Една чаровна, млада и добре образована плевенчанка се превърна във вдъхновение за мнозина тези дни. Тя вложи спестяванията си в закупуване на 19,5 дка земя край град Пазарджик, за да я превърне в гора с помощта на съмишленици – с мисъл и грижа за настоящето и бъдещето на човечеството и планетата Земя.
Тя се казва Рая Убенова, на 36 години е и прелива от позитивизъм и енергия за добри дела. Родена е в Плевен, където живее известно време, след това се премества в София, а след 19-тата си година отива в чужбина, за да учи в престижни университети. Завършила е магистратура по изкуствата – Издателска дейност, в Университета Оксфорд Брукс във Великобритания и магистратура на науките – Трудови въпроси, социални движения и развитие в Лондонския университет във Великобритания (СОАС), в който в момента изучава онлайн трета магистратура на науките – Климатични промени и развитие.
Работила е и е учила в родината си, в Холандия, Швеция и Великобритания. В момента завежда екипа по дизайн и издателската дейност на Международната организация по труда (МОТ) в Женева, Швейцария.
За мечтите, гората, бъдещето, осъзнатостта, избора, грижата за планетата Земя и отговорността на всеки от нас за екологичния баланс и биоразнообразието сподели свои разсъждения специално за “Духът на Плевен” Рая Убенова.
Рая, закупихте с лични средства 19.5 дка земя край Пазарджик, за да не може никой да строи върху този терен. Как стигнахте до тази идея?
Закупих земята, за да засадя гора, която да секвестрира въглероден диоксид и да подкрепи естествените процеси на самозалесяване, които вече бяха започнали по тези изоставени земи. Също така гората е специално проектирана с различни дървесни видове (дъб, липа, дива череша, явор и др.), което ще спомогне за постигане на състав и строеж, които по-бързо ще я трансформират в близка до естествените структури и имат за цел да поддържат високо биологично разнообразие.
Мотивацията да предприема това начинание е свързана с деградацията на екосистемите ни и промените в климата, които генерират огромни негативни последици за хората и тепърва ще се задълбочават. В днешно време най-важната задача, която стои пред нас като човечество, е реакцията ни спрямо променящия се климат, който разклаща дълбоко и мащабно стабилността ни като биологичен вид и начина, по който сме свикнали да живеем. Повече топлинни вълни и рискове за здравето на хората, повече екстремни бури с разрушителни последствия, дълги засушавания и проблеми с наличието на вода, намаляване продуктивността в земеделието и увеличаване разходите за храна, поява на патогени и много други последици.
Цялата земна система, която е поддържала сравнително хармоничен, балансиран и предвидим климат от Холоцена до модерни времена, който пък е благоприятствал неолитната революция и появата на земеделието и благодарение на който се е развил модерният човек, в момента е в остър и задълбочаващ се дисбаланс. Причината за него е човешката дейност, такава, каквато сме я организирали към момента – най-вече заради употребата на фосилни горива и парниковите газове, които генерираме в резултат от това. Казано по друг начин — системата е пред счупване. А ние, хората, зависим от нея.
Това е десетилетието на ООН за възстановяване на екосистемите, това е и десетилетието, в което човечеството трябва да намалява CO2 емисиите си всяка година от 2020 г. до 2030 г. със 7.6%, за да имаме шанс да останем под 1.5°C затопляне на глобалната средна температура на земната повърхност и да запазим някаква нормалност в начина, по който живеем. Емисиите обаче растат.
В този ред на мисли, аз исках да допринеса с каквото мога за намаляване на въглеродния диоксид (CO2). Напълно съзнавайки, че промените от които се нуждаем са на системно ниво и един индивид не може да промени системата, все пак аз знаех, че мога да допринеса и с индивидуални действия, колкото и малки да са те.
Дърветата са естествена технология за секвестриране на СО2, който те използват, за да изграждат биомаса. Горите са нетен погълтител на CO2 (carbon sink), а имат и толкова други ползи, като подобряване качеството на почвите, спиране на ерозията, създаване на естествена среда за горски обитатели, задържане на влага, терапевтични ползи за хората и много други.
Знаех, че това е правилна стъпка от много гледни точки и се захванах да намеря начин да я организирам. Всичко се случи сравнително бързо, защото бях мотивирана, а срещнах и много неочаквана подкрепа. Закупих земята през април месец тази година и в средата на ноември залесихме около 7 500 дръвчета. Терените са два – един от 5 дка и един от 14.5 дка в близост до село Церово, Пазарджишко. За малкия терен бях наела професионална компания, която да залеси, а на големия терен залесихме основно с доброволци.
Важно е да споменем, че залесяването е важна стъпка в климатичните действия, но тя е крайно недостатъчна. Основният ни фокус трябва да е върху намаляване емисиите на парникови газове (CO2, CH4, NO2, CFCs, HCFCs и др.), най-вече чрез драстично редуциране употребата на фосилни горива.
Какво следва от тук нататък за това Ваше място?
За да дадем най-добър шанс на дръвчетата да станат гора, трябва залесеният терен да се отглежда. През 2022 г. и 2023 г. ще организирам две до три отглеждания на година, което значи, че ще разчистим плевелите и ще окопаем около фиданките, за да им осигурим пространство за развитие, и ще попълним тези, които не са се хванали. Също така ще следя валежите и ако годините се окажат сушави, ще организирам поливания, за да имат дръвчетата по-голям шанс да се прихванат. За да е покрита почвата, да се подхрани, да се парират плевелите и да има храна за пчелите, обмислям засяването на елда и фацелия в части от терена, както и мулчиране на останалат част. Тази идея бе предложена от един биоагроном, с който се запознахме по време на залесяването.
Желанието ми е тази гора да остане непокътната в продължение на векове, да не се сече и в един момент да се остави на естествените процеси. Все още ми предстои да проуча как мога да подсигуря това легално, с оглед на съществуващото българско законодателство. Разбира се, не си правя илюзии и знам какво се случва в България: сечите и рисковете около потенциалното опустошаване на гората някой ден. Въпреки това, мисля, че такива рискове не трябва да спират смислени начинания. Разковничето лежи в осигуряване на работа, доходи и стабилност на хората, които се принуждават да секат и крадат, а това може да стане само когато има достатъчно природни ресурси.
Срещнахте ли подкрепа в това Ваше начинание, или бяхте упрекната, че влагате спестяванията си в нещо, което няма възвращаемост?
Срещнах много изненада и уважение, че влагам лични пари в инициатива с обществена полза. Веднъж разбрали, че съм сериозна, хората, всъщност, искаха да помогнат и да се включат, с каквото могат. Това много ме трогна, защото беше неочаквано и много искрено. Много хора също ми казаха, че според тях съм единствената в България, която прави нещо подобно и че в кариерите си не са срещали друг такъв случай. Не съм сигурна дали това е вярно, но то много ме разтърси, защото говори за нуждата да правим повече неща безкористно, да повярваме, че има такова нещо като общ интерес, да се доверяваме един на друг повече и да работим заедно. Това ми напомня и за легендата за снопа пръчки на хан Кубрат.
Някои от близките ми се притесниха, че влагам спестяванията си в нещо, което им се струваше като черна дупка. Може би ценностната ми система е по-различна, но за мен парите служат, за да се създават стойностни и смислени неща. А в това десетилетие няма нищо по-смислено от това да регенерираме екосистемите, от които зависим, тъй като в противен случай режем клона, на който стоим, и поставяме сами себе си в изключително опасна ситуация. Разбира се, тази малка гора е капка в морето, но както обичаме да казваме “Капка по капка вир става”. Има много други подобни инициативи по света, а и в България също се залесява активно от шестте държавни предприятия, които отговарят за стопанисването на държавните гори, както, разбира се, и от доброволчески акции, които често залесяват общински територии под професионалния надзор на държавните горски стопанства. Предполагам, че има и много други подобни активности, с които не съм запозната.
Наскоро бях на посещение в разсадника в с. Локорско до София, който е единственият по рода си в България с поточна линия за производство на контейнерни фиданки и където има и семенна банка! При някои дървесни видове прихващането на контейнерните фиданки с торф около корените е до 96%, т.е. много по-високо от това на фиданки, залесени с гол корен. Този модерен разсадник е изграден донякъде с помощта на евросредства по програма “Лайф”, а проектът е написан и управляван от Теодор Тодоров, който е вярвал в идеята, въпреки множеството мнения, че не е възможно това да се случи в България, тъй като някой бил пробвал преди няколко десетилетия без успех. 🙂
Какви дървета ще засадите на вашето място и кога започват дейностите? Ще се включат ли доброволци?
Доц. д-р Наско Илиев от Лесотехническия университет, който огледа терена в детайли и изготви технологичен план за залесяването му, препоръча следните видове: благун, сребролистна липа, явор, клен, дива череша и дива круша, като посочи и видове за възможна замяна, ако не успея да намеря основните. Видовете за замяна включваха цер, зимен дъб, летен дъб, дребнолистна липа, мекиш, полски бряст, джанка. Имахме някои трудности при намирането на всички основни видове и беше много полезно да можем да се опрем на подходящите видове за замяна.
Доц. д-р Наско Илиев ме беше предупредил, че очакваното прихващане на фиданките е около 80%, ако са засадени от професионалисти. А ако са засадени от доброволци — “един Господ знае”. Затова използвах два различни подхода и мисля да сравня резултатите напролет. Малкият терен от 5 дка беше залесен от професионалисти, на които платих за работата, а големият терен беше залесен от доброволци на предварително направени дупки с моторен свредел, за да се улесни максимално работата им. Двете акции се случиха на 13 и 14 ноември 2021 г.
Как си представяте Вашата гора след 20 и повече години?
По-скоро си представям гората след около 150-200 години и мисля, че ако сме я опазили, ще е една прекрасна гора с различни биологични видове, много уют и естествена структура. Ако трябва да си представя гората в по-краткосрочен план, след 20-на години би било прекрасно хората да идват там за разходки, отдих и за по чаша червено вино, както си мечтаеха някои от доброволците, които участваха в залесяването.
Действията ни сега имат огромно значение за бъдещето. В някои култури хората взимат решения, преценявайки ефекта им върху следващите 7 поколения. Представете си колко по-различно и смислено бихме живели, ако мислехме така.
С примера си вдъхновихте много хора. Какво Ви споделят някои от тях? Имате ли последователи?
Искрено се изненадах, че толкова хора се трогнаха от инициативата и подкрепиха идеята. Много от тях споделиха, че това им дава надежда и оптимизъм. Реално аз просто послушах себе си и започнах да правя това, което знам, че е наистина важно, на базата на научни факти. Всеки от нас има такъв вътрешен глас и би могъл да го послуша. Струва ми се, че цинизмът, недоверието и липсата на уважение у българите са широко разпространени и това спира много добри инициативи. Факт е обаче, че средата, в която живеем, зависи съвсем реално от всеки един от нас и би било по-печелившо за всички ни, ако се доверяваме един на друг, градим бъдещето си заедно и подхождаме с емпатия и уважение към другите.
Имате ли усещането, че все повече хора осъзнават важността на грижата за природата и предприемат осъзнато действия в тази посока?
Да, със сигурност информираността в тази посока е много по-висока в сравнение дори само с преди 10 години. За това допринасят и ясно видимите промени в климата, замърсяването и главоломната загуба на биологични видове. Само ако погледнем климатичните протести в последните няколко години, които събират милиони хора по целия свят, става ясно на какво ниво е осъзнатостта за проблема.
Действието, разбира се, винаги изисква повече усилия от осъзнаването, както и сит стомах и загрижено сърце. Затова в България действията са по-рехави, защото бедността и битовите приоритети често стоят на пътя им, както и цинизмът. Въпреки това има много активни граждански организации като “За Земята”, “Грийнпийс”, Асоциация на парковете в България и много други.
Има и компании, които активно разработват продукти и услуги с пряк позитивен ефект върху намаляване на замърсяването като например анализ на почвено здраве и прецизно земеделие от НИК Агросървис, изяждаеми чаши за топли напитки от Cupffee и много други.
Ролята на доброволчеството също е много важна и покрай Ковид-19 желанието за доброволни акции сякаш се е покачило значително, включително в областта на околната среда. Това, от което има още по-голяма нужда, обаче, са амбициозни национални политики и общински действия по стимулиране на по-чист транспорт и електроенергия, включително изграждане на необходимата инфраструктура за това; подпомагане преоборудването (retrofitting) на стари сгради, за да не използват толкова много енергия; изграждане на системи за компост и използването на този ценен органичен материал в земеделието и градинарството, както и преосмисляне на управлението на боклука ни; подпомагане на кръговата икономика… С три думи — има много работа.
В какви екоакции Ви предстои да участвате скоро?
Нямам конкретен план за акции, включвам се и правя това, което ми се струва смислено и ефективно, когато е необходимо и възможно — като средностатистически отговорен гражданин. Наскоро започнах да се интересувам по-активно от почвено здраве и капацитета на почвите да поглъщат повече въглерод. Мисля да експериментирам в тази насока, базирайки се на вече доста съществуващи проучвания и опит от различни земеделци по темата.
Какво си пожелавате за Новата 2022 г?
Пожелавам си да има повече будни хора, които обичат да се забавляват и работят заедно, за да се случват безпрецедентните промени, от които имаме нужда.
