Триатлонистът Иво Илиев: Мотивирам младите състезатели с личния си пример

0
968
Иво Илиев и Валентин Илиев
Иво Илиев със сина си Валентин.

Иво Илиев е роден през 1980 г и се състезава от името на Спортен клуб по триатлон „Борислав Доков“ – Плевен, от 1994 година, а от 2005 е треньор в него. Наследява ръководната длъжност от своя треньор Петър Андреев, който заедно със Стефан Братушков създават клуба през 1987 г.

„Беше ми предложено да се заема с тази отговорна задача и с удоволствие приех. Старая се да постигаме добри резултати, както на държавни първенства, така и на международни състезания“, споделя Иво Илиев.

Той продължава и активната си състезателна дейност. В тази толкова трудна дисциплина, съчетаваща три спорта, има достоен наследник – сина си Валентин Илиев, чиято колекция от медали бързо расте. 

За любовта към триатлона, състезателната кариера, преподавателската работа и изграждането на характера чрез ежедневно преодоляване на трудности, разказва Иво Илиев.

Вие сте приели ролята на ръководител на клуба по триатлон „Борислав Доков“ като мисия.

Точно така. Много е лесно да се рушат създадените в България спортни клубове, но е много трудно да се продължи работата с постоянство и любов.

Колко деца тренират при вас и на каква възраст са?

В момента са 18 деца на възраст от 8 до 18 години, имаме и 3-ма трима мъже – включително аз, които също тренираме и участваме в състезания.

Имате ли помощник-треньор?

Не, нямам, но имам подкрепата на по-големите момчета.

Това е един много сериозен и труден спорт. Разкажете повече за спецификата му.

Триатлонът включва три дисциплини, които са взаимно изключващи се – плуване, колоездене и бягане. При всяка от тях се натоварват съвсем различни мускулни групи и по съвсем различен начин и е много трудно да се премине от единия спорт в другия, като при това преминаване няма почивка между отделните дисциплини, а всичко е за време – дори и в така наречената зона за смяна, която е от плуване да се отиде да се вземе велосипедът, след това трябва да се сложат каска, шпайкове. И е много трудно от плуване да се премине през колоездене и от колоездене към бягане.

Експлоатирате човешките възможности максимално.

Най-интересното е, че човешките възможности са много големи. Някои хора дори не вярват, че могат да се завършат такива тежки състезания.

На теория някак си е по-ясно, че човек има огромен потенциал, обаче като се стигне до практиката, нещата сякаш се променят.

Така е. Случвало ми се е дори много подготвен, да се изненадвам колко тежко може да ми бъде на състезания.

Защото там се добавят и други фактори, като скорост на вятъра, атмосферни условия, влажност на въздуха, температура на водата, на въздуха.

Да, именно. Вятърът е от много голямо значение за резултатите при колоезденето и бягането.

Човек трябва да е много издръжлив във вашия спорт, за да си разпредели физическата енергия до края. Как се учи това?

С много тренировки и с много състезания. В много от случаите печели този, който правилно си е разпределил силите, не този, който е по-добър. Аз вече съм на 39 години и се състезавам с 20-25-годишни спортисти, които са в разцвета на силите си. Помагат ми опитът и тактиката. Темпото, което залагам, не е на 100%, а винаги имам някакъв запас – било то да поема атака от чужд състезател, било да имам сили и енергия до края на състезанието. Винаги успявам да намеря правилния начин да си съхраня енергията.

А начинът на мислене и въобще мотивацията важни ли са за един състезател?

Важни са. Аз постоянно повтарям на нашите състезатели, че спортът – всички видове спортове, не са само хамалогия – трябва да се мисли какво се прави и да се прави по най-правилния начин.

Кои са най-ярките победи от състезания на клуба ви тази година?

През тази година – 2019 г, започнахме със състезание по акватлон, на което аз се класирах на второ място. След това участвах в състезание по триатлон – дълга дистанция, което се проведе в Камчия и включваше 1,9 км плуване, 90 км колоездене и 21 км бягане. В надпреварата се включиха 26 състезатели от страната – само толкова се почувстваха подготвени, за да завършат тази дистанция. Там успях да преборя конкуренцията и станах първи, но ми костваше много усилия, много болка, много крампи. И въпреки това, успях да се справя. Всички момчета бяха много подготвени за такива дълги натоварвания и се радвам, че успях да се преборя с тях. Следващото състезание беше в Плевен, организирано от нашия клуб с помощта на Община Плевен. В него също станах първи. Преди това, през май месец, участвахме в Плевенски маратон на приятелството, в който с моя 9-годишен син Валентин Илиев успяхме да финишираме първи. Той много ме изненада с това бягане. Започна да тренира в клуба 5-годишен. Имаше голямо желание – беше най-малкият участник на състезания и любимец на публиката в цяла България, защото винаги успяваше да си завърши дистанцията, и то с доста прилично време. Успяваше да пребори голяма част от конкуренцията – момчета с по 4 години по-големи от него.

Той е много мотивиран.

Много е мотивиран, много се раздава по състезания и е моята гордост!


Вижда ли се като бъдещ спортист, или е рано да се определи?

Рано е да се определи. Аз не искам на всяка цена да го правя професионален състезател. Засега е много нахъсан, много ентусиазиран и има желание да участва на състезания. Надявам се и занапред да запази желанието си.

Да се върнем на другите състезания през годината. Как продължихте?

Участвахме в Държавно първенство по триатлон – спринтова дистанция, в Русе, където също спечелих първо място. След това бяхме на тренировъчен лагер в КК „Албена“. Там повишихме нивото на всички състезатели, които дойдоха на лагера – видимо си подобриха времената и в трите дисциплини.

А къде тренирахте там?

Плувахме в морето, защото при нас трябва да се тренира и в открит водоем – не може само в басейн. Тъй като състезанията ни са предимно в открити водоеми, трябва да се научим с далечен ориентир да плуваме по права линия. Бягахме си по крайбрежната алея. С големите правехме дълги тренировки по колоездене – по 80-90 км, с малките – по-къси. След това, в края на юли, се върнахме от Сърбия, където бяхме на Международен турнир по триатлон. Организацията беше на много високо ниво, имаше общо 189 участници, разделени в 4 възрастови групи. Единият старт беше със 158 човека – всички те влязоха едновременно във водата да плуват. Аз бях между тях и нямаше как да видя отстрани за какво става въпрос, но беше много вълнуващо, въпреки че имахме сбутвания един с друг – не нарочно, естествено. Вторият старт беше за по-малката възрастова група – деца до 15 години и до 11 години – съответно на различни дистанции, но с общ старт. На това състезание имаме 3 медала – при най-малките Валентин Илиев се пребори за първото място, като победи един много силен негов конкурент от Македония – Марио Брезовски. Миналата година в Пловдив Брезовски успя да стане първи на състезание и Вальо нямаше никакъв шанс да го победи тогава. Но ето, че сега се организира и успя в този старт, в общото класиране, е само на 2 секунди след първия, който е 11-годишен състезател от Сърбия. Така Валентин Илиев се класира 2-ри сред всички деца до 11 години и първи в неговата група, което е голямо постижение. По-големите бяха разделени също на две възрастови групи и 13-годишният Никола Лишев, който от скоро е наш състезател, се класира на 5-то място. Надявам се занапред да има по-големи успех. При по-големите – 15-годишните, Преслав Петков стана втори – само на 10 секунди от първия. Той е много добър наш състезател – на него разчитаме за медали, много е амбициозен и успява да си подобрява времената. При мъжете аз успях да се класирам на първо място във възрастова група 31 до 40 години на дистанция 1,5 км плуване, 40 км колоездене и 10 км бягане. В генералното класиране съм на 5-то място.

Какво ви предстои до края на годината?

На 1 септември ще се състои Купа Пловдив, в която ще се включат голяма част от нашите състезатели. След това на 15 септември е Държавното първенство по триатлон – основна дистанция, в Камчия. С това състезание сезонът на състезателите завършва, с изключение на нас, мъжете. С другите двама състезатели – Валентин Грижов и Стефан Кънчев, на 22 септември заминаваме за Белград, Сърбия, където ще участваме в Международното състезание – дълга дистанция, т.е. 1,9 км плуване, 90 км колоездене и 21 км бягане.

Как мотивирате децата да се занимават с този толкова сложен и натоварващ спорт?

Много трудно. Потокът при нас е голям, но малко деца се задържат именно заради тежестта на спорта. Мотивацията донякъде е с личния пример – аз тренирам и участвам в състезания наравно с тях. Много е важно и отношението – старая се да се държа така, че да си повярват, да не се притесняват, че са много тежки състезанията. Има деца, които тренират, но не участват в състезания – няма проблем в това.

Да поговорим къде се случват тренировките ви – знам, че имате проблеми с базата.

Да започнем от първия спорт – плуването. Плуваме в басейна на СУ „Иван Вазов“ в Плевен. Той е общински, но е отдаден под наем. До месец юни 2019 г тренировките ни започваха в 21,10 часа, което е абсолютно несериозно. Не може деца на 8-10 години да тренират по нощите, когато техните връстници спят. Заради този късен час, се отказаха от спорта голяма част от малките деца, които бяха мотивирани да тренират, но не можеха да се наспиват. От юли месец 2019 г имаше промяна на графика и започнахме да плуваме от 20 часа, което е по-нормално време за тренировка. Имахме среща с кмета Георг Спартански, за да го помолим да направим нещо по въпроса, но, за съжаление, след тази среща нещата се влошиха.

Защо?

Защото повика наемателят на басейна Александър Ванков, за да се разберем, но той не откликна. Започна да иска на непълнолетните състезатели по 9 лева на посещение, а преди това плащахме по 2,50 лв с децата. После имах допълнителна среща с наемателя. Дълго време не се получиха нещата, но сега имаме зелена светлина за по-ранно плуване – поне за летния период. Надявам се и в бъдеще да остане така, защото децата стават рано за училище и през есенно-зимния период става съвсем трудно.

С колоезденето как стои въпросът?

Откакто се помня, винаги сме тренирали в парк „Кайлъка“ – по шосето. Преди години там нямаше трафик и беше спокойно за тренировки. Сега на мен ми е голям проблем да опазя децата здрави, защото има интензивно движение на автомобили. Много шофьори не се съобразяват с ограничението на скоростта – има знак за ограничение 50 км. Ние сме с екипировка по правилата – с електриковозелени тениски със светлоотразители, с каски, но не е достатъчно. Винаги, когато тренираме, съм много притеснен дали няма да стане сблъсък. Няма как да съм с всички деца заедно, защото те са с различна подготовка и не са в група. На всичкото отгоре, имахме проблеми с КАТ. Аз винаги съм мислел, че това, което правим, е тренировъчен процес, а те казват, че е масово мероприятия. И според тях нямаме право да организираме масово мероприятие, без да е уведомена полицията. И в един момент ни забраняват да тренираме. Опитваме се да караме в горната част на парка, където е по-малко движението. Ходим на разклона между язовира и хижа „Среброструй“ – качваме баира. Стремим се да тренирам и да не пречим на останалите. А няма как да караме по алеите в парка, защото развиваме скорост 50 км/ч – понякога и по-висока, и е опасно за хората, които се разхождат. Определено ще трябва да направим среща с кмета и началника на КАТ, за да обсъдим как ще е най-добре да се случат нещата.

А къде бягате?

Бягаме по алеите в Кайлъка. Наистина, случва се да забавяме, заради пешеходци, но горе-долу успяваме да проведем тренировка. Макар че неотдавна имах инцидент. Домашно куче ме препъна при скоростна тренировка бягане. Резултатът от спъването беше охлузвания и посиняло око, защото стопанинът не си гледаше кучето. Успях да се възстановя до предстоящото скоро след това състезание.

Вашите колеги в страната как решават проблемите си с базата за тренировки?

В голяма част от градовете плуването се случва в нормалната част на денонощието и при много по-ниски такси. Ние, в Плевен, плащаме най-висока цена за посещение на басейн. В Пазарджик, например, месечната карта за посещение на басейна, и то неограничен брой пъти, е 17 лева. В Пловдив е на стойност 21 лева – пак за неограничен брой посещения. В Плевен е близо 70 лева за 8 посещения! Децата от клуба плащат по 2,50 на посещение.

През зимата тренирате ли?


През зимата предимно плуваме. Имаме зала в спортен комплекс „Спартак“. Можем да я отопляваме, но там елинсталацията е много стара и при претоварване горят бушони и т.н. И през зимния период избягваме да я посещаваме, защото в повечето случаи сме на тъмно. Нямаме много варианти – имаме велоергометри, които са на по 40 години, но стават за обща физическа подготовка.

Какво дава този спорт?

Всеки спорт дава много на децата. Най-малкото е да се научат да са борбени и да не се отказват. Всяко дете, което активно се е занимавало със спорт, като порасне, по-лесно се справя с трудностите в живота и по-лесно поема инициативи.

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here