Габриела Христова е родена в Плевен, но се реализира като хоров диригент и преподавател в Университета във Флинт, Мичиган, САЩ. Синеоката чаровна българка получава солидно образование в Музикалното училище „Панайот Пипков“ в Плевен, след това в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, а после взема магистърска степен по хорово дирижиране в Щатите, последвана от докторска степен през 2007 г. в Мичиганския университет в Ан Арбър. Работи паралелно по редица музикални проекти, учи студентите си на прецизност, дисциплина, музикален вкус и вдеотдайност така, както нейните преподаватели някога. Никога не забравя за вдъхновението, с което върши всичко, и за стремежа към самоусъвършенстване. Студентите й я зареждат с енергията на младостта и я провокират да бъде винаги в крак с променящия се с бързи темпове свят.
Тя търси и намира красотата във всичките й проявления, а кулинарното изкуство, пътешествията до завладяващи места и трите й рижави котки са нейните любими начини за релаксация.
Как минават дните й, отдадени на музиката, преподаването, студентите, Летните вокални академии и любимите й занимания, разказва в специално интервю за „Духът на Плевен“ плевенчанкатаГабриела Христова.
Споделете Вашата творческа биография.
Завърших Музикалното училище „Панайот Пипков“ в Плевен със специалност „Пиано“ през 1991 г. и диригентския факултет на Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София със специалност „Хорово дирижиране“ през 1996 г. През 2001 г. заминах за Щатите, където завърших магистърска степен по хорово дирижиране през 2003 г., последвана от докторска степен през 2007 г. в Мичиганския университет в Ан Арбър. От 2007 г. преподавам дирижиране, хоровата музика и изпълнителска практика и ръководя хоровете в Университета във Флинт, Мичиган. Директор съм на Лятната вокална музикална академия във Университета във Флинт – за деца от 4-ти до 12-ти клас. През последните почти 20 години вече съм работила с хорове от всички възрасти: ученически, университетски, самодейни, църковни. Дирижирала съм хорови фестивали, преподавала съм майсторски класове и много активно участвам в организации като Хоровата асоциация на американските диригенти, Организацията на университетските хорове, Мичиганската асоциация на училищните хорове и др.
Пътят Ви на музикант тръгва от Плевен. С какво е паметен този период, какво Ви даде Музикалното училище в родния град и кои са Вашите учители, които никога няма да забравите?
Започнах уроци по пиано на 5-годишна възраст при госпожа Лукса Пашовска в Детската музикална школа в Плевен (това беше комунистическо време и тогавашните обръщения бяха „другар“ и „другарка“). Мама ме заведе на първия ми урок по пиано и оттам нататък пътят ми на музикант беше предначертан. Скоро след това се прехвърлих в класа по пиано на Жанета Кирицова в Музикалното училище в Плевен и се обучавах при нея до завършването ми през 1991 г. Жана беше прекрасен педагог. На нея и на учителите ми в Музикалното училище дължа много. Имах прекрасни преподаватели по солфеж (Илияна Драганова), хармония (Марияна Булева), история на музиката (Невяна Антонова), полифония и анализ (Августина Серафимова), хор (Божко Шойков), клавирен съпровод (Жечка Димитрова) и други. Подготовката, с която завършвахме тогава, беше много солидна. Не само на инструмента, който ни беше основна специалност, но и по отношение на теоретично знанието и разбиране за музиката. Учителите ни бяха много взискателни, критериите бяха много високи, конкуренцията между учениците беше сериозен мотиватор за успех. Постоянството и дисциплината бяха качества, които бяха развити у нас в процеса на обучение и които са всъщност много важно и необходимо присъствие в живота ми. Знанието и способностите, които развих, обучавайки се при Жана Кирицова и останалите ми преподаватели по музика, са все още с мен и ги използвам ежедневно в работата си сега в друга държава. Благодарна съм много на Музикалното училище в Плевен за всичко, което ми е дало, а то е много.
Годините в Софийската консерватория са също важни. Там имах възможността да се запозная с прекрасни музиканти (Богдана Попова, Александър Текелиев, Георги Костов, Йосиф Герджиков и др.) и да уча хорово дирижиране в класа на проф. Анна Белчева. След г-жа Кирицова, проф. Белчева е другият педагог и човек, на когото изключително много дължа за това, което в последствие оформи моята музикална кариера.
Как стигнахте до Университета в град Флинт, щата Мичиган, САЩ? Случайно ли се озовахте там, или пръст има съдбата?
В университета в Мичиган се озовах по препоръката на големия български диригент Росен Миланов, който беше преподавател там. Заминах със съпруга си по това време (Петко Димитров, който също е фантастичен музикант и диригент) и двамата завършихме магистърски степени, след което поехме в различни посоки. Пръста на съдбата е в това, че по това време имах хора около мен, които изиграха изключително важна роля в живота ми – г-жа Юлия Христова, президент на Нов симфоничен оркестър в София, нейният син и мой съпруг тогава Петко Димитров и приятелят ни Росен Миланов. Случайността е в това, че без да осъзнавам, се озовах в един от петте най-престижни университети за дирижиране и музикални дисциплини в цялата държава и получих образование, което ми осигури професионална реализация тук.
С какво мястото, на което живеете, Ви спечели? А висшето училище, в което преподавате и ръководите хор, с какво Ви впечатлява?
Градчето, в което живея, е малко и спокойно. Не се случват много събития, но е близко до по-големи градове като Ан Арбър и Детройт, така че имам много възможности за развлечения, концерти и културни събития, когато имам нужда от тях. Липсва ми енергията на големия град, но от друга страна имам спокойствието и удобството на малкия град. Флинт, където преподавам, е на 60 километра от мястото, където живея.
Градът е един от дълбоко страдащите в икономическо отношение градове в Америка. Той е седмият по големина в щата и огромна част от населението живее в бедност. Един от могъщите центрове на автомобилната индустрия в средата на 20 век, сега градът преживява сериозна криза, след като Дженерал Моторс намалява работната си сила и присъствие в района, което води до непоправима икономическа депресия. Селището се бори с проблеми от криминално естество и сериозна безработица, но университетът, който расте неимоверно, независимо от проблемите на града, има значителен принос в обществото като център на знание, развитие и култура в района.
Как протича най-често един Ваш ден?
Прекарвам много време през деня зад волана, шофирайки до Флинт. Обикновено използвам това време да се чуя по телефона с някого, с който не съм говорила отдавна, за размисъл и планиране на това, което ми предстои, или просто да си освободя съзнанието от стреса, който е част от ежедневието, поради най-различни причини. Останалото време от деня минава в репетиции, преподаване, срещи и много административни отговорности. Често довършвам работни задачи и подготовката за следващият ден вкъщи.
Остава време и за почивка – аз обичам да готвя, защото ме разтоварва, и да споделям време с приятеля си и трите ни рижави котарака, с които живеем заедно. Хората са много заети и стресирани, но според мен всичко е въпрос на правилно планиране през деня, седмицата и уикенда.
Студентите винаги са носители на свежи идеи, заразяваща енергия и позитивизъм. Така ли е и с младите хора, на които преподавате? Какво Ви носи работата с тях?
Да! Студентите са винаги извор на енергия. Често съм изморена от предизвикателствата, с които трябва да се справя в преподавателското ми ежедневие, но когато усетя резултатите и осъзная, че студентите се развиват със всеки изминал ден, независимо от това колко го показват в дадения момент, чувството на удовлетворение е много приятно и зареждащо.
Голяма част от процеса е моето собствено усъвършенстване и разбиране за търпение и постоянство, заедно с непрекъснатото окуражаване към тях. Работя със студенти, които пристигат с най-различни амбиции, цели, разбиране и потенциал. Към всички се отнасям еднакво и им преподавам всичко, което зная и на което съм способна. Най-голямото удовлетворение получавам, когато усетя, че пламъчето в душата не тези млади хора се с превърнало в огън, които ще гори завинаги. Разбира се, радва ме неимоверно, когато слушам музикалните им изпълнения, които стават все по-добри и усъвършенствани в музикално и техническо отношение.
На какво много държите да ги научите?
Много държа да ги науча на постоянство и дисциплина към собственото им усъвършенстване като музиканти. Заедно с техническите и музикални инструкции, които са част от ежедневната ни работа, целта ми е да им внуша любов към музикалното изкуство, разбиране за значимостта му в нашето общество и в живота на всеки един от нас. Целта ми също така е да създам музиканти, които са способни да комуникират експресията на всяка една музикална творба и да вдъхновяват публиката си, музиканти, които са способни да преподават музика с енергия и любов, разбирайки нейната значимост в живота на подрастващите поколения.
На какво Ви учат пък те?
Студентите ме учат на постоянство, търпение и да вярвам в потенциала за развитие на всеки човек. Също така ме учат, че способността да се адаптирам към промените в обществото и като резултат – към тяхното мислене и поведение, е изключително необходимо качество за успеха ми като преподавател.
Ръководите и Летните вокални академии при Университета. Какво се случва тогава?
Лятната вокална академия е за деца от 4-ти до 12-ти клас. Това е музикален лагер с продължителност три седмици, на който децата са разпределени по възраст от 4 то 7 клас и от 8 до 12 клас и учат музикални предмети – основно се акцентира на пеене в хор и вокална подготовка. Допълнително учат мюзикъл, теория, рисуване и участват в малки вокални ансамбли. В края на програмата изнасят два концерта пред публика. Децата, които се записват в Академията, са от средните училища в областта. Някои имат музикален опит, други нямат. В процеса на обучение всички се обединяват около целта да се подготвят за финалните концерти.
Усещането да ги наблюдаваш как напредват с всеки изминат ден и да чуеш постиженията им само след три седмици от обучение е невероятно. Това идва да покаже колко спонтанно, естествено и бързо музиката може да се превърне в способност и част от живота на едно дете.
Кои постижения във Вашата кариера Ви носят радост и вдъхновение, за да продължите нататък с още по-голям заряд?
Постиженията са само за егото и за биографията. Мисълта, че обучавам млади хора, които на свой ред един ден ще обучават други млади хора, ме вдъхновява. Сцената и представянето на всеки един концерт за публиката ме вдъхновяват. Мисълта, че има толкова много прекрасна музика, която трябва да се изпее и представи, ме вдъхновява. Процесът на израстване и усъвършенстване на студентите ме вдъхновява.
Кои са най-интересните и необичайни места, на които сте имали концерти?
През 2003 г. участвах в концерт в Avery Fisher Hall и в последствие в Carnegie Hall в Ню Йорк – две световни сцени, споделяни от музиканти от най-висока класа. По това време бях студентка в Мичиган и тези концерти бяха изнесени с Камерния студентски хор на университета. Друго подобно и много вдъхновяващо изпълнение имах – този път с професионален хор, в катедралата Санта Мария дел Фиоре през 2008 във Флоренция, люлката на Ренесанса. Едно от произведенията в програмата беше „Мизерере“ от Грегорио Алегри, акустиката, чувството да си на това място и да пееш тази музика, не могат да се усетят никога по същия начин в традиционна концертна зала.
Работите по интересни проекти. Бихте ли разказали за някои от тях?
Наскоро представихме концерта „Музикални кръстопътища“, който беше съвместен проект на Духовия оркестър при Университета и моя Камерен студентки хор. Едно от произведенията които изпяхме беше „Земни картини“ от Ендрю Стефен по азиатска поезия от Рабиндранат Тагор. Това, което предстой в ний-близко бъдеще, е участие във Фестивала на хоровете във Флинт, който се случва всяка пролет в една Епископална църква, която е от многото прекрасни храмове в района. След това ни предстои нашият пролетен концерт „Изгубени в чудеса, духовност и красота“ с репертоар от американски композитори.
След края на семестъра през април, всяка година студентите ми и аз посещаваме училища в близост до Флинт и представяме кратки концерти за ученици в гимназиалните класове. Идеята е да представим Музикалния департамент на Университета и да събудим интерес към него. Важно е да имаме публично присъствие, особено сред по-младото поколение в областта, за да стимулираме и развиваме традициите, които са важни не само за техния културен живот, но и им засилват интереса към обучението по музика, когато постъпят в Университета.
Изпратихте 2019 година с концерт на 5 декември. Разкажете повече по темата.
Концертът беше Коледен. Всяка година представяме коледна програма, озаглавена „Звуците на сезона“. Поднасяме хоров репертоар от различни периоди в музиката, от Ренесанса до днешно време. Интересно е, че концертът е предхождан от музикално-театрална вечеря, представена от студентите за публиката. Представлението се нарича Мадригална вечер и е модерна реализация на Коледните празненства за крале и кралици, които са се случвали през Средновековието и Ренесанса по времето на 12-те коледни дни – от 25 декември до 5 януари. Студентите са облечени с костюми от Ренесанса и изпълняват песни и кратки сценки, докато гостите вечерят. Традицията на Мадригалните вечери е много популярна тук през месец декември. Много училищни и църковни хорове и други хорови организации представят подобни Мадригални вечери.
Изнасяте ли рецитали на пиано?
Самостоятелни рецитали по пиано не съм изнасяла, откакто завърших Консерваторията в София. Последното ми солово изпълнение беше преди няколко години с Концерт за пиано и оркестър в ла минор в аранжимент за духов оркестър.
За сметка на това, често свиря с вокални и инструментални солисти. В близкото минало концертирах с бивш студент – флейтист, с когото изнесохме няколко самостоятелни рецитала за флейта и пиано. Скоро ми предстои рецитал с няколко студенти, между които бас, тенор, тромбонист и флейтист.
Има много забавни истории за диригенти, за спецификата на работата им и взаимодействието им с хористите. Имате ли любима и бихте ли я разказали?
Във взаимодействията си с хористите съм взискателна, работим усърдно по време на репетиция, но също така отделям време за леки шеги и релаксация. Най-смешните моменти се появяват, когато всички приемем грешките си с чувство за хумор. Обичам да използвам сравнения в процеса на пеенето, които често пораждат усмивки и дори смях.
А ако трябва сериозно да подходим към темата, защо избрахте амплоато на диригент? Какви качества изисква това поприще и на какво се научихте, докато Вие ръководите другите?
Мечтата ми, когато бях Музикалното училище в Плевен, беше да стана концертиращ пианист. Работех много усърдно в тази посока, докато развих тендовагинит на дясната китка. Наложи ми се да намаля свиренето на пиано до минимум и поради тази причина г-жа Кирицова настоя да кандидатствам в Теоретико-композиторския факултет в Консерваторията. Много ми беше трудно да преглътна разочарованието, но в последствие открих дирижирането, което ми отвори очите за един друг, също толкова прекрасен свят като свиренето на пиано. Аз обичам сцената и това, което се създава на нея в реално време с реални хора. Като диригент, едно от качествата, които развих, е увереност, дори в моменти, когато имам съмнения. Музикантите на сцената имат нужда да вярват в теб. Само тогава те отварят сърцата си напълно. Излъчването на позитивна увереност и енергия обединява всички в посока на единно мислене и музициране. Също така разбиране за груповите динамики и настроения. Диригентът трябва да развие антена в сетивата си, с която да определя подхода си към различните ситуации и настроения, които възникват по време на репетиционния процес. Разбира се, това са качества, които работят ръка за ръка с изключително добър слух, дълбока музикалност, въображение, разбиране на музикални стилове и практики, познание и развити способности за работа с певци, било то самодейни, професионални, ученици, студенти, и т. н.
Дирижирате ли и в живота – близките си, ситуациите?
Да, диригентът си е диригент. Той или тя трябва да осигурява напътствие, да стимулира, да мотивира, да събужда чувството за красота и естетика у хората, да излъчва сила и енергия. Това са качества, които се пренасят в ежедневието и в останалите ни занимания. Аз по принцип обичам ред и красота, така че е трудно да определя къде свършва диригентската ми натура и къде започва личната.
В хоровото изкуство има особена магия. В какво се състои за Вас тя?
Магията се състои за мен в създаването на музика с много гласове, пеещи заедно. При свиренето на инструмент всичко е настроено на сцената и ти си единственият отговорен за това, което се получава. Музицирането с хора е много по сложно, поради човешкия аспект, присъстващ в него. Също така магията е в духовните връзки, които се получават между хората, които са заедно на сцената. Макар и за кратко, доверието, чувството за хармония, емоционалното преживяване на музиката, което хористите споделят с диригента, ги свързват на едно друго ниво, което не винаги имаме възможност да усетим при общуване в нормалното ежедневие.
Кога за последно бяхте в Плевен? Как го намирате и как се чувствате, когато се завръщате?
Последният път, когато посетих Плевен, беше през 2016 г. Обикновено изпитвам много носталгични емоции, когато съм там. Спомените от детството ми и всички преживявания, които съм имала там със семейството ми и приятелите ми от училище, са много живи, но всичко е изключително различно и нищо не е останало от това време. Само улиците и сградите са там, макар и също доста променени.
Намирам много от централните райони на града много кокетни и чаровни. Общо взето е много странно, почти нереално да напуснеш, като много млад, и да го посетиш отново в много по-късен етап от живота си, след много преживявания и човешки опит от един друг свят, които са се натрупали в съзнанието ти.
В каква посока са концентрирани творческите Ви търсения в момента?
Винаги съм в търсене на нов интересен репертоар, с който да обучавам студентите си. Искам да напиша няколко статии за българското хорово изкуство, да преведа български материали за „Мистерията на българските гласове“ или за някои от големите хорови имена, но за това ми трябва много свободно време. Преди години започнах инициатива да направя българската хорова музика по-достъпна чрез публикуването й в Америка – това все още ми е проект, въпреки трудностите с авторските права. Разбира се, работата ми в университета и в Лятната вокална академия са постоянни проекти, които изискват постоянно подобряване и усъвършенстване.
Как релаксирате? Имате ли хоби?
Имам три рижави котарака, които ми доставят огромна радост и ми помагат да се освободя от ежедневното напрежение. Единият е на 17 години, другият – на 6, а третият – на 2. Любимо занимание ми е приготвянето на нещо вкусно, обичам да експериментирам с нови рецепти. Готвенето е артистично занимание за мен. Обичам да ходя на йога, помага ми да се зареждам с физическа енергия, тъй като аз не съм много активна с различни спортове. С приятеля ми често поемаме на кратки пътешествия за два-три дни, за да сменим обстановката. Езерото Мичиган е дестинация която ни е любима. Красотата му е необятна, както и размерите му. Четири щата се докосват до бреговете му. Мечтая да си купя малка лятна къща някъде около езерото и един ден да се преместя там. Също така съм аматьор градинар, от което изпитвам голямо удоволствие през пролетта и лятото. Има нещо много терапевтично в докосването на почвате с ръцете си и отглеждането на цветя и други растения.
Какво пренесохте от България във Флинт?
Не съм сигурна. Може би малко българска гордост от музикалните ми способностите, с които дойдох, и способността да се интегрирам и усъвършенствам при изключително трудни условия – имам предвид трудностите, с които всеки имигрант трябва да се бори. Също така способността да оцелявам и доказвам коя съм с честност и много труд, и най-вече българската издръжливост в живота.
Как отбелязахте Националния празник на България – 3 март?
На 3 март се подготвяхме за пътуване за Хорова конференция в щата Уисконсин, но следих с огромен интерес постовете на българските ми приятели във Фейсбук за Националния празник на България.
Какво си пожелахте да Ви се случи през Новата 2020 година?
Здраве – за мен и за всички, които обичам. Много красива музика, добри приятели, пътуване до интересни и привлекателни места… и нов президент за американския народ.