Изявената българска писателка Неда Антонова, родом от Плевенско, сподели ценно откровение със своите читатели по повод 183-тата годишнина от рождението на великия син на България Васил Левски, която отбелязваме днес, 18 юли. Мислите й са светли, ценни, правдиви и вдъхновяващи, затова ви ги предлагаме без редакторска намеса.
„Попитаха ме: ”С какви думи може да бъде описан Апостола?” Да опишеш Васил Левски е все едно да разкажеш вечността. Ние всички, докато сме живи, пребиваваме в нея, но никой не може да я обгърне с поглед, ни да я побере във формула. И с Левски е така.
Той е духовен връстник на вековете и мисловен съвременник на всички поколения. Неговите идеали за свободата като най-висше човешко благо, за равенството пред закона, за ненамеса на други държави и сили във вътрешните български работи, за етническа толерантност, братство между народи и човеци са онези кристални лъчи, които векове, преди той да се роди, са озарявали човешкия дух.
Левски е свидетел на Времената. И той може да бъде описан само чрез дела – неговите и на историята от неговото време. Той е живял в общество пъстро и поляризирано почти като това, в което ние днес живеем. И тогава, както и сега е имало бедни и богати, ратаи и чорбаджии, грамотни и неграмотни, духовни и политически аргати, предатели и родолюбци, интелигентни и полуинтелигенти…
С провиденческия си взор той е успял да раздипли гънките на това общество и да проникне в неговата сърцевина, там, където се съхранява святото зърно, наречено народ. И храбро да положи върху плещите на този народ всичките свои упования. Левски не е импулсивен романтик като не по-малко великия Ботев. Той е мислител, стратег и тактик, той вижда делото в неговата цялост и в най-малките му подробности. С помощта пак на народа той изгражда своята тайна държава в границите на явната – комитетска държава със свои поданици, с полиция, бюджет, устав и привременно правителство.
Апостола нееднократно е отричал необходимостта външни сили да подпомагат българското освобождение, защото е вярвал във все още непроявената мощ на народа. От къде такава увереност в силите на неговите единоплеменници?! Коя друга балканска нация от по-рано освободилите се наши съседи е тръгвала на оръжие срещу империята, разчитайки само на собствените си сили?!
Дякона е знаел, че империи гинат и се въздигат, правителства идват и си отиват, партии яхват властта, а после падат от коня, но народът остава. Остава! Единствено той. Защото е вечен.
Това е великото послание на делото и личността на Апостола! Затова Левски е сияйният образ на нашата вечност! Пратеник на бъдещето! Мечтата на всеки българин за себе си.“
