Изложбата „Златният трън” разказва за пътя на маслодайната роза от Анадола до малкото подбалканско градче Клисура. Експозицията гостува на плевенския Регионален исторически музей и ще бъде открита официално на 7 октомври, в 16:30 ч., от Стоян Иванов – директор на Историческия музей в гр. Клисура.
Изложбата включва постерни табла със снимки, както и предмети, които са характерни за розопроизводството. Виждайки за пръв път растението, клисурци присмехулно го наричат „анадолския трън”. Когато след време анадолският трън избавя местните абаджии от разоряване, клисурци сменят името с по-достойно –„златният трън”. А гурбетчията, който пренася розата, наричат „шойлек”, т.е. благодетел.
Постепенно Клисура става водеща в розопроизводството. До Априлското въстание насажденията в града са около 3 хил. дка. Годишно се преработват над 600 000 килограма розов цвят. В един от докладите си за последствията от Априлското въстание Юджийн Скайлър казва, че годишната реколта от розово масло в Клисура е „около 140 фунта, или четвърт от всичкото производство на България.” Той допълва, че „това масло на Клисура се особено отличавало”.
Явно е било така, след като цената му винаги е с няколко гроша по-висока от тази на маслото от околните селища. По-късно в сп. „Нива” от 1926 г. се прави интересно сравнение:„Както никой букет цветя не е съвършен и пълен без рози, така и никое от двете – карловското или казанлъшкото масло – не е изящно наглед и благоуханно на мирис, ако не съдържа почетна пропорция от клисурското розово масло.”
Какво прави клисурското гюлово масло уникално, какво са гюлпана и шачаче, как да си направите домашна помада от рози или пък прочутото сладко от рози, а защо не и гюловица, както и още много интересни факти и данни за розопроизводството, можете да научите от мобилната изложба „Златният трън” на Историческия музей в Клисура.
Експозицията „Златният трън“ може да бъде посетена в Регионалния исторически музей до 15 декември 2021 г.
