Габриела Илиева е на 20 години, родена е в Плевен. Учи „Фотография“ в Нов български университет и втора специалност „Журналистика“. Развива се професионално като фотограф и паралелно с това преподава английски език на деца, което й носи голямо удовлетворение. Има многобройни участия в изложби и е оценена подобаващо на престижни фотографски форуми, сред които е изложбата „CampOUT: идентичност и персона”, ONE Gallery – София (2019). Нейни работи са публикувани в списание „Виж“ и в книгата „Когато навън е навътре. Дневниците на една изолация“ от ИК „Жанет 45“ (2020), участва и в изложба през юли 2020 в галерия Credo Bonum – София. Одобрена е за участие в международния форум за документална фотография „Canon Student Development Programme“ 2020 с последващо публикуване в книгата „Encourage” от Visa Pour L’Image, Италия.
Била е лектор на Фестивала на студентското изкуство, проведен в Нов български университет с подкрепата на Национален фонд „Култура“ (2020). През май месец тази година е финалист в документалния фотографски конкурс „BG Press Photo“ 2021 – в категория „Социална фотография“, а през юни отново стига до финала на конкурса за художествена фотография и илюстрация “Hahnemühle FineArt Printing Contest”. Участва в подготовката на групова изложба, която се очаква да бъде одобрена за подкрепа от Национален фонд „Култура“. В момента е стажант в голяма компания и е фокусирана върху маркетинг, комуникации и медии.
По покана на Сдружение „Духът на Плевен“ Габриела Илиева участва през юли 2021 г. в културния форум Плевенска артсцена „Измерения“ с първата си изложба с художествена фотография „Любов без име“, която впечатли плевенската публика.
Кога и защо решихте да се занимавате с фотография?
С фотографията нямаме романтична история, нито семейна артистична предразположеност. Някакъв тинейджърски интерес се появи през 2014 г, а в последните 4 години започна да се превръща в съзнателен път, по който реших да вървя.
Кои са най-значимите Ви успехи в сферата на фотографията до сега?
Аз съм перфекционист и се опитвам да се отуча от това, защото съм се оказвала все неудовлетворена, но през една по-кротка и смирена перспектива мога да валидирам случилото се и да кажа, че един важен момент за мен беше попадането ми във финалната селекция на BG Press Photo тази година, както и миналогодишното ми участие в изложбата към списание „Виж“, когато успях да видя работата си до тази на други силни артисти. В допълнение, всеки път, когато поема по-сериозен фотографски ангажимент от комерсиална страна, чувствам доверието на човека отсреща като поредна малка победа.
Кога знаете, че сте направили добър кадър?
Когато затая дъх.
Кое Ви провокира и Ви е безкрайно интересно в художествената фотография?
Светлини и сенки. Фигури. Взаимодействия.
Били сте лектор на Фестивала на студентското изкуство, проведен в Нов български университет с подкрепата на Национален фонд „Култура“ през 2020 г. Какво беше важно за Вас да споделите със студентите?
Лекцията ми беше свързана със стар, но много красив фотографски алтернативен процес, наречен „цианотипия“, и за мен беше важно да им представя съживяването на старите и красиви възможности, които са също достъпни.
Втората Ви специалност, която изучавате в Нов бълграски университет, е журналистика, а в момента сте стажант в голяма компания в сферата на маркетинга, комуникациите и медиите. С какво Ви привлича тази област?
Писането и взаимодействието с хора, развиването на идеи. Това са също сфери, в които човек може да предаде послание.
Активностите Ви не спират до тук. Преподавате английски на деца, което Ви носи голямо удовлетворение. Как се стигна до това занимание?
Преподаването беше поредната непланувана и хубава (не)случайност. Вече почти 2 години работата с деца ми носи много топлина, въпреки че понякога може да е тежко и изискващо занимание. Децата са чисти, забавни и отключват детето в мен, което много искам да е винаги будно.
Изпълнена сте с творчески идеи и планове. Споделете кои от тях ще се реализират в най-близко бъдеще?
Не смея да споделям отсега, но е силно вероятно да се покажа пред софийска аудитория до края на годината, било то индивидуално, или с други артисти.
За какво мечтаете?
Топлина, споделеност, пътувания и реализация.
Как се виждате след 5 години?
Тук… или някъде другаде. Дейна, вече научила се да живея в момента, будна. Надявам се и удовлетворена.
Наскоро направихте първата си самостоятелна изложба „Любов без име“ с художествени фотографии. Тя беше реализирана и организирана от Сдружение „Духът на Плевен“ в рамките на културния форум Плевенска артсцена „Измерения“. Какви емоции остави у Вас това събитие, в което участваха още писателката Ана Боянова и певецът Емил Калев?
Много е красив моментът, в който човек, занимаващ се с фотография, види работата си на хартия, особено в голям формат. Много енергия има в първата среща.
Какво си пожелавате?
Правилните хора и важните уроци.