Новата стихосбирка „Куршум назаем“ на Даниела Табакова до дни ще е на книжния пазар. Дългоочакваната втора поетична книга на талантливата плевенска авторка е под редакцията на известната българска поетеса Маргарита Петкова, която подаде ръка и на първата й творба – „Другата Марлене“. Художествената визия на четивото е създадена от разпознаваемата и много талантлива Пенка Гайдарова, а издателство „Библиотека България“ в лицето на Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова проправи пътя му към публиката.
„Новата ми книга премина през свой дълъг път, напук на желанието ми за реализиране във време, в което аз исках. И съвсем в унисон със съдържанието й тя ми „повтори и потрети“ шепота на душата, че не ни се случва това, което желаем, а това, от което имаме нужда. Узряването на личната ми житейска философия в новата ми стихосбирка е като мост между нея и първата. И докато в „Другата Марлене“ растеше и преливаше болезненото чувство за сблъсък на идеалите с реалността, в „Куршум назаем“ се осмисли съзиданието на търпението, смирението, прошката и красотата на простичкото живеене и на великото обичане – обичането без условия. Обичането като чиста функция на душата“, сподели за „Духът на Плевен“ Даниела Табакова.
И добави, че в „Куршум назаем“ – в една странна, но съвместима симбиоза, се подреждат сред хаоса човешката и Божествената любов. В това словесно пространство са и нейните близки, там са и всички видени и невидени, но усетени послания от хора, места и ситуации, които изпълват със съдържание битието на поетесата. „Тази книга е моето лично и непринудено послание към читателя за „красивото живеене на некрасивия живот“, за „навременното прощаване на непростими заради егото неща“. Тази книга съм аз самата, минала по новия мост на своя живот“, признава откровено авторката.
Поетесата Маргарита Петкова вече даде своята висока оценка за „Куршум назаем“ и я нарече „книга-събитие“. „Подписвам с две ръце, че си заслужава дългия път, за да я прегърне читателят!“, добави тя.
По професия Даниела Табакова е лекар, специалист по образна диагностика. Ежедневно се среща с човешката болка и вдъхва надежда на пациентите дори в случаите, в които везните натежават в негативна посока. Признава, че в последните години от живота си всяка сутрин се буди с мисъл за благодарност – че е тук, че диша и се движи, че посреща изгревите и залезите и е заобиколена от най-скъпите й хора. Благодарна е и за срещите си с онези, които наричаме по навик „врагове“, но е убедена, че те всъщност са наши учители, на които също трябва да сме признателни за уроците. Работи с огромно удоволствие избраната професия и специалност и знае, че нищо не е случайно. Като дете обича да рисува, да твори, а днес разгадава онези истински картини като пъзел, което е в помощ на нейните колеги от други специалности. Убедена е, че добрата дума също лекува, а цялата палитра от емоции, мисли и преживявания, които я владеят, трансформира в своите стихове. Част от темите в първата й книга „Другата Марлене“ са любов и раздяла, полет и приземяване, болка и опиянение, а втората й стихосбирка е събрала по-мъдри и зрели творби, наситени с прозрения, топлина и много чувства.
***
Куршум назаем
И думите си аз крещях наум,
а се усмихвах сякаш ме помазват,
от спомена за теб излях куршум
(сама от себе си да се опазя).
Крещях, докато сянката ти стана
по-дълга от залязваща комета
и вместо тебе изиграх финала
блестящо в ролята на Риголето.
Проскърцваха и сънища, и мисли ,
заключени в ръждивите си скоби.
Аз всяко ъгълче в душата си изчистих,
почти приличам вече на икона.
И гневните си тостове разменям
за тихо съзерцание на залез,
а ти стоиш в очите ми прицелен
и не крещиш наум, нито се каеш.
И плахо на лицето ми рисуваш
последен нежен жест гореща лава,
крещиш на глас докато ме сънуваш.
Отварям длан. В дланта – куршум.
Назаем…
Автор: Даниела Табакова
