Отменя се представянето на книгата-албум „Цветове и думи“ с картини на скулптора и художник Константин Симеонов-Костика и стихове по тях на поетесата Весела Димова. Събитието трябваше да се състои на 31 октомври от 17,30 ч. в Артцентър „Плевен“, но усложняващата се епидемична обстановка не позволява това. Желаещите да закупят албума могат да го направят на място, както и да разгледат изложбата със скулптури и картини на споменатия автор и на неговата съпруга и творец Убавка Тончев. Експозицията ще остане в залите на Артцентър „Плевен“ до 7 ноември. Книгата-албум „Цветове и думи“ ще се предлага и по време на двете предстоящи изяви на Дружеството на плевенските художници: Есенен салон и Коледна изложба.
Нестандартното луксозно издание е събрало 31 картини на Костика и 30 стихотворения по тях на Весела Димова. Идеята за проекта е вдъхновена от предишна съвместна изложба на автора, който вече не е между живите, и неговата съпруга Убавка Тончев. В последния ден от експозицията – 15 октомври 2019 г, поетесата я посещава и остава поразена от въздействието на произведенията на един автор, който не е познавала приживе, но има възможност да го усети в пълнота чрез създаденото от него. Малко преди тази паметна среща се е запознала със съпругата му, която е нейният гид в това пространство на изобразителното изкуство.
Тя й разказва за живота си с Костика – за тяхното творчество и за любовта им, и за всичко, което е повлияло на съдбите им и по някакъв начин се е отпечатало в творбите им. Въздействието на тези истории е толкова силно върху поетесата, че тя веднага пише няколко стихотворения, посветени на картините. Без да е познавала приживе Костика, тя е почувствала неговата душевност, излъчваща се от творбите му. Така се раждат 30 стихотворения към 30 картини, както и идеята да бъдат събрани в специална книга-албум.
Своеобразният творчески диалог между драмата автори, които не са се познавали, е любопитен и ценен за почитателите на изобразителното изкуство и поезията.
„НА БРЕГА“ – худ. Константин Симеонов–Костика
***
Човекът разхождаше
своето куче
В бездомната нощ
С възхитителна мощ
Тежки облаци над морето
се скупчваха
Празна лодка
На празния плаж
Като тънък оранжев мираж
Пред очите невярващи
кротко изплува
А блестеше градът
С многоцветна и жадна
за сладости плът
На един полуостров
Проснат от Господ
Жужеше градът
Но дотам
За човека останал
Неистово сам
Нямаше
Нямаше
Път
Весела Димова
16.11.2019 г.
„Музика I“ – худ. Константин Симеонов – Костика
***
Свириш…
По-чер от рогата на дявола,
по-тежък и страшен
от мъжка сълза…
Тъгата,
подобно адамова ябълка,
засяда
във гърлото на песента…
Свириш…
Сърцето забравя да бие…
Няма музика
в този нестроен акорд…
Сякаш вълк-единак
срещу месеца вие
или жадният търси
в пустинята брод…
Сякаш слепият гали
детето си в мрака
и осъден целува
любима жена…
А на някаква гара
с последните влакове
се събират животът,
любовта и смъртта
и развързват душите
на всички стихии,
за да слеят небето,
морето и сушата…
Свириш,
преметнал въжето на шията…
Свириш…
Звездите те слушат…
Весела Димова
22.11.2019 г.
„Спомен“ – худ. Константин Симеонов – Костика
***
Когато си страшно
далече оттук –
на разстояние от една самота
и девет безумия,
внезапно си спомням,
че си лиричен звук,
затрептява душата ми
и се превръща в струна…
После превързвам раните
на всичките си бесове,
те побеляват и
на ангели ги прекръствам…
Тогава си спомням,
че ти си небе…
И за да те стигна,
се повдигам на пръсти…
Весела Димова
04.01.2020 г.
