Бисерка Райкова е с плевенски корен, но живее и работи в София дълги години. Завършила е студена обработка на металите, реализира се професионално в сферата на електрониката, организира производства и внедряването на технологии в различни предприятия, контролира качеството, но душата й винаги е била привлечена от изкуството.
Споделя, че водещо в живота й е желанието да живее в доброта и позитивизъм. Лицемерието по времето на социализма се оказва голямо изпитание за нея, затова е благодарна за днешната реалност, която й дава възможност да изявява себе си такава, каквато е, колкото и да са трудностите в съвремието. Има активна гражданска позиция и не пропуска да присъства на протест, отстояващ кауза, в която вярва.
Водена от повика на душата си, пред последните години тя се установява в Ахтопол – родното място на съпруга й, където създава фестивала „Морски изгреви“, превърнал се в желано и чакано събитие от десетки български творци, хора на духа и учени. Събитието обединява изкуствата, духовността, здравето и красотата. Провежда се в края на юли, а програмата му включва йога практики по изгрев, семинари, презентации, музикални и циркови изпълнения. Активностите през деня са в галерия „Алтер Его“ и „Кинополоис – Ахтопол“, а вечерната програма на фестивала е на открита сцена пред кметството в града.
За магнетизма и енергията на фестивала „Морски изгреви“, променил облика на крайморския романтичен Ахтопол, за всеотдайността и търсенето на себе си, както и за активната гражданска съвест и позиция, които трябва да бъдат отстояване, разказва Бисерка Райкова.
Занимавали сте се с неща, които споделяте, че са далеч от потребностите на душата ви.
Да, и освен това установих, че не ми е там мястото. Аз съм принципна и съм организатор, но разбирам, че когато карам хората да вършат нещо, изчерпвам себе си, а за мен свободата на духа е най-важното нещо. Появиха се и здравословни проблеми, защото не се чувствах добре в кожата си. Всичко това ме провокира да търся в себе си и да се развивам. Затова през 2008 година прекратих работата си на наемник и потърсих удовлетворяващо занимание. Едно от нещата беше работата ми в корпорация „Сибирско здраве“, което ми отвори очите за голяма част от алтернативната медицина и билките, както и за личностното разтваряне. Д-р Мария Папазова ми помогна много, насочваше ме и към подходяща литература. Започнах да практикувам йога, да посещавам семинари. Така за 5-6 години се разтвори моята същност, душата ми. Като разбираш себе си, започваш да разбираш другите, света. Всичко това се случваше в Ахтопол – на това прекрасно място, от където е съпруга ми. Там имахме наследствена къща, после достроихме друга. На мястото на родната му къща е построено пък местното читалище „Христо Ботев 1925“. Реших да прекарвам повече време там и самата природа и енергия на мястото ме погълнаха. Аз съм ходила преди това на това място 20 години, но никога не съм виждала това, което видях, когато си отворих душата.
Кое му е уникалното на това място?
Ахтопол е на малък полуостров, вдаден вътре в морето с три големи залива. Цялата тази събирателна енергия, която е от всички стихии около него, е невероятна. Като застанеш в единия край на полуострова, може да проследиш Слънцето как изплува от морето по изгрев, а в края на деня да видиш и залеза му в другия край на селището. Целият простор, хоризонтът – всичко е пред теб, няма какво да ти спре погледа. Широтата, хоризонтът, Слънцето, вихърът на вълните отдолу – отвсякъде те подема природата и аз там изживях невероятно отваряне на себе си, разбрах цялото сътворение през себе си. Успоредно с това се роди желанието ми да показвам на хората красотата, за да могат и те да преживеят подобно отваряне.
Така ли се роди идеята ви за фестивала „Морски изгреви“?
Да. Породи се желание да създам някакво стойностно събитие с послание в Ахтопол, където почти нищо не се случваше. Освен това вече познавах много интересни хора от семинарите, които посещавах, имах представа от организаторска работа, защото това съм правила години наред в професионалния си път. Исках да издигна името на града на друго ниво, да добие духовен, културен, екологичен образ. Да събера на едно място всичко това, което смятам, че дава сила и красота на живота и го характеризира. Това беше идеята ми за фестивала „Морски изгреви“.
Какво се случи в първото издание на фестивала?
Беше откривателство. Първото издание на фестивала през 2014 г беше вдъхновено от традицията в България да се посреща Джулая, когато големи групи хора се събират по българското крайбрежие на Черно море, за да посрещнат заедно изгрева на Слънцето. Ние подготвихме в 5 дни около 1 юли широк кръг от изяви, водени от любовта в хармония с вселенския замисъл за живот в радост, благоденствие и просперитет. Всяка сутрин посрещахме слънцето с йога – в южната част на плаж Ахтопол или на скалите край фара на пристанището. През деня в галерия „Алтер Его“ и „Кинополоис – Ахтопол“ се случваха семинари на различни теми в сферата на духовността, здравето и красотата. Вечерната програма пък се провеждаше на открита сцена пред кметството в града.
Второто издание на „Морски изгреви“ следващата година се проведе в 8 поредни дни, всеки от които изпълнен с радост и вдъхновение. За всеки човек имаше по нещо, което да го завладее, да го провокира, да го накара да се замисли върху основни постулати в живота ни. Представени бяха десетки многопластови и търсещи личности. Организирахме пет кабинета за алтернативна, здравна диагностика, консултиране и терапия. Участваха три издателства, арт галерия и 7 художници, състояха се семинар и премиера на книга. Навлязохме в мистичните тайнства на планината Странджа, опознавахме Ахтопол и морето, наслаждавахме се на музика от различни стилове и народности, освобождавахме се от измислени рамки чрез танца. Над 60 човека участваха като лектори, водещи и изложители.
Много мащабен формат придобива второто издание. Как продължиха нещата след това?
Третото издание на фестивала през 2016 г беше посветено на именитата наша писателка и поетеса Керана Ангелова. Нейният роман „Елада Пиньо и времето“ беше представен с театрална постановка от „Малко театро“ от Будапеща. Фестивалната програма завърши с премиерата на най-новият й роман „Видение в Мемфис”.
Представихме идеите и търсенията на младите хора за съживяване на Ахтопол, за принципите на троичното здраве и холистичния подход към душевното здраве. Една нишка свързваше повечето лектори и това беше погледът към България, към изследване на историята й, осъзнаването на ролята й, обхваната в триединството на посланието за „Един народ, едно време, една земя”. Спонтанно, темите от лекциите преминаваха в поредица от семинари, където се развиваха задълбочено и обстойно.
Освен познатите ни практики за посрещане на слънцето и йога на плажа, организирахме училище по уиндсърф, осъществихме първия преход до енергийния връх на Странджа с над 80 човека. Представихме първите театрални постановки, свързани с историята и хората на Ахтопол и региона. Отново имахме премиера на книга, потопяване в поезията за любовта. Прозвучаха ритми от всички райони на света, а музикалните ни изпълнения намериха изключителен отзвук и развълнуваха публиката. За първи път се насладихме и на оперни изпълнения.
Успявате да направите всяко издание все по-мащабно и многопосочно от предходното.
Винаги се стремя и към това. През 2017 г се запазиха международният характер на събитието и отчетливото разпределение на многообразните предложения. Реализирахме пътешествие до лечебното тракийско светилище Индипасха, имаше прекрасна изложба-базар на произведения, свързани с темите и ориентацията на Фестивала. Финалната вечер пък предложи гала концерт, на който всички изпълнители взеха участие и гостите на града се насладиха на уникална компилация и многообразие от музикални изпълнения и танци.
И неусетно се изтъркулват 5 години.
Да, пет години, в които Ахтопол се превърна в истински център за културно, духовно и личностно развитие. Място, където си дават среща новите идеи от бурно развиващия се свят, изкуството с неговите многостранни изяви, алтернативните методи в опазване на здравето, изяществото и красотата втъкани в многоликия образ на човека. В юбилейното издание през 2018 г бяха включени още нови моменти с изяви от етно музиката, цирковото изкуство, разшири се обхватът на пътуващите семинари.
Продължиха утвърдените практики – от сутрин до вечер, наситени с беседи, слънчеви изгреви, йога на плажа, коцерти на открито и закрито, срещи и събития, създаващи неповторимата атмосфера на „Морски изгреви“.
Как се справяхте с организацията?
Много трудно, но имах подкрепата на семейството и на приятели. Имаше прекрасна енергия и голям трепет още в първото издание.
Колко творци са участвали в 5-те издания на фестивала?
Десетки са. Няма да изброявам, за да не пропусна някого. Който се интересува, може да погледне сайта на Фестивала – https://www.morski-izgrevi.net. Целият град кипеше, огласяше се от хубава музика. Много туристи бяха привлечени точно в дните на Фестивала.
Защо това лято фестивалът не се случи?
Стана много трудно да се осигурят спонсори, започнах да вадя финанси от джоба си, за да го има това събитие. Не е лесно да се променя съзнанието на хората. Ахтопол е интересно място. Хората тук са потомци на бежанци от Беломорска Тракия, които са изгонени за 24 часа. Тук те са намерили прием. Ахтопол като никое друго селище по Черноморието ни е горял 2 пъти – вторият е през 1924 година. Хората губят всичко най-малко 3 последователни пъти в близкото минало назад. Наследниците на тези поколения още не могат да се отърсят от това, не могат да си дадат сметка какво влияние това им е оказало, но за ахтополци се говори, като за магаретата – много са твърди, упорити и неотзивчиви. Трудно е да се развива нещо в областта на духовността. Въпреки че свекърва ми, която е била директор на новото училище през 1956 г, ми е разказвала за това, че в обучението е било застъпено много широко изкуството. Имало е дух, учителите са били много отворени, но социализмът изтръгна от хората душите, етиката, морала. И това трудно се възстановява. Но аз не обвинявам хората.
Местното управление е оттеглило подкрепата си от Фестивала. Защо?
Кметското управление тази година не ме подкрепи. Това е следствие от моите протестни действия срещу разрушаването на парка на Ахтопол и превръщането му в площад. Беше планирано да се изсече една част от дърветата на парка, друга част да се вкопаят и да станат едни ограждения с пейки. Центърът трябваше да бъде с жълти плочки, понеже новата църква в близост до парка е със златни кубета, т.е. Ахтопол да добие облика на София с „Алексндър Невски“ и жълтите павета, представете си! Това беше абсурдно, особено за хората, които идват да почиват тук от вътрешността на страната и от София. Те бягат от тези населени места, искат природа, търсят древност и културни послания, а ние ще им предлагаме плочки и неонови светлинки. Паркът на Ахтопол е прекрасен, намира се до кея и е част от пространството, което е към местното читалище „Христо Ботев“ . През 2015 година Ахтопол доби статут на обект с национално археологическо значение, защото има крепостна стена, която е още от времето на траките, после на римляните и гърците, достроявана е и столетия е пазила града. Разпаднала се е от голямо земетресение през 18 в. Има много останки, Ахтопол е бил едно от местата, които са захранвали Константинопол с храни и дървени въглища от Странджа. Бил е богато селище, много населено. Ние се застъпихме за даденостите на това място, като се позовахме точно на този статут, придобит през 2015 г. Той не позволява на това място да се строи, но това не попречи на местното управление да задвижи проекта. Аз, съпругът ми и Марина Маринова, организатор на един графити фестивал, организирахме протестна подписка и цялото общество в Ахтопол ни подкрепи, писах няколко протестни писма до 16 институции. За 5 часа събрахме 150 подписа, което е много на фона на 900-те граждани, имащи право на глас там. Желаещите да реализират изсичането на парка не очакваха такава бърза и организирана реакция. Така ги спряхме. Това е единствената загуба на кмета на Община Царево, към която е Ахтопол, от гражданска инициатива. Аз и съпругът ми и до днес търпим негативи, заради будната ни гражданска съвест. И като реших да правя Фестивала „Морски изгреви“ през 2019 г кметът на Ахтопол ми каза, че вече трябва да плащам наем за всяка площ, която ползваме. Това щяха да са десетки хиляди левове, което е абсурдно, невъзможно е да го поемем като разход. И реших, че просто тази година ще си дам почивка и оставам с надеждата, че ще се смени управлението.
