Еньовден е на 24 юни и е един от най-важните летни празници в народния календар на българите. С него са свързани много вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Днес празнуват билкарите и народните лечители.
Смята се, че в чесовете преди изгрев слънце тревите имат най-голяма целебна сила, защото в нощта преди празника звездите слизат на земята и ги омайват. Традицията повелява рано сутринта да се ходи по роса или да се измият ръцете, лицето и главата в течаща вода, за да има здраве през цялата година. Според вярванията водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало с нея.
Берат се и различни билки, от които се изплита пъстър венец. В него има 77 лечебни треви и половина – колкото са болестите по човека. Цветната плетеница се държи високо, а под нея минават три пъти всички за здраве. Еньовският венец се пази до следващата година и с неговите изсъхнали билки се лекуват заболелите през годината хора и животни.
Народът ни вярва, че от 24 юни продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. На Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие, както на Нова година и на Гергьовден.
На днешната дата Източноправославната християнска църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча и предсказал идването на Иисус Христос.
