24 май

„В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше живот и животът беше светлината на хората. И светлината свети в тъмнината, а тъмнината я не обзе.“ В тези няколко изречения евангелист Йоан говори за началото на всички начала – Словото, и неговата мощна творческа сила, която създава живот. Живот, който е светлина за хората – вечната, пребъдваща, животрептяща светлина, която покорява мрака. Живот, който идва от Бога, с когото Словото е едно цяло.

С тази дълбока вяра в божествения произход на Словото солунските братя Кирил и Методий започват и завършват богоугодното си дело – да създадат глаголицата през 855 г., на която да бъдат преведени християнските книги и която поставя началото на грандиозното им просветителско и книжовно дело. Новата азбука е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни очертания. Затова големият български учен Петър Илчев нарича глаголицата „най-съвършената графична система от древни времена до днес“.

Започват мащабни преводи от гръцки на старобългарски език на най-необходимите богослужебни книги и така се полагат основите на старобългарския литературен език. Той се разпространява първоначално в Моравия и Панония. След смъртта на Методий през 885 г. неговите ученици са прогонени от пределите на Моравия и намират прием в двора на княз Борис I в България. Френският лингвист проф. Роже Бернар коментира мащабите на това епохално събитие така: „Спасявайки делото на св. св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност!”.

Българският владетел, с цялата си политическа воля и финансова мощ на държавата, организира и финансира разпространението на азбуката, за да се случи и масовото разпространение на новоприетото християнство. Глаголическата писменост разцъфтява в книжовните средища край Плиска, Охрид и Преслав. По-късно възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата, създадена от Климент Охридски.

Кирил и Методий са канонизирани от християнската църква като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език и за разпространяването на християнството сред славяните. Обявени са за съпокровители на Европа заедно със Св. Бенедикт от папа Йоан Павел II. Още в най-ранното средновековие, 11 май е определен за ден, в който почитаме паметта на славянските първоучители. Той се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, а на 24 май се отбелязва празникът на българските просвета, култура и писменост.

С кирилицата, която възниква на българска земя, днес си служат около 500 милиони души по света – сърби, македонци, руси, беларуси, украинци, румънците до средата на ХIХ в., казахи, таджики, монголци и много др.

Честит празник на свещеното слово, на културата, просветата и духовността, българи!

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here