149 години безсмъртие: Поклон, Апостоле!

0
638
Васил Левски
"Залавянето на Васил Левски", автор: художникът Никола Кожухаров.

149 години от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски, се навършват днес, 18 февруари. Смъртната присъда е изпълнена в покрайнините на София (днес паметникът на Дякона в центъра на града е в близост до това място).

Васил Иванов Кунчев е роден в Карлово на 18 юли 1837 г. Учи в родния си град, а след това и в град Стара Загора. От ранна възраст става послушник и обикаля из селата, за да събира помощи за Хилендарския манастир. Учи църковно пеене и богослужение, а през 1858 година приема монашеството в Сопотския манастир под името Игнатий.

Четири години по-късно под влиянието на Георги Сава Раковски той заминава за Сърбия и постъпва в Първа българска легия. В този период получава и прозвището Левски, за което има няколко теории. Според една от тях той успява да прескочи голям трап, а скокът му е определен като „лъвски“. Други приемат, че прозвището му е дадено заради смелостта и храбростта, които проявява непрекъснато.

Той последвал съдбата си да служи на Отечеството и посветил живота си на каузата за Освобождението на България. В спомените и в сърцата на бъдещите поколения, освен като революционер, Левски ще остане и като гениален стратег, създал нелегална мрежа от комитети, обхванала цялата страна.

До есента на 1872 година са изградени и първите окръжни центрове, които осъществяват координацията между Букурещкия централен комитет и местните в страната. През декември Левски е заловен край Къкринското ханче до гр. Ловеч. Отведен е на разпит в Търново, а след това е съпроводен до София, за да се изправи пред съда.

Историците са категорични, че точната дата на трагичната гибел на Левски е 18 февруари 1873 година. Грешка, направена преди години, е внесла объркване в историческия ни календар. По стария Юлиански календар Левски е обесен на 6 февруари 1873 година. При преминаването към Григорианския календар към съответната дата се прибавят определен брой дни, като този брой се увеличава с 1 ден за всеки изминал век. Така за 18-ти век се прибавят 11 дни, а за 19 век, когато е живял Левски, се прибавят 12 дни. По това правило 6 февруари става 18 февруари по нов стил.  

Когато и да почитаме паметта на Васил Левски, всички се обединяваме около твърдението, че той е най-големият герой на България. Апостола на свободата има водеща роля в осъзнаването на необходимостта от чисто българска борба за свобода и независимост, а идеите му за демократично управление, законност и равенство са актуални до днес. Неговата личност събира в себе си толкова нравствени качества и добродетели, че вдъхва възхищение у поколения българи и у всеки, който се докосне до нея. Принципите и заветите му са непреходни и вълнуват винаги.  

Да си припомним някои от тях:

*Вчера каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите утре.

*Нашето драгоценно Oтечество се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.

*На такива хора дай работата, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.

*Времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме. – до Панайот Хитов, 10.V.1871 г. 

*На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г. 

*Дела трябват, а не думи. — до Л. Каравелов, 27.I.1872 г. 

*Народе ???? — стр. 115 джобно тефтерче на Левски 

*Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г. 

*За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривици, па да се поправим и всички да вървим наедно.

А Ботев го възпя разтърсващо в своето стихотворение „Обесването на Васил Левски“ :

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

„Обесването на Васил Левски“ е последното стихотворение на Ботев. Създадено е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в „Песни и стихотворения“. Напечатано е в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски. След това е публикуван и в „Съчинения на Христо Ботйов“ под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.

Ето и първия вариант на стихотворението „Обесването на Васил Левски“ – публикуван е във в. „България“, г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г.:

Дякон Васил Левски

О, Майко моя, родино света!

Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?

Гарване и ти, птицо проклета,

над чий там гроб тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня;

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня!

Плачи! Там близо до град София

вида аз стърчи черно бесило.

И твоят един син, Българио,

виси на него… Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.

Вихрове гонят тръни в полето

и студ, и мраз – плач безнадежден!

Навяват на теб, теб на сърцето!

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в мъглата;

старци са богу молат горещо,

жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила

твойте тиране скриха в земята!

О, майко моя, родино мила,

плачи за него, кълни съдбата!

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here