Обновен е кътът на възрожденските просветни и културни дейци Димо и Георги Грънчарови в Регионалния исторически музей в Плевен, информираха от културния институт.
Информацията за видните плевенчани, която се намира в експозиция „Възраждане”, е допълнена със снимков материал. Бащата Димо Грънчаров се занимава с учителска и просветителска дейност повече от 30 години от своя живот.
Синът му Георги Грънчаров въвежда „звучната метода” на обучение в плевенските първоначални училища, разработва „Устав на Плевенското българско училище” (задаващ структура с две отделения: горно и долно) и съставя „Годишно разпределение на учебния материал”.
Баща и син Грънчарови са съвременници на Емануил Васкидович, а синът Георги – и негов ученик.
В Плевен с идването на Емануил Васкидович започва нов етап в училищното дело на града. През 1849 г. той открива класно училище като продължение на съществуващото начално взаимно училище. Васкидович въвежда за пръв път в Плевен тържествено откриване на новата учебна година на 1 септември, както и задължителни седмични програми и доминиране на светските уроци над религиозните.
Първите два класа на новобългарското училище изучават: българска граматика, българска история, аритметика, църковна история, нравоучение и краснопис, а следващите два класа – алгебра, световна география, всеобща история, естествена история (зоология, ботаника, минералогия), логика, гръцки език, художествено слово, древногръцка история, а от 1850 година – физика и сметководство.
През 1852 година класното училище в Плевен е преименувано на Градско училище, в което се обучават 70 ученици. То се помещава в сградата на взаимното училище, в което учат 300 ученици. Заплатата на класния учител Васкидович по това време е 7 000 гроша, а на взаимния учител Димо Грънчаров – 2 000 гроша. Чувствителен напредък това плевенско училище бележи, когато в него за главен учител идва Петър Оджаков от Лясковец.
През 1859 г. той обединява двете взаимни училища в града в едно училище с четири отделения, поставя начало на годишните изпити по всички предмети и въвежда нови учебни дисциплини, като Граждански правдини и Длъжност и любов към отечеството. През 1859 г. в градското класно училище се обучават общо 72 ученици, разпределени в четири класа.
Общият брой на учениците в Плевен през същата година е 350, разпределени в следните взаимни училища: Светиниколаевското взаимно училище – 120 ученици с учител Христо Ширинков; Горноплевенското взаимно училище – с учител Георги Димчов Грънчаров; Долномахленското взаимно училище в Маньова махала – с учител Александър Хицов.
Всички училища по това време в Плевен се издържат от еснафите в града. Същата година те събират 75 000 гроша в училищната каса, от които изплащат заплатите на учителите в размер на 20 000 гроша.
Информация: Из “Огнища на духовна пробуда” от Иванка Янкова
