Поетът Георги Константинов е творецът на месец юли в „Поетичен календар 2020“

0
450
Георги Константинов

Изявеният български поет Георги Константинов, който е родом от Плевен, е творецът на месец юли в „Поетичен календар 2020“. Творбата, с която е представен от изданието, е стихотворението „Сърф“.  

Проектът е на Сдружение „Тетрадката“ и има за цел да популяризира съвременната българска литература и да донесе наслада на голяма част от почитателите на съвременната българска поезия.

В календара са включени стихове на Иван Христов, Амелия Личева, Симеон Аспарухов, Ива Спиридонова, Атанаска Илинчева, Петър Чухов, Георги Константинов, Невена Борисова, Маргарита Петкова, Атанас Капралов, Боряна Богданова, Теодора Тотева, като всеки автор е представен със своя творба в един месец от годината.

„Защото българската литература е важна за нас, защото искаме тя да бъде достъпна, защото винаги сме се опитвали да помогнем на съвремието именно чрез литературата. Благодарим Ви, че винаги сте ни подкрепяли. Да даваш и да черпиш от изкуството винаги си заслужава!“, убеден е екипът на https://tetradkata.com/.

***

Георги Константинов е един от най-нежните лирици в съвременната ни поезия. Автор на над 40 поетични книги, като по негови стихове са написани над 200 песни. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски. Бил е зам.-главен редактор на в. „Народна младеж“, главен редактор на сп. „Родна реч“ и е главен редактор на сп. „Пламък“ до днес.

Народен представител е във Великото народно събрание. Бил е зам.-министър на културата и главен секретар на Съюза на българските писатели. Дългогодишен председател е на българския ПЕН клуб. Носител е на националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.

***

СЪРФ

Животът е безбрежен и дълбок.
Ала човекът край брега сърфира –
така надхитря своя кратък срок
сред синьото пространство на Всемира.


И плъзга се
над хиляди неща,
които иначе го биха спрели:
кипящия прибой на любовта,
на смелостта безкрайните предели,
на мъдростта дълбокия магнит,
размахания пръст на битието…
Все край брега
човек сърфира всеки миг.

Ала над него няма бряг небето.

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here