300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски е включена в Списъка на бележити годишнини на ЮНЕСКО за 2022-2023 г., информират от Министерството на културата. Предложението е направено от Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, чиято дейност се координира от Министерството на външните работи. Списъкът беше одобрен от протичащата в момента 41-ва сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО.
300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски ще бъде чествана през 2022 г. с национални и международни прояви. През 2021 г. ЮНЕСКО се присъедини към отбелязването на 100-годишнината от смъртта на патриарха на българската литература Иван Вазов и 650-годишнината от създаването на Търновската книжовна школа.
Паисий Хилендарски (1722 – 1773 т.) е една от най-ярките личности в българската история. Той е човекът, който полага основите на Възраждането у нас. Неговата тънка книжица, наречена „История славяноболгарская” успява да пробуди съзнанието на съвременниците му и да им върне самочувствието, че са народ със славно и древно минало, който е дал много на света.
Паисий е български народен будител, пръв изразител на идеята за Национално възраждане и освобождение на българския народ. Сведенията за живота му се изчерпват почти само със съобщеното от него самия в „История славеноболгарская“. Роден е в Самоковска епархия, най-вероятно в Банско. Не е учил „нито граматика, нито светски науки“. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в „Немска земя“) и започва да пише българска история, която завършва през 1762 в Зографския манастир. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е умрял на път за Света гора в селището Амбелино (Лозница, днешен към Асеновград).
