Петър Петров е изявен български художник, роден в Чирпан. Живее и работи в Стара Загора. От години е преподавател, като е минал през различни нива на образователната система. Към настоящия момент е асистент по Методика на изобразителното изкуство в Педагогическия факултет на Тракийския университет в града. Активна е ролята му и в местния културен живот в качеството му на зам.-председател на Дружеството на художниците.
Той беше един от участниците в пленера „Пространство и време“, който се състои от 22 до 28 юни 2020 г. в Архитектурно-парков комплекс „Двореца“ в град Балчик. Създадените от него картини, изобразяващи морето и вечните му символи, привлякоха вниманието на ценители по време на изложбата „Дух и материя“, която артистите подредиха в Каменната зала на комплекса и постави финал на пленера.
В специално интервю за читателите на „Духът на Плевен“ Петър Петров сподели впечатленията си от пленера в Балчик, преподавателската си и творческа работа.
С какво е ценно и стойностно едно подобно творческо преживяване, каквото беше пленерът „Пространство и време“?
Радостен съм, че бях част от това събитие и бях сред една много приятна група от бивши съученици и приятели от Художествената гимназия в Казанлък. Участвам за трета поредна година в пленерите, които организира колегата Огнян Кузманов от Плевен. Прекрасна е възможността всеки един от нас да покаже това, което прави. Стойностна е създадената спокойна атмосфера, а мястото е невероятно и те вдъхновява да твориш.
С какво събитието тази година е надградило предходното? Има ли спирала нагоре?
Спирала винаги има, но тази година е по-особена със създадената ситуация с епидемията в държавата. Така че всеки един от нас след двумесечно изолиране просто е закопнял за такова творческо занимание навън, сред природата. Още повече, че културният живот във всички градове беше тотално блокиран.
На Вас лично как Ви се отрази тази ситуация?
Всеки художник можеше да си работи вкъщи, но контактът с публиката беше загубен. Затварянето на галериите беше един от най-болните проблеми. Дори сега, когато се опитваме да правим изложби, става трудно и има стрес сред хората. А сезонът беше в разгара си преди обявяването на ограниченията. В галерия „Байер“ в Стара Загора винаги се събират много хора при откриване на мероприятия, организирани от местното представителство на Съюза на българските художници.
Дали ще се преодолее този вакуум?
Точно моментът на откриването на една изложба е игнориран и на хората им липсва, защото той е най-тържественият, акцентът е. Журналистите трудно идват. Надявам се бързо да се преодолее тази ситуация.
Какво Ви вдъхновяваше по време на пленера?
Морето винаги е вдъхновяващо. Да не говорим за въздействието на уникалния Архитектурно-парков комплекс „Двореца“, който има изключителна енергия. Рисувах морето, Двореца, лодки, чайки, претворени през моя творческия поглед.
Имате ли вечни теми, които винаги Ви провокират?
Това са отношенията между хората – мъж-жена, индивидуални преживявания. Винаги са заложени в това, което правя.
С какви материали предпочитате да работите?
Завърших Художествената гимназия с живопис, а Великотърновския университет – със скулптура, и работя и двете. Скулптурата е триизмерна и дава възможност да обхванеш обекта. Когато се наситя с двуизмерното поле, бягам в другата сфера, където всичко е обем. Работя в камък, дърво, бронз. При изграждането в обем започва друг тип търсене и на мен това ми дава разнообразието, от което се нуждая.
Така ли разширявате границите си?
Да, определено.
Трябва ли един творец да се развива нравствено и философски, за да бъде интересен и на другите, и на себе си?
Не би трябвало да бъде водещо това да бъде интересен. С годините той изгражда свой тип естетика и просто трябва да убеди публиката, че работите му са красиви. Защото това, което предлагаш, трябва да го сведеш до един естетичен фактор, който да влияе на възприемащия. В крайна сметка, каквото и да правим, ние го правим, за да го види някой, а не да го затворим някъде в мазето. Творбите трябва да имат контакт с публиката. Един млад автор търси, но когато изгради себе си, създава тип естетика, която предлага на зрителя. Защо да правя нещо, ако няма кой да го възприеме, да го види?
Въпросът ми по-скоро беше в посока трябва ли духовното, нравственото да стоят на преден план за един творец, за да може чрез тях той да одухотвори това, което прави.
Да, разбира се. Нравствените норми винаги са заложени в самото изкуство. Естествено, съвременното изкуство предлага много дисонанси, защото всеки автор има свобода, но вечните форми са едни и няма как да ги пренебрегнем.
Преподавателската Ви работа какво Ви дава?
Аз преподавам в Педагогическия факултет на Тракийския университет в Стара Загора – асистент съм по Методика на изобразителното изкуство, като от миналата година имаме и специалност Педагогика на изобразителното изкуство и графичен дизайн и там вече водя специални предмети: живопис, графика, скулптура. В сферата на образованието съм от 1990 година. Минал съм през всички нива на преподаване – от началното училище, през основното и сега съм във висшето образование. Водил съм предимно паралелки с разширено изучаване на изобразително изкуство, а сега в университета подготвям учители по изобразително изкуство.
Какво Ви е важно да научите тези хора?
Аз съм асистент и водя упражненията, фактически практическата част, работата с материалите, техниката. В изобразителното изкуство всеки материал има своята техника и бъдещият преподавател трябва да я познава много добре.
Нещо прави ли Ви впечатление в работата с настоящите студенти?
Прави ми впечатление, че възприятията вече са други. В резултат на съвременните комуникации, на съвременните технологии, младите хора възприемат нещата директно. Вече фантазията им я няма, те не четат, защото имат всичко наготово като визуален образ. Докато преди години не беше така – първо прочиташ информация, после чрез въображението си представяш произведението и накрая го изобразяваш. Тези неща вече са закърнели.
Това означава ли, че по друг начин трябва да подхождате като преподаватели?
Да, разбира се. Просто е задължително, защото съвременният живот е съвсем различен. Точно затова, като създадохме новата специалност, включихме и компютърна графика, за да може да съчетаем и съвременните технологии, към които студентите имат интерес и се чувстват в свои води. Децата са от 3-годишни с електронните средства в ръце.
Изкуството не е ли и алтернатива на тези електронни средства?
Да, ако предизвикаш интерес, може да промениш нещата в тази посока. В преподавателската ми работа идеята никога не е била да създам художник, а да създам естетично чувство и отношение към действителността, която ни заобикаля. Ако някой продължи да се занимава с рисуване, това е изключение, по-скоро. Но винаги класовете в училище, които бяха с повече часове рисуване и водех аз, бяха по-различни – безконфликтни, много добри.
Изкуството трансформира агресията, канализира енергията, подобрява концентрацията.
Да, и децата се променят. Различават се от всички останали ученици в училище.
Тези резултати в работата ли Ви носят удовлетворение?
Тази професия е много тежка и изхабяваща. Удовлетворението идва тогава, когато аудиторията разбере за какво става въпрос. Водил съм следдипломна квалификация на курсисти на 30-40-годишна възраст. Започват неуверено, но постепенно това, което правим, им става много интересно. Когато пък видя, че те искат, аз започвам да давам още повече – показвам, обяснявам. Имахме случай в неделя да започнем в 8,30 сутринта и да рисуваме до 16,30 г., когато портиерът дойде да види защо не си тръгваме, а те не бяха усетили как е минало времето и искаха да продължим. Това е удовлетворяващо – да създадеш естетически комфорт за душите на хората, които са срещу теб.
А при възрастните хора липсата на подобен душевен комфорт често е много осезаема. И вероятно затова реагират с въодушевление на заниманията ви.
Да, така е.
Какво Ви очаква като изяви?
Малко ще си дам почивка. В Университета приключваме кандидатстудентски изпити и наесен започваме отначало. Този месец, юли, ще участвам в изложба с рисунка и малка пластика на художниците от старозагорската група. През септември месец ще се включа в обща изложба на художниците в родния ми град Чирпан, а октомври ще направя самостоятелна изложба живопис в Художествената галерия в Свиленград. Ще покажа нови работи живопис. Същия месец групата художници от Стара Загора имаме традиционна изява за празника на града. Ще съм част и от национални изяви в различни градове, сред които е и Бианалето на малките форми в Плевен. Аз съм свикнал да съм активен и имах над 30 прояви годишно, но сега, покрай ситуацията с епидемията, малко забавих темпото. Три години подред участвах във Фестивала на пясъчните скулптура в Бургас, но тази година намалиха състава и формата.
Желая Ви успех и на двете Ви поприща!
Благодаря Ви!
