Дебютният роман „Глина“ на плевенчанката Виктория Бешлийска беше избран за Книга на 2021 г от книжарите на „Хеликон“. Заглавието заема челната позиция след анонимно гласуване на работещите в 40-те обекта на веригата из цяла България. Вълнуващото четиво впечатлява не само с прекрасната си история, но и с богатия и красив български език. Думите и образите в романа са толкова въздействащи, че провокират човек да търси твореца в себе си, да се замисли дали извайва своята личност, или я руши.
Гордост за плевенчани е, че талантливата млада авторка е тяхна съгражданка. Тя е родена на знаковата дата 1 ноември – Деня на народните будители, през 1981 г. Завършва Математическата гимназия „Гео Милев“ в Плевен, след което изучава Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като учител по български език и литература в езикова гимназия, била е редактор на списания и художествена литература, изявява се и в сферата на маркетинга и рекламата. В момента се наслаждава на възможността да прави само това, което обича – да изследва и да пише.
Живее в София и е майка на две дъщери, които я вдъхновяват и я провокират да търси, да израства и да дарява безграничната си любов. Автор е на фейсбук блога „По дирите на думите“, който търси, открива и събира стари български думи, лични истории и спомени.
В специално интервю за „Духът на Плевен“ Виктория Бешлийска споделя мисли за дълбините на българския език и творческите неведоми пътища, носещи незаменима радост на душата.
Кога открихте специалното си отношение към словото?
Може би още като дете, когато слушах приказките и песните на баба и дядо. Още тогава разбрах, че думите могат всичко – да превръщат тъмната стая в синьо море, населявано от весели китове. А после, на 7-годишна възраст, започнах да пиша стихове. Оттогава до сега пътят ми винаги е бил свързан със словото.
С какво Ви впечатлява и вдъхновява българският език?
С енергията си, която се дължи на историческия му развой. В нашия език тече кръвта на много чужди езици. От тях сме заели думи, на които сме привнесли до голяма степен собствено значение и които го правят вибрантен, цветен и богат на смисъл. Това, смятам, че го отличава изключително много и е редно да ценим всяка дума в езика си. Да се радваме на богатството на диалектите и да вадим от съкровищницата на словото старите думи.
Кога създадохте блога си „По дирите на думите“, от къде дойде провокацията за него и накъде Ви води това пътешествие?
Създадох блога “По дирите на думите” в началото на 2018 г. Тогава той се казваше Words Do Worlds. В идеята му стоеше тъкмо това – да покажа как думите могат да създават светове, алтернативни на настоящия, да правят убежища, в които можем да се спасим от лудостта на ежедневието. Благодарение на спонтанна хрумка читателите да ми подарят по една стара българска дума, подхванах инициативата “Обичам българските думи”, която вече има над 50 хиляди последователи. Накъде ме води това? Вярвам, че все по-дълбоко в българската история и духовни корени и на все по-уютно място в самата мен.
Най-впечатляващите 3 стари думи, които веднага изплуват в съзнанието Ви?
Аране (галено обръщение към малко дете или любим човек), пезул (ниша над огнището за дребни предмети), диване (палаво дете).
Какви вълнения Ви носят срещите с позабравеното българско, но толкова богато слово?
Най-интересното е, че думите често ме отвеждат при хората – покрай работата за блога и книгата съм се срещнала с изключителни хора, същински вселени, от най-различни краища на България.
Как се роди „Глина“?
Идеята за книгата се роди след едно посещение на Музея на бусинската керамика в село Бусинци. Не можех да се примиря с мисълта, че подобно художествено богатство е непознато за повечето ни съвременници. Исках да насоча фокуса към този занаят и невероятните му майстори, които в миналото са били прочути по цял свят, Петър Гигов е такъв пример. А после се заех с историческо и етнографско проучване в продължение на година, след което заминах за Бусинци, където се усамотих за три месеца и написах книгата.
Кои, според Вас, са най-големите достойнства на романа Ви?
Може би това, че успя да насочи вниманието на много хора към един забравен български занаят, а с това ги накара да се замислят и за времето, в което живеем. Често получавам отзиви, че книгата е “спасение” и “магия” за читателите – радвам се, че словото ми е пречистващо за тях. В крайна сметка това е ролята на лутературата и всяко изкуство.
Как се почувствахте вече като читател, когато взехте в ръце първата си завършена творба?
Вълнението е като да държиш новородено дете. Което обаче много по-бързо, отколкото една истинска рожба, започва да води самостоятелен живот. 🙂
„Глина“ беше обявена за Книга на 2021 г. от книжарите на „Хеликон“ в страната. Това е сериозно признание. На какво се дължи успехът на творбата, според Вас?
Както споменах и по-горе, мисля, че “Глина” се появи в едно тежко време, в което много хора изпитваха нуждата от алтернативна действителност, от уютно и топло място, в което като в пезул да се укрият за малко. Езикът на романа – всички онези стари думи, образите на героите и автентичният бит ги накараха да се пренесат поне за малко в миналото на по-чистите нрави и споделените ценности, където човек и природа са едно. Смятам, че това спечели читателските сърца.
Всяка творба заживява собствен живот, след като авторът й сложи финалния препинателен знак. Как се промени Вашият живот, след като тази книга стигна до читателите и ги докосна? Каква е обратната връзка?
След излизането на романа проведох много срещи с читатели, както в България, така и извън страната. Често хората се разплакват пред мен, когато заговорят за книгата, изпитват неудържими емоции. В такива моменти ги прегръщам, защото си давам сметка до какви вътрешни дълбини в тях съм достигнала. Аз самата съм читател, който неведнъж е искал да прегърне автора, да му сподели за най-съкровените места, докоснати от словото му. Та, ако трябва да обобщя как се промени животът ми, смятам, че се обогатих емоционално от срещите си с толкова различни хора.
Навести ли Ви вече идея за нова книга?
Да, но времето ще покаже как точно ще я осъществя.
Идвате ли си често в родния Плевен? Какви спомени пазите от детството си тук?
Идвам си два пъти в годината, по-често родителите ми ни идват на гости или пък се събираме в семейната ни вила в Балкана. От Плевен пазя скъпи спомени, свързани с ученическите ми години в СУ“Анастасия Димитрова” и в Математическата гимназия. Имах прекрасни класове и учители, благодарна съм за всичко, на което ме научиха.
Успявате ли да запалите любовта към българския език у двете си дъщери?
Надявам се, че да.
Предстоят светли и топли празници. Как ще ги прекарате и какво си пожелавате за Новата 2022 г.?
Ще ги прекарам със семейството, няколко дни в Плевен при родителите ми и няколко дни във Варна при сестра ми. На себе си и всеки ваш читател пожелавам здраве, надежда, сила и благоденствие. Пожелавам също така сплотеност помежду ни и споделени ценности, които да ни заздравят като общество и да ни изведат по-напред и по-нагоре.
Да бъде!