Графити артистът Nasimo: Аз съм търсач на чистата божествена любов

0
1200
Nasimo

Станислав Трифонов, по-известен с артистичния си псевдоним Nasimo, е графити артист, съизмерим с най-добрите в света. Неговите огромни картини в градска среда носят светлина и послания за проява на висшата любов в живота – божествената. Творбите му са завладяващи, вдъхновяващи и провокиращи зрителя да чувства и мисли на друго ниво – духовно.

Роденият през 1979 г в Търговище творец, отдавна е възприел изкуството за свой път. Започва да се занимава с графити в средата на 90-те, а 25 години по-късно неговите впечатляващи творби по стени и фасади на сгради са не само в България, но и в Канада, Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Португалия, Белгия, Полша, Румъния, Сърбия, Турция, Русия, Индия, Китай. Признат е за един от пионерите на източноевропейската графити и стрийт арт култура, както и за един от най-популярните по света съвременни български художници.

Една житейска случка трансформира напълно възгледите му и дава нова посока на живота му, който се подчинява на духовните му търсения, открития и споделяния с хората. Мисията му е да развие любовта си към Бога и да даде знания на нуждаещите се чрез творчеството си. Посещава често Индия, където общува с търсещи духовното хора, а това го зарежда и мотивира да продължава напред. Във фокуса на творческите му търсения е човекът, като любимата му част от човешкото лице са очите – нали не случайно са наречени „прозорец на душата“.

Новата страст на твореца е фотографията, на която сериозно се е отдал напоследък. Паралелно с това рисува. След невероятния успех на неговата шеста самостоятелна изложба “Life is a Study” („Животът е училище“) в София, Пловдив, Бургас, Варна и Търговище, тя идва и в Плевен на 1 октомври 2019 г. По време на събитието ще бъде представена и неговата нова книга-албум “25 Years of Nasimo: Sketchbook” („Скицникът на Насимо“). Двата проекта проследяват професионалното развитие на художника – от скици и учебни етюди до разработени картини и монументални стенописи, същевременно подчертавайки ключови аспекти от неговия житейски път. Повече за Пътя, творчеството и смисъла на всичко разказа Nasimo за „Духът на Плевен“.

Как изкуството се превърна във ваша мисия?

Изкуството само ме намери – аз не съм правил нищо особено, за да го търся. От дете обичам да рисувам. На 15-годишна възраст получих голямо вдъхновение да рисувам по стени – може би защото беше забранено, като започнах, и това ме провокира още повече.

В този изказ винаги има някакъв бунт. При вас така ли беше?

Изкуството като цяло е бунт и начин да се изрази човекът, който го създава. Всъщност изкуството има за цел да задава въпроси, да провокира, да предава послания, да комуникира на по-вътрешно ниво с наблюдателя и т.н.

Какви са преимуществата на графитите? Защо ги предпочитате?

Преимуществото е това, че работим в среда, която е достъпна за всеки. Няма нужда човек да има интерес към изкуството и да отиде специално в галерия, за да посети изложба. Нашата галерия е самият град и е отворена и достъпна за всеки. Това е най-голямото преимущество на графитите, според мен.

Тоест диалогът, контактът с публиката са непосредствени.

Да, абсолютно. И това е една от целите на изкуството – да достига до хората, да им дава някакъв стимул, да внася нещо в тях, да ги вдъхновява.

Егото полезно ли е за артиста? При вас как стоят нещата? Безспорно ние сме в измерение, в което се нуждаем от него, но как то се съотнася към творчеството на един артист?

Без его не може. Въпросът е дали е контролирано, защото ако го оставиш много да те завладее, в един момент то ще повлияе много на творчеството и може би няма да е най-градивното нещо, което човек може да допусне. Егото си го има – аз не мога да го отрека, имам самочувствие на доказан творец, но докато работя, аз забравям за него, тотално го изхвърлям от главата си.

Имате интересна история в началото на творческия ви път, която преобръща мисленето ви, а тази трансформация задава посоката на развитието ви и до днес. Бихте ли разказали тази случка в Канада?

Да, тогава се бях възгордял малко повече и егото ми беше заело малко по-голяма част от съществото ми. Имах очаквания за изложба там, които не се реализираха. Направих много смела крачка – да отида сам на другия край на света, без да знам английски език, и се оказа доста трудна задача да оцелея там. Но това ми помогна да се надградя и да се изправя срещу страховете си, да понауча английски език, да се справям сам в сложни ситуации и без пари. В най-трудния момент за мен реших да приложа едно знание, което бях чел в книга на Петър Дънов, а именно да се смиря, да приема, че не съм единственият контрольор на случващото се и да правя нещата, без да очаквам нищо. Така и направих. Избрах си стена на един ресторант, попитах собствениците дали може да я нарисувам, без да очаквам пари – помолих само да ми осигурят бои. Създаденото от мен направи впечатление на един човек, който ми предложи да ми даде място на своя павилион по време на голям фестивал за татуировки. Там направих някои неща, които впечатлиха най-големия татуист на Канада – Джон ван Хуленар. Той ми поръча да нарисувам неговата стена. Аз подходих и там по същия начин – не говорех въобще за заплащане, за пари. Просто исках да му помогна и да направя нещо красиво и за него. Така станахме много добри приятели, той ме свърза с много негови познати и започнаха да валят и поръчки, и приятелства.

И вие всъщност осъзнахте, че когато човек прави нещо с любов, безкористно, пред него се отварят врати?

Да, разбрах, че е правилно да правиш нещата заради самите тях, а не само с очакванията да получиш нещо в замяна. Приложен в изкуството, този принцип е много важен и аз мисля, че човек не трябва да го забравя. Като прави изкуство, да го прави заради самото изкуство.

И накъде се насочи вашият житейски и творчески път след тази случка?

Тази случка беше много трансформираща за мен. След два пъти смяна на билета за България, защото не искаха да ме пуснат да си тръгна, се върнах. Беше ми много интересно да разбера какви са тези вселенски принципи, които тепърва откривах как работят. Потърсих такава философия и в един момент попаднах в Индия. Там още повече се засили интересът ми към духовното и същественото в живота. Започнах да практикувам йога, станах вегетарианец, отказах алкохола, рисувах храмове в Индия, където ме канеха. Последва едно голямо пътуване по света, за да рисувам по покана. Най-интересното е, че рисувам това, което аз искам – хората не ме ограничават.

Какво точно се случва за вас в Индия и защо посещенията ви там са ви толкова важни?

Мисля, че в България хората оцениха високо това, което правеше дядо Добри от с. Байлово, и имат огромен респект към него. Нали така? В Индия има много такива хора.

В България няма ли ги?

И тук има, но никой не им обръща чак такова внимание, пък и те не търсят това. Просто Индия събира повече от този тип търсачи и хора, които са склонни да се смирят и да работят за по-висши каузи. Аз обикалях много места там. Дори сега пак получих покана да изрисувам един храм – до сега съм рисувал в три.

Предполагам, че контактът с хората там ви зарежда.

Въобще пътуването и контактът с хората ми е основна цел, от която черпя енергия и вдъхновение.

В България имате ли любими места, на които се зареждате и се чувствате прекрасно?

Обичам морето, но аз се чувствам добре навсякъде. Зависи от компанията и от това как е настроен човек. Аз мога да се чувствам добре и в центъра на София.

Имате пълната свобода, която е важна за всеки творец.

Да, в работата си съм изцяло свободен.

Има ли континент, който да не сте посещавали и да не сте оставили изкуството си?

В Нова Зеландия и Австралия не съм бил. Има и други места, на които не съм бил.

Често казват за вашите произведения в градска среда, че са изпълнени с дух, светлина, любов и провокират зрителя да ги гледа отново и отново.

Аз не ги мисля толкова тези неща. Просто рисувам това, което чувствам, а те се случват. Въобще не се замислям върху това как ще въздействат върху някого. Все пак си слагам някакви ограничения, когато рисувам навън, в обществена среда, но аз рисувам нещата, които ме вълнуват мен лично. Затова вероятно те стават толкова стилни, заредени и въздействащи. Аз вярвам в нещата, които рисувам.

Каква е висшата ви цел като творец? Има теза, че всеки художник през живота си на практика рисува една и съща картина. Коя е картината на Nasimo?

Аз съм търсач. Търся себе си и тази истинска, чиста, божествена любов. Това е нещото, към което се стремя. Търся красотата в абсолютно всичко, защото всяко едно нещо в този свят предявява красота. Зависи обаче от кой ъгъл е погледнато и как светлината е изградила този обект. Всичко е игра на светлина, на сянка, на трите основни цвята и е въпрос на гледна точка.

Вас с какво може да ви впечатли едно произведение на друг творец?

С истинността си. Ако е истинско, то впечатлява винаги. Ако е фалшиво и направено просто с някаква користна цел, то веднага си личи – цялото вибрира на тази вибрация на фалша.

Може ли да кажем, че творецът е проводник на чиста божествена любов? Ако успее да се настрои на тези висши вибрации, естествено.

Всичко е въпрос на настройка. То е като радиото, настроено на правилната честота. Ако успеем да се настроим правилно, ще станем проводници на нещо по-висше.

Кой е последният графит, който направихте? Видях, че в подлез в Бургас сте направили прекрасен Малкия принц от едноименното произведение на Екзюпери. Той ли е?

Да, това е последният ми графит. Освен това имам ново хоби – фотографията, и много снимам.

Споделете повече.

То е съвсем ново занимание. Отдавна имам интерес към фотографията и наскоро се осмелих да се престраша да стъпя и в тази сфера. Купих си оборудване, направих си студио и снимам.

Какво снимате, какво ви провокира?
 

Изкуството ми е насочено към човека и винаги обект на моето изкуство е той. Най-вече се опитвам да търся красотата в човешкото тяло, в очите, в портрета – това са нещата, които ме вълнуват.

А имате ли любими детайли от човешкото лице?

Очите, естествено, защото всичко е скрито там. Не случайно някой е стигнал до извода, че са прозорец на душата.

Имате ли планове да направите изложба със снимки?

За сега просто снимам. Ако събера достатъчно работи, които си струва да покажа, ще го направя. За сега го правя просто от чиста любов към експеримента.

Имате ли хоби?


Не, хобито ми е животът. Рисуването, естествено, а и фотографията вече. Обичам стрийт фитнес и спортувам. 

Живеете ли здравословно?

Опитвам се, доколкото мога.

Мислели ли сте да смените държавата?

Много пъти съм получавал изкушаващи предложения, но оставам тук, защото ми харесва България, тук съм роден и обичам това място. Чувствам се свободен тук.

Коренът какво значение има за вас?

Човек, ако не си знае корените, как може да разбере себе си? Ако бягаме от корените си в името на някаква слава или успех в дадено начинание, губим от себе си. Така човек се превръща в робот, работи това, което му кажат, и става роб на някаква цел.

В Плевен ви предстои изложба. За първи път ли ще посетите града?

Не, посещавал съм го през 2001 г, когато рисувах една огромна стена в парк „Кайлъка“. Бих се разходил до там, за да видя дали стои моят графит и какво е състоянието му.

Какво ще представите сега?

Ще представя изложбата „Life is a Study” („Животът е училище“), която показах в София, и книгата си „25 Years of Nasimo: Sketchbook” („Скицникът на Насимо“). С експозицията направихме турне в България – посетихме още Пловдив, Бургас, Варна и Търговище, а Плевен ще е последният град, в който ще я покажем.

Следващият ви графит къде ще се появи?

Имам поръчка от инвеститорите в новия софийски квартал „River park“ да нарисувам нещо.

Как се виждате след 5 години по Пътя?

Да продължавам да правя същото – да творя!

Nasimo и неговият съгражданин – диригентът Йордан Камджалов, на откриването на изложбата му „Life is a Study“ в София.

Снимки: Личен архив

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here