Ново експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Късната бронзова и Ранна желязна епохи, беше открито в Националния исторически музей в София вчера. Първият експонат на тази зала е енигматичното златно съкровище от село Вълчитрън, Плевенска област, един от шедьоврите на тракийската култура, откривани на територията на днешна България.
Събитието се състоя в присъствието на министъра на културата Атанас Атанасов, директора на НАИМ – БАН доц. д-р Христо Попов, доц. д-р Пламен Славов, секретар по духовност и култура на президента на Република България, и домакина на събитието доц. д-р Бони Петрунова.
Министър Атанасов изказа благодарност към директорите на двата най-големи музея в България за сътрудничеството и съвместната работа, даваща такива впечатляващи резултати като настоящата изложба.
Той изрази готовността на Министерство на културата за съдействие за бъдещи проекти между двете институции и насърчи включването и на регионалните музеи в тези инициативи.
Директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова изказа своите благодарности към доц. д-р Христо Попов за съвместната дейност, както и към екипа на НИМ за свършената работа по обособяване на залата.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей до есента на 2022 г. То е намерено през 1925 година в с.Вълчитрън, Плевенско. Открито е случайно, при копане на лозе. То е един от най-великолепните паметници на тракийската култура с общо тегло 12.4 килограма. Състои от 13 предмета: голяма и дълбока купа с две дръжки, голяма чаша черпак с една дръжка, три малки чаши (киатоси), седем диска (2 големи и 5 малки) и един триделен съд. Съдовете поразяват с изключителното си изящество въпреки опростената линия и пестеливата украса. Всички са еднородни по художествен стил и изработка и са от самородно злато, обработвано на листове. Предполага се, че Вълчитрънското съкровище вероятно е било притежание на тракийски племенен вожд.
Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материалът е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Изключително любопитен факт, отнасящ се за малките чаши, е, че древните майтори златари са ги изработили по такъв начин, че да стоят в изправено положение, единствено когато са пълни с течност.
Информация: Министерство на културата
