Фотодокументалната изложба “В храма на операта” ще разкаже за оперната прима Гена Димитрова по повод 85-та годишнина от нейното рождение, като представи в хронологична последователност пътя й, белязан от талант, огромна любов към изкуството, устрем и глас, който надхвърля границите на времето.
Експозицията ще бъде достъпна за посещения във фоайето на Драматично-куклен театър “Иван Радоев” от 21 до 27 май 2026 г. включително. Тя съпътства едноименния концерт-спектакъл с участието на Общински хор “Гена Димитрова” и солистите Габриела Георгиева – сопран, и Иван Момиров – тенор – и двамата са ученици на Гена Димитрова и имат световни кариери, като Иван Момиров ще пее за първи път на плевенска сцена. Музикалното събитие ще се състои на 21 май, от 19 ч., в ДКТ “Иван Радоев”. Диригент ще е Анелия Дечева, а клавирният съпровод ще е на Мариана Мирчева.
Организатор на проявите е Община Плевен в партньорство с Общински хор “Гена Димитрова” и Регионалния исторически музей – Плевен.
Изложбата е подготвена от екип на РИМ – Плевен, и в 21 красиво оформени табла показва материали от фонда на културния институт, както и такива, предоставени от Фондация “Гена Димитрова” с учредител и управител Милена Стойкова – осиновената племенница на Гена Димитрова. Само в деня на откриване на експозицията – 21 май, публиката ще има възможност да види и оригинални сценични костюми на Гена Димитрова – за превъплъщенията й в образите на драматичната Тоска и на Аида от едноименните опери съответно на Джакомо Пучини и Джузепе Верди.
В първата основна тема на изложбата, чрез експонирани семейни снимки е представен житейският период на Гена Димитрова – от родното й село Беглеж до сцената на легендарния Оперен театър „Ла Скала” в Милано (Италия). Благодарение на детството си сред природата, спокойната и любяща домашна среда и чистите и почтени семейни отношения, у младата певица укрепват добродетелите, които й дават свободата и силата да се стреми неотклонно към сбъдването на своите мечти, информират създателите на експозицията.
По време на приемните изпити през 1959 г. в Българската държавна консерватория в София гласът на Гена Димитрова прави силно впечатление на оценяващата комисия и тя е приета в подготвителния клас по оперно пеене на изявения вокален педагог проф. Христо Бръмбаров заради изключителните си гласови данни. За кратко време младата певица израства убедително в музикално отношение, а това говори, че притежава и другите необходими качества за изграждането на успешна кариера, освен природния талант: упоритост, трудолюбие, всеотдайност, интелект, вроден естетически усет. След приключване на образованието си специализира оперно пеене във вокалната школа на проф. Бръмбаров (1964–1966 г.).
Подходящи снимки представят Гена Димитрова като солист стажант в Софийската опера: в ролята на Гергана от едноименната опера на маестро Атанасов, както и в бляскавото превъплъщение в трудната партия на Абигаиле от операта „Набуко” на Дж. Верди. С тази централна роля, колкото рискова, толкова и перспективна, тя покорява публиката и стъпва на първото важно стъпало от впечатляващата си кариера. Отново с Абигаиле Гена Димитрова печели първа награда, диплом и златен медал на IV-я Международен конкурс за млади оперни певци в София през 1970 г. – успех, който й дава възможност да специализира в Италия – в Школата на Оперния театър “Ла Скала” в Милано, уточняват създателите на изложбата.
Експозицията проследява и обучението й в Европа в период, в който тя овладява лирико-драматичния Вердиев репертоар и разгръща нови нюанси от необятния си талант. Така стартират и нейните първи международни изяви.
Гена Димитрова печели първа награда на ІV-я Международен конкурс за оперни певци „Тревизо” през 1972 г. – за най-добро изпълнение на партията на Амелия от операта „Бал с маски” на Джузепе Верди.
Изложбата проследява 80-те и 90-те години на XX в., които са кулминацията в певческата кариера на оперната прима, която непрекъснато се стреми към съвършенство в сценичните си превъплъщения. Представена е като неоспорима покорителка на най-тежките и драматични сопранови партии. С изключителен успех тя блести на сцената на Арена ди Верона през 1982 г. с ролята си на лейди Макбет от едноименната опера на Верди – по думите й това е най-трудната партия, която трябва да изпее в своята кариера, но и тя сякаш е написана специално за нейния необятен вокален и артистичен талант. Редица критици отбелязват, че в нейно лице европейският оперен театър открива истинската лейди Макбет.
Експозицията акцентира и върху емблематичната за Гена Димитрова роля на Турандот, която остава като еталон в историята на световното оперно изкуство. Грандиозният спектакъл на Арена ди Верона е исторически не само защото изгрява звездата на новата Турандот, но и защото той е трамплин към последвалия триумф в първия оперен театър “Ла Скала”. Това са героини, които са скроени по нейна мярка, а тя е родена за тях.
Афишите, плакатите и статиите в пресата, представени в изложбата, информират за нейните гастроли и изключителни успехи в най-известните оперни театри в Япония, Великобритания, Франция, Южна Америка, САЩ, Египет, Испания. Изложбата визуализира и работата и близките приятелски взаимоотношения на Гена Димитрова с прочути режисьори, диригенти и оперни певци, сред които са Франко Дзефирели, Рената Тебалди, Лучано Павароти, Хосе Карерас, Николай Гяуров.
В последните години на кариерата си оперната прима работи с огромна всеотдайност и като вокален педагог. В това отношение тя също е недостижима – не щади невероятния си педагогически талант, време и енергия, за да изработи с младите артисти всяка фраза и да ги научи какво означава да си посветен изцяло на оперното изкуство.
Но изложбата не показва недостижимото драматично сопрано само в сиянието на прожекторите. Експозицията отвежда зрителя и към тихите пространства на личния свят на Гена Димитрова. Разкрива жената зад гласа – съпруга, приятел, колега. Показва връзките, които изгражда, доверието, което вдъхва, и уважението, което печели, благодарение на своята огромна стойност не само като артист, но и като ярка и благородна личност.
Особено топло е присъствието на Плевен – града, който тя никога не напуска истински. Там тя е не само световната прима, а и „нашата Гена“ – близка, обичана, своя. В тази взаимна принадлежност между артиста и публиката му се усеща нещо по-дълбоко от признанието – усеща се силата на принадлежността към корена.
Чрез оригиналните сценични костюми на драматичната Тоска и на Аида от едноименните опери съответно на Джакомо Пучини и Джузепе Верди, чрез фотографии и афиши изложбата изгражда жив портрет не само на велика певица, но и на дух, който не се подчинява на граници. Това е разказ за силата на таланта, на труда, на верността към себе си и началото.
“Експозицията „В храма на операта“ не е просто спомен за великата прима Гена Димитрова. Тя е дълбок поклон с благодарност пред изключителен артист и глас, който ще звучи във вечността, и пред личност, която буди възхищение с моралната си извисеност, доброта и посветеност на изкуството”, споделят от екипа, създал експозицията.
Графичното оформление и изработването на изложбата е дело на плевенското издателство “Медиатех” с управител инж. Атанас Върбанов.
