Примата Красимира Стоянова: Опитвам се да науча младите оперни певци да мислят и да се контролират

0
712
Красимира Стоянова

Световноизвестното сопрано Красимира Стоянова проведе майсторски клас с млади таланти от Вокалния факултет на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. С много търпение, любов, всеотдайност и индивидуален подход носителката на почетната титла „Камерзенгерин“ на Щаатсопер – Виена, провокира студенти и докторанти да търсят и изискват от себе си, да експериментират, мислят, анализират и да вземат частица от необятните й опит и професионализъм, доказани многократно в най-големите оперни театри и концертни зали по света. Всеки от участниците, както и присъстващите заинтересовани лица в залата – изпълнители, вокални педагози и др., намери своите сериозни основания и вдъхновение да черпи неограничено от многочасовите ежедневни занимания по време на тази своеобразна вокална лаборатория, стартирала на 11 ноември.

Събитието ще приключи утре, 20 ноември, с гала концерт на участниците. Той ще е с Академичния симфоничен оркестър в концертната зала на НМА, диригент ще е маестро Григор Паликаров. Как оценява взаимодействието си с младите певци, има ли вече разговори с ръководството на НМА за реализиране на интересни идеи в бъдеще, какви са тенденциите в оперния свят и кои са най-близките й ангажименти, споделя специално за „Духът на Плевен“ примата Красимира Стоянова.         

Г-жо Стоянова, как се реализира проектът за ваш майсторски клас в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (НМА)?

Получих поканата от декана на вокалния факултет проф. Нико Исаков. Ние отдавна мислим в тази посока, аз намерих свободно време сега и успяхме да организираме това събитие, което започна на 11 ноември. Утре, 20 ноември, е гала концертът на участниците. Той ще е с Академичния симфоничен оркестър в концертната зала на НМА. Диригент ще е маестро Григор Паликаров.    

За тези не малко дни на работата ви с млади оперни певци, избрали този не лек професионален път, с какви впечатления оставате?

Наистина пътят не е лек, но е важно да знаем, че имаме много талантливи и гласовити деца, които имат желание да вървят напред, жадни са да учат. Разбира се, всяко едно от децата трябва да натрупа определени сръчности и най-вече – определени навици, но това не става за кратко време. Те имат своите прекрасни педагози в Националната музикална академия и ще вървят напред. Такива майсторски класове имат за цел да внесат малко повече информация отвън, някакви нови идеи и така младите хора биха могли да обменят опит, а това е много полезно. Това се прави навсякъде по света, не само у нас. Да не говорим, че се учи много от слушане, от наблюдаване, от анализиране.

Какво е много важно за вас да им предадете?

Аз се опитвам да науча младите певци да мислят, да анализират и да се контролират. Това, според мен, е най-важното. 

Вашата педагогическа работа върви паралелно с впечатляващата ви кариера. Какво ви носи преподаването?

Носи ми огромно удовлетворение. Аз обичам да преподавам, обичам младите хора. За мен те са много ценни и умея да се разбирам с тях. Около нас с моя съпруг има само млади хора.

Преподаването само по себе си е изкуство. Кои са водещите принципи във вашата педагогическа работа?

Учителят не трябва да бъде деспот. Той трябва да е широко скроен и да може да усети кога да даде, кога да спре да подава „храна“ и да не пренавива, защото понякога децата не са способни да поемат всичко това, или пък дори не желаят. Трябва да се усети характерът на ученика – той е много важен. И комуникацията между учителя и ученика е много важна – те трябва да говорят на един език. Първият етап от взаимодействието е да се изгради доверие между тях. Оттам нататък нещата започват да протичат.

Имате поглед върху избралите класическото пеене за свой професионален път и у нас, и зад граница. Какво е важно да придобият като качества младите хора в България, за да бъдат конкурентни навън?

Трябва да са борбени, трябва да бързат, защото по света всички млади певци, и особено от Русия, са вече на пазара. Знаете ли колко мощно се движат напред? Там се дават големи пари за тези талантливи деца – изобщо, за театри и култура се дават много средства в Русия. Ние в това отношение сме много назад.

Което е тъжно.

Много е тъжно, много е тъжно! И мен ме боли душата, защото всички тези напористи млади хора в България виждат в един момент, че нямат никакъв шанс. Защо трябва да бъде така?

Може би, всички тези трудни обстоятелства у нас ще им дадат възможност да калят още повече характера, волята си?

Това е факт – вие сте напълно права. Не може всички това да работят, но тази логика не означава, че изобщо трябва да спрем да им отделяме внимание, средства и мисъл. Както, например, се случва с нашите биатлонисти и състезателите ни в зимните спортове – те са напълно изоставени от държавата. Същото е и с музикалното ни изкуство. Това е безобразие!

Имате ли надежда, че това ще се промени?

Не знам, не мога да кажа. Аз нямам отговор на този въпрос.

Има ли актуална промени в света на оперното изкуство, за които младите хора трябва да са информирани?

Има съвременен прочит на много произведения, и то от режисьорска гледна точка. За съжаление, числото на музикалните авторитети в лицето на диригенти и добри корепетитори е силно намаляло. Все по-често младите хора учат от Интернет, което е недопустимо, според мен, но е така, защото много малко диригенти – и изобщо много малко музиканти, имат знанието, имат авторитета да заявят, да изискат и да научат. Така че в това отношение кризата е в световен мащаб. На времето, когато не е имало Интернет и смартфони, певците са учели от учители. Днес учителите, които знаят, са малко, диригентите, които могат, са малко, и съответно добрите пианисти са малко.

А тази реалност в оперния свят не прави ли хората, които могат и знаят, още по-ценни?

Може би психологически погледнато е така, но не е лесно. Въпреки всичко аз съм готова да давам на всяко едно дете, дори когато виждам, че на този етап нещата са безнадеждни, но кой знае? Може утре то да се събуди и да си каже: „А, това сега ще стане!“ и наистина на следващия ден ние да чуем една нова Мария Калас. Никой не знае.

В дните на майсторския клас работехте по 6-7 часа на ден, почти без почивка, с огромно търпение и разбиране към всеки. От къде черпите тази енергия?

Вероятно идва от там, че обичам много това, което правя, а и съм много издръжлива като инструменталист. Радостна съм от всичко, което се случва.

Какво да очакваме от предстоящия утре концерт на участниците в майсторския ви клас?

Не трябва да очакваме в никакъв случай някакви феноменални неща. Аз бих била щастлива, ако децата изобщо издържат концерта – това е най-важното. Оттам нататък те ще си направят изводите. 

Дали вече са се състояли разговори за бъдещи ваши майсторски класове в НМА?

Да, имаме вече много интересни идеи с деканата и, ако е дал Господ, ще се осъществят. Не искам нищо да коментирам предварително, за да бъде интересно.

За следващата година ли става дума?

За следващата не съм сигурна дали ще намеря място да вмъкна един клас, или ще е през 2021 г, но ние имаме прекрасни идеи и ако се реализират, ще бъде великолепно.

Чудесни новини! А кои са най-близките ви предстоящи ангажименти на сцена?

Имам камерни концерти в Грац, в Цюрих, в Загреб, в Зала 1 на НДК (София) на 21 декември – ще пея Татяна в концертно изпълнение на операта „Евгений Онегин“ от Чайковски. След това имам концерт с Чикаго симфони и диригента Рикардо Мути, пея Дездемона в „Отело“ в Щаатсопер, в Ла Скала имам дебют с Елизабет в операта „Танхойзер“ на Вагнер, следва постановка на „Бал с маски“ във Виена – пея Амелия, след което в Италия имам други участия. Почти нямам свободно време.

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here