Денис Алиев е на 35 години и е от град Долни Дъбник. Две години учи в Средното художествено училище за приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ в гр. Троян, но поради финансови проблеми на семейството прекъсва, връща се в родния град и завършва средното си образование в Техникума по селско стопанство. От години работи във фирма за почистване, като паралелно с това се занимава с рисуване и музика. „Винаги съм носел таланта си и съм знаел, че в него е силата ми“, споделя самоукият творец, който не се съмнява нито за миг в способностите си. Необходима му е само купа сол, която изсипва върху тъмен фон, и с четки започва да отнема от нея, за да създаде желания образ. От 15 години живее и твори в София, но с радост се отзовава на поканата на читалището в родния му град да създаде интересно занимание за децата в местното училище. Нарисувал е много портрети, включително на известни личности, които ги оценяват високо. Паметен момент в пътя му е реакцията на звездата Жан Клод ван Дам, който споделя снимка на соления си портрет в своя уеб сайт. Творби на Денис имат Гала от „На кафе“, продуцентът Магърдич Халваджиян, Деси и Сашо от телевизионното предаване „Тази сутрин“, рисува футболната легенда Христо Стоичков, фолк певеца Азис, тенисиста Григор Димитров, президента на Р България Румен Радев и много други популярни личности. Рисува и с шоколад върху филии хляб, както и с коса. Много от портретите му минават границата, за да стигнат до хората, които са ги поръчали.
Защо избира магията на солта, какви врати му отваря тя, как човешките очи му разказват за характера на притежателя си, за другата си страст – музиката, и отговорността на твореца за посланията, които излъчва към публиката, споделя Денис Алиев.
Вие сте единственият българин, който прави портрети със сол. Кога открихте този интересен материал, с който можете да творите?
Преди 3 години се случи. Попаднах на снимка на картина със сол. Много се вдъхнових и веднага започнах да творя. Първият портрет, който направих, беше на Слави Трифонов. Моя приятелка споделила клипа и снимките, които бях направил, в страницата на „Шоуто на Слави“ във Фейсбук. От екипа на предаването много харесаха всичко и искаха да направя 5-минутен клип с направата на портрета, за да мога да го представя в Шоуто, но така и не ме поканиха.
Как продължиха нещата?
Убедих се, че това е моето занимание, което ме провокира постоянно. Продължих с портретите на известни личности, като Жан Клод Ван Дам, който хареса клипчето с изработката на портрета му в Инстаграм и публикува снимката на творението ми в своя уеб сайт. Това беше жесток момент и си е голямо признание за мен! Рисувал съм Христо Стоичков, Азис, който също сподели клипа в неговите социални медии и лично ми писа, за да ми благодари, Григор Димитров също. Участвах в предаването „На кафе“ и подарих портрети на водещата Гала и на Маги Халваджиян. Рисувах Деси и Сашо от телевизионното предаване „Тази сутрин“, в което участвах. На тях също им подарих портретите. Сред последните ми творби е портрет на президента Румен Радев на фона на трибагреника ни, създаден със сол, червен пипер и копър.
Изкуството отваря ли ви врати към хората?
Всъщност точно този вид изкуство ми отваря вратите към хората, защото аз преди това си рисувах портрети с молив, но осъзнах, че трябва да направя нещо впечатляващо, което да грабне вниманието на хората и да си кажат: „Уау!“
Предполагам, че е трудно да се работи със сол, защото тя е динамична, променя се. Какво ви дава усещането на точно този материал, всяко кристалче от който минава през ръцете ви?
Харесва ми, че дори и да сгреша нещо, мога да го поправя на секундата, докато при рисуването с молив нещата не стоят точно така.
Откривате начин как да „запечатате“ солта, за да не се развали портретът.
Да, след като направя една рисунка, я запазвам с автолак, като пръскам от по-голямо разстояние, за да не се разхвърчи солта. Оставя се да изсъхне, слага се в рамка и може да се закачи на стената.
Има ли определен живот такава рисунка?
Имам един портрет на три години, който си направих за проба. Стоял е при различни атмосферни условия и само на някои места е започнала да се рони солта.
Защо рисувате точно портрети? Какво ви дава това?
Харесва ми да рисувам хора. Когато наблюдавам едно човешко лице, виждам много интересни черти, форми, някакви несъвършенства, които ме вълнуват много и ме вдъхновяват. От малък рисувах предимно очи – от тях започвам при рисуване на лице.
Вероятно защото са прозорец на душата. А докато рисувате непознат, можете ли да научите определени неща за характера му?
Да, мога да си направя извод какво представлява този човек. В повечето случаи се доближавам до истината. Нарисувал съм много лица. Има хора с много добра енергия, които рисувам много лесно. Има го и обратното обаче.
Научих, че сте имали интересно занимание с децата от местното читалище „Илия Бешков“ в Долни Дъбник. Разкажете повече.
Получи се много интересно. Всяка година по време на летния си отпуск се прибирам в Долни Дъбник, за да прекарвам време с близките си хора, защото те са ми много важни. От местното читалище ми се обади Лена, за да ми предложи да покажа на децата соленото изкуство, да ги позабавлявам. На мен ми дойде идеята да нарисуваме портрет на Христо Ботев с черни дрехи.
Беше много интересно – гледах клип. Как ви хрумна идеята да рисувате с черни дрехи?
Аз съм правил вкъщи такъв портрет на Васил Левски и от доста време исках да направя портрет от дрехи и на Христо Ботев. И реших, че ще е много интересно за децата. Аз очертах най-важните характерни черти на Ботев и децата ми помогнаха да попълним косата, брадата, раменете с черни дрехи.
Как реагираха те?
Много се забавляваха! Беше голяма еуфория! В бъдеще ще реализираме и други мои идеи.
Има ли бъдещи творци сред малките ви нови приятели?
Едно момиченце ми направи впечатление – сподели, че също живее в София и се занимава с доста неща, включително рисуване. То беше много провокирано от соленото изкуство и създаде прекрасна морска рисунка. На останалите деца все едно им се отвориха мозъчетата – направиха прекрасни картини със сол на свободни теми.
Вие се занимавате и с музика.
Още от тийнейджър се занимавам с музика. Тогава бяхме много зарибени рапърчета и имахме група „Седемте снайпера“. От тогава правя музика, дори създадохме албум, който изчезна във времето. Всеки от групата пое своя път, но музиката остана в мен. Продължих да правя разни неща и пращах на приятели. Те много се радваха и това ми даде кураж да пратя свои неща за известни изпълнители. Първият човек, който ми обърна внимание, беше рапърът Спенс – той е от Плевен. Чухме се с него, отидох в звукозаписното му студио, запознахме се и в следващите две години правех музика и му я пращах. Той хареса един мой бийт, който включи в своя песен. Имам парчета и с други изпълнители. Работя и с Радослав Гергов по проекта „Фантомас“. С него направихме едно парче за хората с увреден слух. Песента е с хип-хоп и поп звучене, по моя идея е и се казва „Заслушай се“ – в нея има жестов език. Снимахме клипа със 150 души на бул. „Витоша“. Беше страхотно!
Какво ви предстои през новия творчески сезон?
В момента съм оставил малко музиката, защото започнах да се занимавам сериозно с монтиране на видеа. Отделно работя върху един страхотен проект, който ще представя догодина – до тогава остава в тайна.
Смятате ли, че творците трябва да носят отговорност за посланията, които излъчват към обществото?
Това е на 100 процента! Публичните личности и творците трябва да си дават сметка какво дават на хората. Не смятам, че единствено важно е да се шуми около един артист, а е важно посланието – какво казваш и какво показваш, защото чрез всичко това възпитаваш подрастващите.
Децата и тийнейджърите са много уязвими.
Тийнейджърите са в много интересна възраст, в която буквално избухват. Тогава нито са големи, нито са малки и много лесно се влияят. Понякога моментът на осъзнаването на това кое е добро и кое не, е по-бавен.
Разбирам, че сте социално активен и винаги сте готов да съдействате на стойностни каузи.
Да, така е. За съжаление на пошлостта се дава повече гласност, но се надявам творците със стойностни послания и каузи да стават все повече. Аз се старая да правя всичко по най-добрия начин, защото съм убеден, че всичко има последствия и за всяко действие рано или късно човек плаща. Каквото и да направиш – добро или лошо, в един момент всичко ще се върне при теб. Така че много трябва да сме внимателни какво правим, какво говорим.
Какво ви провокира да творите?
Всичко може да ме провокира. Може да видя една снимка в Интернет, или една светлосянка, която да ме впечатли, и това е достатъчно.
Изкуството ми дава много емоции и запълва по някакъв начин празнините в живота ми. Със сигурност ми помага. Случвало се е да се разплача, след като съм успял да направя даден портрет. И това е прекрасно изживяване! Случвало се е да рисувам портрети и с коса – идеята възникна спонтанно във фризьорски салон на моя приятелка от Плевен. При нея нарисувах Чарли Чаплин, Майкъл Джексън и други артисти. Тя ми запазва коса, аз си я нарязвам наситно и започвам да рисувам с нея върху плочките на пода.
Участвате и в телевизионния формат „България търси талант“. Защо?
Исках да стигна до повече хора със соленото си изкуство, затова се записах за участие в „България търси талант“. На втория кръг обаче ме спряха, защото изискването беше номерът да се вмества в около 5 минути, а аз правех един портрет за 12-15 минути. Но много хора тогава ме оцениха и това ми даде добра обратна връзка, че има нужда от това, което правя.
В какво е силата ви на творец?
Силата ми е в таланта, който нося, и в свободния стил, който използвам. Нещата, които правя, са без предварителни репетиции. Просто започвам и или ще направя нещо прекрасно, на което хората много ще се зарадват, или ще се проваля много жестоко и хората ще ме осмиват – трето положение няма.
Първата му солена икона – Св. Сава Освещени
