Милена Костуркова е родена през 1976 година в град Пловдив. Известно време живее и учи в град Първомай, след което отново се установява в родното място. Преди 7 години идва в Плевен, където остава. От дете рисува и още тогава разбира, че това е нейният път. Чрез своите творби тя изразява същността си и предава чувствата си на публиката, което я зарежда и я прави щастлива.
Нейни картини има в галерии в Плевен, Пловдив и Варна, както и в много домове в България и чужбина. Участва в общи ескпозиции в страната, а през март месец 2020 г Сдружение „Духът на Плевен“ я представи цялостно като творец за пръв път – под формата на виртуален вернисаж. Всяка година от последните шест, през летния сезон, художничката твори в Париж, който има специално място в сърцето й. Във френската столица рисува предимно акварели, които са много търсени и харесвани от разнородна международна публика, но заради създалата се ситуация с коронавируса това лято тя остана в България.
Красиви пейзажи и натюрморти на Милена Костуркова бяха част от артистичната атмосфера по време на представянето на новата книга на поетесата Весела Димова „Когато въздухът е лунен“, което се състоя на 10 януари 2020 г. в Плевен и беше организира от Сдружение „Духът на Плевен“.
Последната изява на художничката беше с маслени картини в общата изложба „Дух и материя“, която постави финал на пленера „Пространство и време“, организиран от плевенския художник Огнян Кузманов в Архитектурно-парковия комплекс „Двореца“ в град Балчик от 22 до 28 юни 2020 г. В специално интервю за „Духът на Плевен“ тя сподели мисли за събитието, морето и творчеството.
За първи път участвате в пленер. Какви емоции се наслагаха в душата Ви, докато се случваше?
Включих се от чисто любопитство, но се оказа, че всъщност е едно прекрасно изживяване, защото срещнах себеподобни хора, с които все едно се познаваме много отдавна. Получи се много интересна магия. Много ми хареса творческата атмосфера, споделянето на прекрасни моменти от ежедневието и бих участвала и в бъдеще. И обстановката, която предлага Архитектурно-парковият комплекс „Двореца“ в Балчик, е невероятна. Прекрасно е и отношението към нас, творците, на г-жа Жени Михайлова, директор на комплекса. Безкрайно сме благодарни, че тя подаде ръка на пленера, организиран от плевенския художник Огнян Кузманов. Да не забравяме, че в сложната ситуация, в която се намираме, много културни събития бяха анулирани, а в „Двореца“ в Балчик намериха начин културният живот да не прекъсва. Много приятни са всички, които работят там.
Вие върху какви теми се фокусирахте по време на пленера?
Аз обожавам морето и то беше основната ми тема. Създадох 3 работи, които представих на финалната изложба „Дух и материя“ на пленера.
Какво Ви дава морето?
Природата ме вдъхновява безкрайно, но морето има някаква необяснима магия и винаги съм го обичала. То има особено въздействие върху мен, кара ме да се чувствам различно и да творя по друг начин. Чувствах се прекрасно и съм много удовлетворена!
Периодът на изолация как Ви се отрази?
Аз обичам да излизам сред природата всеки ден, или просто да се разхождам – това ме зарежда, кара ме да се чувствам в хармония със себе си и да творя нормално, а изолацията вкъщи ми подейства зле. Не съм спирала да рисувам, но не се чувствах много добре.
Много творци не можаха да преодолеят липсата на възможност за изява, ограниченията и негативната енергия, която се наслагваше ежедневно в обществото.
Аз почти не гледам телевизия, защото за мен това е излишно отрицателно натоварване и загуба на време, така че съм съхранена от тази гледна точка. Оцелях по най-добрия начин – пожелавам на себе си, а и на всички да не се случват подобни неща повече.
А на каква тематика създавахте картини в този период?
Основно рисувах натюрморти с цветя – с масло. Вероятно така компенсирах факта, че не излизам сред природата. Работих и с акварел.
Какво последва за Вас след пленера в Балчик?
Имах планове, които се провалиха, заради ситуацията с коронавируса. Тази година не отидох да рисувам в Париж, както всяко лято правя през последните 5 години – тази щеше да е шестата. Останах в България, като реших да живея и рисувам на морето, по-конкретно в Обзор. Ще остана там до септември месец. През цялото време творя на открито, посрещам изгревите, изпращам залезите – чувствам се много заредена и вдъхновена. През есента може да подготвя и представя и първата си самостоятелна изложба, която не можа да се осъществи през пролетта на 2020 г, но беше реализирана като виртуален вернисаж от Сдружение „Духът на Плевен“. И така тази година ще приключи, а следващата, ако всичко е наред, през май месец ще замина за Париж, за да рисувам.
