Теодора Георгиева е родена на 16 януари 2003 година в град Плевен. Изучава живопис в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен – в класа на известния със значимото си творчество художник Валентин Асенов – Хъкъла. Преди дни талантливата и чаровна десетокласничка спечели трета награда за живопис от Националния младежки конкурс за изящни изкуства, приложни изкуства и дизайн, който се организира от Министерството на културата и се състоя от 20 до 27 юли в Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ в София. Тя впечатли журито с колоритен и много зрял женски портрет. Част от богатата й колекция с отличия е и специална награда от Националния конкурс „Водата – извор на живот“, която младата художничка спечели заслужено през месец май тази година .
Защо е избрала изобразителното изкуство за свое призвание, какво я вдъхновява да твори и работи упорито, с много хъс и стремеж към съвършенство и защо е убедена, че младите, знаещи и можещи хора трябва да се реализират в Родината си, споделя в специално интервю за „Духът на Плевен“ Теодора Георгиева.
Кога решихте, че ще рисувате?
Рисуването е част от целия ми съзнателен живот. От детската градина, та и до ден днешен, не съм спирала да рисувам. Когато бях в четвърти клас, разбрах, че в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен има профил „Изобразително изкуство“. Дори не съм се и замисляла – веднага реших, че ще продължа да уча там. Тогава започнах да ходя на уроци, за да се подготвя за изпита, с който трябваше да вляза. Никога не харесвах напълно работите си. След като се прибирах вкъщи, ги повтарях отново и отново, едни и същи, докато не се получат точно такива, каквито аз си ги представям. След като влязох в желаната паралелка, имах и периоди на съмнение, колебаех се. Дали това е нещото, което трябва да правя, това, в което съм най-добра? С течение на времето обаче разбрах, че не мога да работя в друга сфера и че дори когато чупя платна и моливи, ще преодолявам разочарованията си, ще се изправям и ще продължавам да рисувам. Научих, че в нищо няма да вложа същия хъс и желание за работа, нищо друго няма да правя с толкова любов и мотивация. И най-вече – нищо няма да ми носи същото удовлетворение.
Какво Ви провокира да творите?
Със сигурност ме провокира усещането по време на рисуване. Пренасям се в света на конкретната картина или рисунка и изцяло съм погълната от нея. Мислите за каквото и да е друго се изпаряват от главата ми. Смятам, че такова усещане провокира човек достатъчно, че да иска да се връща към него отново и отново.
Защо избрахте именно този начин на изразяване на Вашите същност и чувствителност?
Не съм човек, който обича да говори за чувствата си. Рисуването за мен е начин те да излязат на бял свят, да ги изкарам от себе си, без да имам нужда от думи и слушатели. Платно и бои са напълно достатъчни.
Какво Ви дава средата в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“?
Чувството човек да е заобиколен от хора на изкуството е прекрасно. Много се радвам, когато виждам пред себе си едни завършени артисти, от които мога да се уча и на чиято работа се възхищавам. Освен това там създадох и много ценни за мен приятелства.
Разкажете за преподавателите си – кои са най-ценните уроци, които Ви преподадоха, как Ви мотивират да развивате себе си и да следвате пътя си?
Моят преподавател е Валентин Асенов – Хъкъла. Той е много важен човек за мен и винаги съм чувствала подкрепата му. Всички негови уроци са ми ценни. Научил ме е на всичко, което мога, и продължава да ми дава нови и нови знания, за което винаги ще съм му благодарна. Той работи със сърце и душа, което дава своето отражение върху учениците му. Гледайки неговите успехи и творчество, е невъзможно да не се мотивирам.
Имате ли любими стилове на изображение?
Най-много ме привличат импресионизмът и кубизмът.
А художници и творци, на които се възхищавате – в световен мащаб?
Възхищавам се на френските импресионисти: Алфред Сисле, Едгар Дега, Пиер – Огюст Реноар, Клод Моне, Пол Сезан. Всички те са гениални.
Какво Ви вдъхновява да творите?
Успявам да откривам вдъхновение в по-голяма част от нещата, които ме заобикалят. Обичам да посещавам изложби. Да се запознавам с творчеството на различните художници и да оставам без думи пред някоя творба. Това ме вдъхновява изключително много и обогатява мисленето ми.
Кога ще подредите първа самостоятелна изложба и какво бихте представили в нея?
За сега планирам обща изява с няколко съученици. Надявам се, че в близко бъдеще ще имам и самостоятелна такава. Със сигурност ще представя живописни творби.
С какво ще се занимавате в бъдеще?
Ще продължа да се занимавам с изкуство. Ще довърша образованието си, след като приключа училище. Все още обаче имам колебания за избора на специалност.
Какво е изкуството за Вас и какво Ви дава?
Изкуството определя моята същност. То заема специално място в сърцето ми. Благодарение на него израствам и се развивам не само като творец, а и като личност. Носи ми всичко, от което имам нужда.
Виждате ли се реализирана в България?
Не само, че се виждам реализирана в България, а и не си се представям никъде другаде. Смятам, че човек трябва да живее именно там, където е създаден. Да развива собствената си Родина и да се доказва в нея. Така победите му ще са много по-сладки. Жалко е да сме зад граница и да оплакваме положението, в което е България. То зависи изцяло от нас и ще бъде такова, каквото сами го направим. Именно заради това България има нужда от децата си. От младите, можещи хора, готови да правят чудеса!
