви диск „Nostalgia“ се радва на огромен интерес от страна на публиката. По какви критерии подбирате произведенията?

Ана също е дългогодишен певец – в областта на оперното изкуство. Ние работим вече 20 години в тази посока и смеем да твърдим, че до някаква степен сме изградили един качествен критерий, който ни помага дори сами да определяме репертоарите си. При една добра селекция и добра насоченост в това, с което се занимаваш, успехът е малко по-сигурен, отколкото ако се опитаме да правим нещо по-амбициозно и грандиозно, пък то да не се получава, защото в последствие се оказва, че не е предназначено за нас. Дискът „Nostalgia“ е в този формат благодарение на едни наши приятели, които искам да спомена. Това са семейство Светла и Огнян Герджикови. Преди повече от 10 години те ни откриха и не подадоха ръка. Подкрепят ни както морално, така и финансово. Благодарение на тях този продукт може да се материализира в завършен вид. Те са спомоществователи и на предходния наш компактдиск „Querida“ /2015/.Така че когато човек работи в правилната посока, мисля, че се намират и добри хора, които да му протегнат ръка.

Ние в Плевен също имахме възможност да се докоснем до прекрасната творческа енергия, която носите и споделяте с Ана Боянова с публиката. Неотдавна бяхте гости на културния форум Плевенска артсцена „Измерения“, организиран от Сдружение „Духът на Плевен“. Срещата беше прекрасна. А Вие с какви впечатления сте от нея?

И ние също благодарим на всички, които стояха зад цялата организация – доц. д-р Емилияна Конова, на Вас, Даниела, за всички усилия, които положихте, а те донесоха прекрасни резултати. Хората споделиха, че нещата са се получили, ние също останахме с усещане, че това специално общение се е състояло. Беше една много стойностна среща, за която сме благодарни безкрайно! Надявам се в бъдеще – при следващи наши нови проекти, отново да ни поканите.

Разбира се! С най-голямо удоволствие ще Ви поканим – винаги сме щастливи да Ви посрещнем на наша територия! Нека творческата енергия продължава да Ви води!

Благодаря много!

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here