Теодора Георгиева

Теодора Георгиева е родена на 16 януари 2003 година в град Плевен. Изучава живопис в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен – в класа на известния със значимото си творчество художник Валентин Асенов – Хъкъла. Преди дни талантливата и чаровна десетокласничка спечели трета награда за живопис от Националния младежки конкурс за изящни изкуства, приложни изкуства и дизайн, който се организира от Министерството на културата и се състоя от 20 до 27 юли в Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ в  София. Тя впечатли журито с колоритен и много зрял женски портрет. Част от богатата й колекция с отличия е и специална награда от Националния конкурс „Водата – извор на живот“, която младата художничка спечели заслужено през месец май тази година .

Защо е избрала изобразителното изкуство за свое призвание, какво я вдъхновява да твори и работи упорито, с много хъс и стремеж към съвършенство и защо е убедена, че младите, знаещи и можещи хора трябва да се реализират в Родината си, споделя в специално интервю за „Духът на Плевен“ Теодора Георгиева.

Кога решихте, че ще рисувате?

Рисуването е част от целия ми съзнателен живот. От детската градина, та и до ден днешен, не съм спирала да рисувам. Когато бях в четвърти клас, разбрах, че в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен има профил „Изобразително изкуство“. Дори не съм се и замисляла – веднага реших, че ще продължа да уча там. Тогава започнах да ходя на уроци, за да се подготвя за изпита, с който трябваше да вляза. Никога не харесвах напълно работите си. След като се прибирах вкъщи, ги повтарях отново и отново, едни и същи, докато не се получат точно такива, каквито аз си ги представям. След като влязох в желаната паралелка, имах и периоди на съмнение, колебаех се. Дали това е нещото, което трябва да правя, това, в което съм най-добра? С течение на времето обаче разбрах, че не мога да работя в друга сфера и че дори когато чупя платна и моливи, ще преодолявам разочарованията си, ще се изправям и ще продължавам да рисувам. Научих, че в нищо няма да вложа същия хъс и желание за работа, нищо друго няма да правя с толкова любов и мотивация. И най-вече – нищо няма да ми носи същото удовлетворение.

Какво Ви провокира да творите?

Със сигурност ме  провокира усещането по време на рисуване. Пренасям се в света на конкретната картина или рисунка и изцяло съм погълната от нея. Мислите за каквото и да е друго се изпаряват от главата ми. Смятам, че такова усещане провокира човек достатъчно, че да иска да се връща към него отново и отново.

Защо избрахте именно този начин на изразяване на Вашите същност и чувствителност?

Не съм човек, който обича да говори за чувствата си. Рисуването за мен е начин те да излязат на бял свят, да ги изкарам от себе си, без да имам нужда от думи и слушатели. Платно и бои са напълно достатъчни.

Теодора Георгиева
Теодора Георгиева – трета награда за живопис от Националния младежки конкурс за изящни изкуства, приложни изкуства и дизайн

Какво Ви дава средата в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“?

Чувството човек да е заобиколен от хора на изкуството е прекрасно. Много се радвам, когато виждам пред себе си едни завършени артисти, от които мога да се уча и на чиято работа се възхищавам. Освен това там създадох и много ценни за мен приятелства.

Разкажете за преподавателите си – кои са най-ценните уроци, които Ви преподадоха, как Ви мотивират да развивате себе си и да следвате пътя си?

Моят преподавател е Валентин Асенов – Хъкъла. Той е много важен човек за мен и винаги съм чувствала подкрепата му. Всички негови уроци са ми ценни. Научил ме е на всичко, което мога, и продължава да ми дава нови и нови знания, за което винаги ще съм му благодарна. Той работи със сърце и душа, което дава своето отражение върху учениците му. Гледайки неговите успехи и творчество, е невъзможно да не се мотивирам.

Имате ли любими стилове на изображение?

Най-много ме привличат импресионизмът и кубизмът.

А художници и творци, на които се възхищавате – в световен мащаб?

Възхищавам се на френските импресионисти: Алфред Сисле, Едгар Дега, Пиер – Огюст Реноар, Клод Моне, Пол Сезан. Всички те са гениални.

картина - Теодора Георгиев

Какво Ви вдъхновява да творите?

Успявам да откривам вдъхновение в по-голяма част от нещата, които ме заобикалят. Обичам да посещавам изложби. Да се запознавам с творчеството на различните художници и да оставам без думи пред някоя творба. Това ме вдъхновява изключително много и обогатява мисленето ми.

Кога ще подредите първа самостоятелна изложба и какво бихте представили в нея?

За сега планирам обща изява с няколко съученици. Надявам се, че в близко бъдеще ще имам и самостоятелна такава. Със сигурност ще представя живописни творби.

С какво ще се занимавате в бъдеще?

Ще продължа да се занимавам с изкуство. Ще довърша образованието си, след като приключа училище. Все още обаче имам колебания за избора на специалност.

Какво е изкуството за Вас и какво Ви дава?

Изкуството определя моята същност. То заема специално място в сърцето ми. Благодарение на него израствам и се развивам не само като творец, а и като личност. Носи ми всичко, от което имам нужда.

Виждате ли се реализирана в България?

Не само, че се виждам реализирана в България, а и не си се представям никъде другаде. Смятам, че човек трябва да живее именно там, където е създаден. Да развива собствената си Родина и да се доказва в нея. Така победите му ще са много по-сладки. Жалко е да сме зад граница и да оплакваме положението, в което е България. То зависи изцяло от нас и ще бъде такова, каквото сами го направим. Именно заради това България има нужда от децата си. От младите, можещи хора, готови да правят чудеса!

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here