Боби Крумов е роден в Плевен през ноември 1992 г. Завършва Спортното училище „Георги Бенковски“. От ранна възраст се занимава с колоездене, което си остава любимият му спорт до днес. Продължава образованието си в Националната спортна академия „Васил Левски“ със специалност „Кинезитерапия“. Работи в Министерството на спорта и е полезен с уменията и знанията си на повечето ни национални състезатели. Едновременно с това е докторант в НСА и посещава допълнителни курсове по физиотерапия, за да е още по-добър в професията. Времето му за посещение на спортни състезания е много ограничено, но любовта към колоезденето е все така силна. От години голямата му мечта е да се изгради трасе за олимпийски ВМХ в България, което е на път да случи, и то не къде да е, а първо в родния Плевен. Как се стигна до тук, разказва в интервю за „Духът на Плевен“ Боби Крумов.
Как се развива колоезденето в България?
От тази година имаме нова федерация – Българска федерация по колоездене, а преди една година беше известна като Български колоездачен съюз. Колоезденето е голям спорт и е важно да го има.
Има ли много почитатели?
На ВМХ със сигурност няма, защото повечето хора нямат идея какво е това, но съм сигурен, че ще има много фенове в момента, в който се построи трасе за този спорт. Твърдя го, защото виждам какво е развитието на олимпийския ВМХ в чужбина и колко голям е интересът. Почитатели на спорта могат да посещават трасето в много широка възрастова група – от 3 до 73-годишна възраст. Във Великобритания този спорт е толкова развит, че имат през няколко години възрастови групи и на националния шампионат. Аз познавам човек, който е почти на 46 години и е действащ национален състезател по ВМХ във възрастова група ветерани. Има и по-възрастни от него, и то доста, но се състезават.
Новината около вашата дейност е, че вие сте в основата на изграждането на първото олимпийско ВМХ трасе в България, което ще е в Плевен. Разкажете за това.
За олимпийски ВМХ в национален мащаб говорим аз и, може би, още десетина човека. Представителите на планинското колоездене винаги са казвали: „Да, би било добре да има такова трасе“, но до там. Много ни помага Антон Настев от Българската федерация по колоездене. Предишният председател на Общинския съвет в Плевен – Дарин Ангелов, ни помогна много. При ВМХ теренът трябва да е в града, за да е достъпен за хората и да се развие спортът. Общината ни предостави много подходящ терен – намира се в 9-ти квартал. До момента се ползваше за незаконно сметище – изхвърляха се постоянно строителни и битови отпадъци там. В непосредствена близост е до улица „Марибор“. В едната част на терена се е намирал бившият Тубдиспандер, а в другата – са поставени основите на хотел „Орбита“, който не се е осъществил там. Затова и ни предоставиха този терен, защото той от строителна гледна точка е ужасен – евентуален инвеститор би трябвало да употреби много средства да го разчисти, но за нашата цел си е перфектен, защото ние просто трябва да го засипем с пръст.
Какво трябва да представлява трасето?
Трасетата са няколко вида. Олимпийското БМХ трасе е най-високият клас. Ние такова не можем да построим, защото не сме домакини на олимпийски игри. Нашето ще бъде тип UCI клас 2 и ще може да приема национални и международни състезания, но най-важното, е че ще бъде с абсолютно отворен достъп и всеки ще може да кара на него безплатно. След безкрайни разговори, презентации, срещи и дискусии, най-накрая мога да кажа, че това нещо ще се случи. Към момента нямаме една стотинка бюджет. Правим го на доброволни начала. Моята надежда е някой от Министерството на младежта и спорта и някой местен бизнесмен да види това нещо и да изяви желание да помогне.
Колко струва едно такова трасе?
По изисквания на Международния колоездачен съюз едно такова трасе излиза 160 000-180 000 лева, т.е. абсолютно достъпно е. В София се опитвахме да направим същото нещо. Проблемът е, че там финансиране може да се намери много по-лесно, но не може да се намери лесно терен. В Плевен е обратното. Аз реших, че въпреки това е редно да започнем да изграждаме тук трасето, още повече, че Плевен е и родният ми град. Освен това той е известен и с екстремните спортове на две колела. Ние имаме много сериозни традиции в мотоциклетизма. В чужбина историята на БМХ започва от там, че група състезатели по мотокрос или суперкрос са искали децата им да практикуват близък спорт до суперкроса, но с велосипедите си, защото е по-безопасно. И са им направили трасе, което имитира това на мотокроса. Децата започват да тренират и така е поставена основата на нашия спорт в Калифорния, САЩ – олимпийският БМХ започва от там. Той е основата на мотокроса в световен мащаб, особено в Щатите. Повечето състезатели по мотокрос започват да карат на ранна детска възраст БМХ и след това преминават към мотоциклетизма. Другото наименование, с което е известен олимпийският БМХ, е БМХ суперкрос именно защото суперкрос е дисциплината от мотокроса, която абсолютно наподобява БМХ.
Започнали сте вече реални работи по изграждането на трасето в Плевен.
От УМБАЛ „Сърце и мозък“ копаят за нова сграда и част от пръстта, която изкопават, се договорихме да я докарат на нашия терен, тъй като ние нямаме бюджет, с който да си купим земя. От Общината също ни съдействаха и са осигурили извозването на пръст при нас от всяка земекопна дейност. Ние имаме нужда от повече от 10 000 куб. м пръст – до момента сме осигурили около 4 000 куб. м. След това ще заравним терена, ще поставим колчета, които да показват къде ще бъдат конкретните препятствия, и ще започнем да ги насипваме. Междувременно трябва да намерим бюджет. Като стане, можем да правим спортни лагери, както и да има причина в Спортното училище в Плевен да се създаде един нов олимпийски спорт. В НСА от години се опитвам да им обясня, че не е лошо да започнем да работим в насока да има олимпийски БМХ също. Вярвам, че ако повече хора научат за това нещо, ще се случи. Даже ако направим трасе първо в Плевен и започнат много хора да го ползват, това ще даде много по-голям шанс и в София да се случи същото. Там е въпрос на време – със сигурност ще го има.
Колко време ще отнеме изграждането на трасето?
До края на тази година вероятно ще набавим цялото количество необходима пръст. Основното, което ме притеснява, е, че трасето що бъде изградено само от земя. На снимките и видеата в Интернет нещата изглеждат много по-добре – градските трасета в чужбина имат градско осветление, т.е. хората могат да си карат и през нощта, след работно време, ние обаче нямаме бюджет за нищо. Даже нямаме средства за най-основното, а именно стартовата пневматична решетка, която струва около 30 000 лева. Но се надявам, че като имаме нещо, което да покажем на хората, те ще могат да си представят нещата и да се включат с финансиране.
Може би подкрепата ще дойде след популяризирането на информацията, която до момента е известна на малцина.
Да, така е. Освен това българите са доказали, че са индивидуалисти и големите им успехи са предимно в индивидуалните спортове. Именно по тази причина е редно да издигнем на пиедестал развитието на индивидуалните спортове. Например за футбола има огромен бюджет, а там няма никакво представяне. Ако имаме изградено трасе, имаме съвсем реален шанс да изпратим представител на България, а защо не и на Плевен, който да участва на летните Олимпийски игри следващата година.
Кой ви помогна при реализиране на проекта?
Трябва да благодаря на Община Плевен, на Туристическо дружество „Кайлъшка долина“ и колоездачния клуб към него, на Българска федерация по колоездене в лицето на Антон Настев, който ни помогна с проекта и беше на разположение за обсъждане на детайли дори и от другия край на света, на арх. Емил Борисов, който ни помогна с проектирането, премина геройски през всички документални бумащини и дълги процедури, на всички приятели, колеги, съмишленици, колоездачи и въобще хора, които са помогнали и ще продължат да го правят в бъдеще.
Как виждате проекта след една година?
След една година вярвам, че ще имаме БМХ трасе.
Чудесно! Желая ви успех!
Снимки: Личен архив