Писателката Ана Боянова: Човек не може да живее, без да се сподели със сродна душа

0
575
Ана Боянова

Ана Боянова е дълбоко отдадена не само на музиката, но и на словото. Завършила е Музикална академия в Пловдив със специалности оперно пеене и пиано. Още като студентка публикува стихове и разкази в литературни издания. Автор е на повече от 25 книги с поезия, проза, художествена публицистика, монографии за големи български творци в областта на изкуството. Превежда от полски език.

Романът й „Да се родиш виновен“ (част първа) получава наградата „Блага Димитрова“ на Националния граждански форум „Българка“ за 2014 година. През 2016 г. излиза втора част, а в началото на 2018 г. – и третата му част. През 2016 г. Ана Боянова получава два приза за поезия от международните конкурси „Voci Nostre“ – Анкона (Италия) и „Aldo Moro“ – Лече (Италия). Последният й роман се нарича „Библия за прелюбодейци“ и вече впечатли стотици читатели с дълбочината, многоизмерността и откровеността си и вечните човешки ценности, за които разказва. С магията на словото и посланията му тя впечатли и плевенската публика неотдавна. Срещата, неотменна и важна част от коята беше дуетната половинка на авторката Емил Калев, беше организирана от Сдружение „Духът на Плевен“ в рамките на културния форум Плевенска артсцена „Измерения“.

Вашият роман „Библия за прелюбодейци“ пое щастливrs си път към читателите. Вече имаше своите вълнуващи срещи в различни градове на страната, включително в Плевен. До къде стигна това пътешествие и какво предстои в най-скоро време?

Предстои ни представяне на книгата в Бургас. През октомври ще е пък срещата с публиката в Пловдив и, може би, във Варна. Книгата се продава добре, обаждат ми се много читатели, за да споделят отзиви, а това много ме радва.

Какви въпроси са Ви интересни?

Интересни са ми тези въпроси, които третират темата за запазване на семейството, за прошката, за разбирането душата на другия. Даже научих, че е излязла друга книга с подобна тематика. Не съм я чела, но явно в днешно време темата е много актуална и аз, без да искам, съм я напипала, тъй като мен винаги са ме вълнували въпросите за предателството и за верността. Книгата вече е факт, поела е своя път, читателите са много възторжени, което мен ме радва изключително много, тъй като това е смисълът – да се направи нещо добро, което да достигне до истински мислещия човек.

А как Ви връхлетяха темата и този текст точно в този момент?

Непрекъснато наоколо роднини и приятели съобщават за някакви малки, дребни предателства в семейства, други са ми разказвали цели саги, които са уникални, невероятни, неповторими – ако се запишат дословно и излязат като мемоари, просто ще са потресаващи! Но не е възможно – хората не са дали това съгласие. Тъй като съм дете на разведени родители, темата винаги ме е вълнувала, но едва преди няколко години започнах първата глава и реших, че ще бъде книга за малкото предателство. След това тя се оказа книга за големия смисъл в предателството, за спасяването на духа, за спасяването на индивидуалността на човека, който по даден начин се е обезличил в един брак. След това нещата започват сами да дирижират фабулата, така че една книга от определен момент нататък много лесно се пише – самото действие води героите.

Можем ли да обобщим какви са големите послания на този роман?

Аз изхождам от там, че още Христос е подал единицита мярка: „Да хвърли камък пръв този, който е невинен“, т.е. всички сме малко или много виновни. Може конкретният човек в една връзка да не е изменил, но има вероятно някаква вина, с коята е подтикнал другия към това. Въобще на мен не ми излизаше от главата дълго време това послание, че никой не е безгрешен и трябва да ровим много дълбоко в душите си, за да открием грешките си. А по резултатите не винаги можем да открием тези грешки – трябва човек да е много буден, за да го направи. Освен това наскоро четох едно друго езотерично тълкувание, в което се казва, че „Не прелюбодействай“ не е конкретна божия заповед за измяната в семейство или към любим човек, а е изобщо към ближния, т.е. да бъдеш честен, да бъдеш лоялен. Много по-широк е смисълът на прелюбодеянието. Ако ближния го обичаме, ние няма да го предаваме, казано в най-широк смисъл.

Ана Боянова

Но точно това се случва доста често между хората. Дали е дошло времето човечеството да мине на друг етап от еволюцията си и любовта да има много по-сериозни и задълбочени измерения?

Да, това е етапът на отговорностите, на разбирането, на приятелството, на това дейтвително да избираме ближния с висшите си сетива, за да не се окаже после, че това не е нашият човек, а ние сме харесали някой друг – с по-добри качества, по-привлекателни. В този смисъл е животоспасяваща една грешка, ако се поучим от нея, ако спасим нещо, което е по-важно – в случая това е духът, духовността на даден човек. Ако той затъва в дадени отношения – брачни, семейни, дори приятелски, по-добре е да се направи една грешка, за да се види следващата крачка до къде ще отведе. Естествено, ако това са двама „слепи“, хорото загива, пада в пропастта, но ако са хора осъзнати, може да се получи един красив танц и да се мине на по-високо духовно ниво.

В някакъв смисъл Вие провеждате в книгата идеята си, че много от нещата, които се случват на човек, са и предопределени; че има срещи между душите, които са предначертани по някакъв начин.

Макар предначертани от наши евентуални предишни действия, ако бихме могли да вярваме в темата за прераждането, то тогава пак ние сме причината, но вече предпоставена в едно друго време и при други обстоятелства. Само го загатвам, в тази книга не исках да има много езотерика, не исках да има много отплесване в нещо по-странично, защото направих самите герои по-земни и по-вярващи в „тук и сега“. В предишните си книги много повече наблягах на езотеричия принцип, но това е посланието в живота ми: това което днес сърбаме, сме го дробили вероятно столетия преди това, в друг живот. Склонна съм така да го приема, да вярвам в това.

А защо избирате артистични поприща за героите си?

Това ми е много близко, а е хубаво човек да пише за неща, които са му познати. Ако трябва да пиша за хора от друг бранш, с други сетива и с друга ценностна система, трябва да отделя много време, за да се потопя в това. Естествено, един писател би трябвало да го може и да го прави, но вероятно на друг етап – сега просто исках от близкото обкръжение да имам прототипите и те да са хора, които се занимават с изкуство. Това ми е присъщо и близко и ми беше по-лесно да обоснова душите им чрез изкуството.

Как дойде заглавието „Библия за прелюбодейци“ – предполагам има читатели, които се колебаят какво точно е посланието му.

Да, някои се стряскаха, други се изненадваха приятно, трети решиха, че е литературна находка. Заглавието всъщност иска да покаже, че има и святи неща, които биха могли да навлязат в греха, които биха могли да осветят греха – да стане по-чист, да стане осмислен, да стане преодолян. Затова половината заглавие е святост, половината е затъването, но така или иначе Библията е книга, в която се разказва за човечеството, така че тук е микрокосмосът – моето малко човечество от 5-6 персонажа.

В крайна сметка, ние живеем в дуалистичен свят, нещата са по двойки. Всичко има и своята сянка, своето отражение. В някакъв смисъл Вие сте ги съчетали в едно в заглавието на романа си – чрез тези две взаимоизключващи се понятия, на пръв поглед.

Да, като един малък оксиморон. Нещата наистина са дуалистични, смесват се, преплитат се – винаги медалът има две страни и е хубаво да ги познаваме.

Вие сте човек, който постоянно е в творчески търсения. Убедена съм, че вече имате в съзнанието си импулс за следваща творба, или поне следваща тема, която привлича вниманието Ви.

Абсолютно! В главата ми следващата книга е готова – като файл. Есента – здраве и живот, ще започна да я разгръщам. Отново ще е за любов, но между възрастни хора. Героите отново ще са изправени пред трудности, проблеми, лутания и накрая развръзката ще бъде един бич, който ще провокира тези размисли, които ще ги направят по-осъзнати.

Героите от последния Ви роман са млади, красиви, кипящи от жизненост, а сега защо избирате друга възрастова група?

Винаги ми е било интересно как протичат отношенията – любовта, приятелството, разбирателството, при възрастното поколение. Аз съм между една отиваща си младост и идваща по-зряла възраст и наблюдавам много интересни събития. Хора със загуби и страдания след това отново намират любовта. С тях разговаряме за мотивация, за това какво им дават новите връзки. Оказа се, че човек не може да живее, без да се сподели със сродна душа. Естествено различни са приоритетите в младостта и в зрелостта и това ми е много интересно. Смяната на акцентите в живота е пътят на душата, всъщност. Вече ме сърбят ръцете и с нетърпение чакам да мине август, за да седна да си работя книгата. Отново ще ми е голям празник – усещам!

Прекрасно! Поставили ли сте си срокове за нейното завършване, или творбата ще Ви води?

Книгата ще си намери и темпото, и ритъма, и времето – когато стане. Все пак пиша за собствено развитие, а не за някакво състезание.

Вие сте творец, който се изявява и на музикалното поприще. Прекрасен е последният ви компактдиск „Nostalgia“ с Емил Калев. Отново сте събрали вълнуващи и темпераментни песни от Средиземноморието. Какви са следващите стъпки по този път?


Идеи има, песни, които са ни готови за запис, също има, но всъщност не сме посегнали към това, защото Ковид–19 нанесе някои щети. От гледна точка на писането ми направи услуга, че си завърших книгата, но от гледна точка на музикалните ни занимания има известен застой, заради ограниченията, които бяха наложени. Вярвам, че и там ще се задвижат нещата, защото и вирусът ще премине на друг етап, и човечеството – също. Имаме готови неща, които биха могли да се покажат пред публика – те не са записани, но са отработени вече много добре.

Ана Боянова и Емил Калев

А как подбирате песните, които да влязат в репертоара Ви и да пресъздадете чрез Вашите сетива?

Тук пак има думата душата. Ако песните ни харесат, разтърсят ни, ако разбъркват вътрешната ни сетивност със своите параметри, значи са нашите. В никакъв случай не залитаме по комерсиални неща, не мислим дали им е времето и дали ще се харесат. Тези песни допадат на хората със сходно светоусещане на нашето. Хубавите неща не могат да се скрият.

В Плевен имате много приятели. Неотдавна бяхте гости на културния форум Плевенска артсцена „Измерения“, който се организира от Сдружение „Духът на Плевен“. Какви спомени отнесохте от тази вълшебна вечер?

Великолепна вечер беше! С тези красиви, умни, добронамерени лица в публиката, с прекрасната доц. д-р Емилияна Конова, която винаги е била страж на духовността, във Ваше лице с един съмишленик и човек, който разбира и от музика, и от слово, и от организация на събития – въобще хора с нежни души. Споменът е прекрасен! След срещата получих от Плевен много покани за приятелство във Фейсбук и, както казват, „дума дума отваря“, а аз перифразирам „среща друга среща отваря“. Подобията са привличат и съм много благодарна, че осъществихме това представяне. Беше една магия! Много красиво!

Благодарим за топлите думи! За нас от Сдружение „Духът на Плевен“ беше прекрасно преживяване, което остави един зареждащ, светъл спомен. Винаги сте добре дошли при нас! Желая Ви цветно лято!

Ана Боянова

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here