Виртуален вернисаж на художничката Милена Русинова представя Сдружение „Духът на Плевен“

Биография на художничката:

Милена Русинова е родена през 1976 година в град Първомай, където израства, после се установява в Пловдив, а от 7 години живее в Плевен. От дете рисува и още тогава разбира, че това е нейният път. Иска да се обучава, но родителите й са на друго мнение. Завършва банково дело, което не й е по вкуса и никога не го практикува.

В крайна сметка в живота й надделява нейното творческо призвание, на което се отдава изцяло. Чрез своите творби тя изразява същността си и предава чувствата си на публиката, което я зарежда и я прави щастлива. Съдбата я отвежда в мечтания Париж и от 6 години прекарва лятото и есента там, творейки. Не спира да го изобразява както в магично-ефирните си акварели, така и с масло.

Участвала е в обща изложба в Деня на прегръдката в читалище „Съгласие“ – Плевен, през януари 2016 г., и в обща Коледна изложба в галерия „Спектра“ – София, през 2019 година. Творби на Милена Русинова има в художествени галерии в Плевен, Пловдив и Варна, както и в много домове в България и чужбина.

*******

На Първа пролет, сред красотата на цъфналите овошки и цветя, художничката Милена Русинова се осмели да направи първата си самостоятелна изложба – масло и акварел, като се довери за представянето й на Сдружение „Духът на Плевен“ и платформата на културния форум Плевенска артсцена „Измерения“. Всъщност още на 10 януари тази година беше нейната генерална репетиция за това голямо събитие, когато тя и нейни творби бяха част от представянето на новата стихосбирка на поетесата Весела Димова. В този вдъхновяващ празник на поезията и музиката, организиран отново от Сдружение „Духът на Плевен“, платната й имаха своето специално място и с приказното си излъчване допринесоха за неповторимата атмосфера на вечерта.

И ето, годината отвори своите възможности за художничката, родом от Първомай, но намерила своя пристан в Плевен, а ние я орисахме да разгърне себе си в пълен блясък. Моментът настъпи и тя е пред нас – цяла в чудните си картини, представени чрез по-нестандартната, но единствено възможна в момента форма на виртуалния вернисаж. Вярваме, че чрез него авторката ще докосне и развълнува аудиторията с искреността, финеса, ефирния рисунък и красотата на нейните картини.  

В представените 32 маслени платна тя използва смесена техника – шпатула и четка, а в 5-те си акварела включва и туш. Работите са създадени по няколко любими нейни теми. Тук са пейзажи от Южна Италия и Сицилия, както и от романтичната Венеция с известната катедрала Санта Мария дела Салуте. Уютът на крайморските градчета, с техните тесни, омагьосващи  улички, водещи до морския бряг с неизменните му лодки, се настанява по брилянтен начин върху платната на художничката. Енергията на тези места я покорява завинаги и я провокира да продължава да търси нови творчески провокации.      

Няколко от картините й разказват за друга предпочитана от нея дестинация – това е Гърция, особено остров Лефкада с невероятния тюркоазен цвят на Йонийско море, който вдъхновява Милена за поредица живописно творби.

В това картинно пътешествие неизбежно присъства и Париж – той е бленуван, жадуван и в крайна сметка сбъднат за авторката. Романтичният град със своята артистична аура, Айфелова кула, катедралата „Нотр Дам дьо Пари“, Триумфалната арка и легендарна бохемска история е вдъхновил стотици нейни платна и акварели, някои от които са представени в настоящия виртуален вернисаж.

Провокация за авторката е и легендарното кафене „Флор“, отворено през 1880 г и особено популярно сред парижката творческа бохема и интелигенция. То се намира в близост до имението на художника Клод Моне, а сред неговите бележите посетители са били Пикасо, Хемингуей, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар и много др. Милена Русинова улавя специалната атмосфера на забележителното заведение и я претворява в своята картина „Кафе дьо Флор“.    

Пътуването по света е прекрасно, но завръщането у дома е също толкова важно за нея. Българското и неговото внушение са тук с приказните стари, възрожденски къщи от Лещен, Боженци и Орешака.

Тези платна носят топлия уют и вечната сила на корена ни, които са неизменна величина в нашето национално съзнание и битност. От тях лъха и носталгия по един отминал български свят, който обаче е жив в генетичната ни памет за принадлежност към род и родина и в нашия български дух.

Картините от България излъчват  специалното усещане, което тяхната авторка винаги чувства на подобни места и изобразява с огромна любов.

Родината е представена и чрез приказните й горски пейзажи, които формират отделна тема. Не пропуска да покаже и Българското черноморие с един пуст, романтичен плаж.

Художничката отделя специално внимание на натюрмортите – много разнообразни и изящни, както и на балета, който е сред любимите й теми на изображение и нейна несбъдната мечта.

„При мен всичко е емоционално. Усещането е водещо, за да създам картина. И правя всичко с много любов. Морето и природата са неизчерпаем източник на вдъхновение за мен, а чрез картините си изразявам себе си. Това, което успявам да предам като усещане, всъщност съм аз. Така е при всеки художник“, споделя авторката. И добавя, че в нея има частица от всеки град, в който е живяла, затова се чувства космополит. Пловдив е любимо нейно място, защото артистичният дух на „Капана“ й напомня донякъде за Париж и я връща в годините назад, когато с местни художници творят в едно ателие.

Тя рисува, когато вътрешното й състояние е балансирано и има муза. Постига ги с помощта на джаз, класическа и медитативната музика, изпълнения на флейта и специални аромати. Създава работите си с огромно удоволствие и любов и е щастлива, че успява да предаде чувствата си на хората чрез излъчването на нейните картини. „Радостна съм, че правя нещо красиво и добро за света. Колкото и да е малък приносът ми, той ми носи голямо удоволствие“, признава тя.

Авторката не спира да учи и да се развива. Харесва много художниците от руската школа, защото според нея те са най-добрите пейзажисти, но тя е изградила свой собствен и разпознаваем стил – ефирен рисунък, много светлина, романтика, нежност, естествена красота, поезия, баланс и хармония между формата и съдържанието.

Както казва Леонардо да Винчи, „рисуването е поезия, която е видяна, а не почувствана, а поезията е рисунка, която е почувствана, а не е видяна”. И сякаш специално за Милена Русинова е създадено стихотворението на поетесата и художничка Мира Дойчинова „Всеки ден ще рисувам любов…“:

Всеки ден ще рисувам любов.
От дъгата ще взема боички. Тази приказка с име „Живот”
неизменно започва с обичане…

От небето събирам си синьото,
а от слънцето – жълтия цвят.
И червено – от залези минали,
неусетно през тихия свят…

А зеленото – скрито в тревата –
ще се плисне на листите бели.
Виолетова литва душата ми…
Колко нощи така сме летели…

Ще си взема сребро от Луната –
да ме пази от всяка беда.
От звездите ще сбирам позлата –
да оставя в безкрая следа…

Ето, вече събрах цветовете,
и рисувам мечтите си пъстри.
Те докосват с любов световете
и ги учат да стъпват на пръсти…

Всяка приказка има си край,
и когато завърша картината –
ще я хвърля пред себе си, знай,
и във нея ще вляза. Завинаги.

Голямото артсъбитие в творческия път на Милена Русинова я провокира да припомни любима нейна мисъл на гениалния художник и творец Леонардо да Винчи: „Където духът не води ръката на художника, там няма изкуство.“И да добави: „Щастлива съм, че успявам да предам чувствата и емоциите, които изпитвам когато създавам моите картини, те също така са и отражение на самата мен. Вдъхновява ме природата и всичко красиво, което ни заобикаля. Да, Париж е в сърцето ми и винаги ще остане. Магията на този град те кара да се връщаш отново и отново там, завладян завинаги… И накрая искам да благодаря. Благодаря на семейството ми за всичко, което е направило за мен! Благодаря на всички хора, които обичам, уважавам и ценя! Благодаря за вниманието и интереса към моите творби! Вашата оценка ме прави безкрайно щастлива!“

Към своята първа самостоятелна среща с публиката Милена Русинова пътува дълго. И не защото има колебание да представи всеобхватно себе си, изкуството и душевността си, а защото вярва, че всеки художник трябва да заслужи подобно събитие, да върви крачка по крачка към него, докато узрее. И ето, виртуалният вернисаж, чрез който изкуството й ще се докосне за пръв път в такива мащаби до стотици сърца, е факт.

Насладете му се и ни споделете, ако заобичате неистово някоя от картините и искате да бъде част от Вашия свят!

Успех на вернисажа, Милена Русинова!