Тихомир Христов ще сподели свои фотографски вдъхновения с плевенската публика. Това е 10-та му самостоятелна изложба с дигитална фотография от 2005 г. насам и ще бъде открита на 6 април 2023 г., в ХГ “Илия Бешков”, от 18 ч.
Интересният творец ще предложи свои абстрактни творби, както и вълнуващи пейзажи и театрални снимки на представления в Драматично-куклен театър “Иван Радоев” – Плевен. Природата присъства в експозицията със своите вечни елементи: небе, вода, земя и камък, а портретът и човекът са застъпени по-малко. Включена са фотографии на сцена и сценично осветление.
Изложбата ще бъде съпътствана и от интересни мисли на автора за фотографията, пътя към себе си, божественото, невидимия свят на истината и хармонията и връзката му с хората.
Тихомир Христов споделя, че не се познава, а това му дава право да наднича дотам, докъдето му е позволено. Признава, че иска да не вреди на другите със собствения си свят, а да създава добро. Надява се да му стигнат дните за това, което има да върши тук, на Земята, а то е “работа, работа и време да гледам в точката, която е тук и навсякъде”.
Много харесва мистичните места в България, защото те са загадка. Смята, че това, което ни се дава даром, трябва да го пазим и съхраним; да го спасим от силата на разрушението, защото може би точно тази магия пази света ни и нас, българите.
Мисли на Тихомир Христов:
***
Не можеш да прегърнеш този, който те е създал – така ще унищожиш заблудите в теб, ще изгориш в истина. Недокоснатият свят е съвършен, той ни движи. Никой не го е докосвал, а светът е докосвал човека, който носи своя кръст и част от истината.
***
Животът е дар и трябва да даряваме.
***
Това, което трябва да се промени, го знае само времето – цедило за всичко и над всичко. Изречено, недоизказано и премълчано. Било е и ще бъде…
***
Споменът не старее. Споменът е елемент от вечността.
***
Времето е отношение между видимо и невидимо. Винаги сме в нещото. И оттам излизане няма.
***
Ако се върнем в миналото, ще пропуснем този миг. И няма да е същото. Защото времето ни променя – нас и другите около нас. Реката тече, водата не е същата, както и мислите не са същите. Растем или слизаме надолу към първоизвора… надълбоко… надълбоко.
***
Изгревите и залезите са неповторими, както и хората. Извор на живот са. Те винаги са красиви, няма лоши и грозни. Те са част от светлината, която Ни се дава даром.
