Убавка Тончев: Един творец няма право да прави компромис със себе си

0
799
Убавка Тончев

Изложбата „Убавка и Костика – скулптура и живопис“, която беше открита в Галерията за съвременно изкуство „Дориан“ в Плевен, се превърна в събитие за ценителите на стойностното изкуство на световно ниво. Творбите на двамата доказали се многократно във времето автори звучат бляскаво в арт пространството. Почитателите на безкомпромисното изкуство могат да видят някои от последните работи на Константин Симеонов – Костика, който ни напусна преди 7 месеца.

Неговата вярна спътница в дългия им личен и творчески път продължава общата им мисия – да твори с много любов и да споделя с хората създаденото. В това взаимодействие ще присъства неизменно и Костика, категорична е тя по отношение на бъдещите експозиции.

А в настоящата е подбрала по 11 бронзови пластики на всеки, както и 33 живописни платна на Костика. Специално място в изложбата има маслен портрет на Костика, създаден в последния момент преди откриването сякаш не с ръцете на Убавка, а със сърцето й – толкова живот и любов бликат от него.  

Защо голямото изкуство не търпи комерсиално отношение, а творецът няма право на компромиси със себе си, как любовта се излива и застива в различни форми и може ли творчеството да е кауза, споделя в много откровено интервю за „Духът на Плевен“ Убавка Тончев.   

Колко неща показвате?

Почти нямаме нови творби. Аз участвам с 11 пластики, подбрала съм 11 пластики на Костика и 33 негови живописни платна. Аз по принцип не правя живопис.  

Но пък никога не е късно да започнете. Получихте и четка за подарък при откриването на изложбата.

Да, може би за следващата ни изложба през април в Арт център „Плевен“ ще направя. Иска ми се да представя нови творби, той също има творби, които не успяхме да отлеем в метал – те са във восък, но ще се постарая да ги отлея. Искам винаги неговите платна да съпровождат изложбите ни.

Чудесно! Ще очакваме още интересни нови работи.

Да, въпреки че в изкуството няма нови работи. Има добри, много добри и по-малко добри.

Съгласна съм. Вие сте известен любител на женската фигура – това е една от основните теми в творчеството ви.

Жената е всичко в крайна сметка! Разбира се, с помощта на мъжа, но жената дава всичко, носи всичко. Женската фигура е красива. При жената може да се извае освен главата, състоянието, жест на една ръка, жест на един крак, което го имам в моите работи.

А децата? Те също са във фокуса ви на творец.

Освен спомена за моето детство, имам две прекрасни внучки, които ме вдъхновяват и виждам как влагам в работите си техните малки нослета, малките им къдрици, движенията им. Обичта ми към детската фигура е отдавна, но особено напоследък децата са ми в сърцето. Те са интересни с чистотата, която носят, с игрите, състоянията, които са перфектни за моделиране. Разбира се, че имам и мъжки фигури, имам и портрети.

Имате много дълъг творчески път – над 40 години е.

И двамата с Костика имахме много дълъг и хубав творчески път, активен във всяко едно отношения – и участия, и самостоятелни изложби, пътувания в чужбина, но вече и в България хората искат да имат по някоя творба, освен кола и къща. Отказах една изложба в Прага, защото беше много скоро след кончината на Костика и нямах сили да я покажа. Последната ни експозиция беше през август 2019 г в Градската художествена галерия “Дечко Стоев” в Поморие. Тези изложби се плануват година преди това и нямаше как да откажа, а и в крайна сметка и той щеше да направи същото. Той се готвеше за тези изяви. В настоящата експозиция има доста негови работи от последните му месеци и дни, така че хората, които ни уважават и имат част от нашето творчество, от нашите сърца, могат да видят тези творби.

Как мина вернисажът в Поморие?

Прекрасно! Изложбата беше много посетена, с много хубави отзиви, по мнение на уредника на галерията е била много успешна – той каза, че години наред не са имали такова хубаво представяне.

Изложба в град Помория, август 2019 г

Във всички тези ваши общи изяви, които ще продължат в този формат, духът на Костика присъства чрез неговата творчество. Той е с всички, които го обичаха и се възхищаваха на добротата и таланта му.

Да, с нас е. И аз трябва да продължа. Много ми е тежко…

Работата ви, творчеството ви е една голяма кауза, на която сте се посветили. И вие сте човекът, който ще я продължи.

Така е. Той е навсякъде – къщата ни е пълна с неговите работи, галерията е пълна с негово творчество. Аз съм длъжна да продължа – и заради обичта си към него, и заради творчеството, с което той живееше – не излизаше от ателието си. Обещавам да продължа!

Вярвате ли, че той винаги ще е до вас по един различен начин вече и ще ви подкрепя със своята любов?

Абсолютно, вярвам! Това, което при нас толкова години е било най-великото, е любовта. Тя ни е водила и в нашето творчество. Няма отказване. Аз известно време не можех да си стъпя на краката, но вече започвам. И докато мога, ще творя.

Ако трябва да определя кое водещо в творчеството ви с една дума, тя ще е любов. Любовта залива зрителя, без значение в какви форми е отлята. Тя го зарежда и пречиства и това е голямата магия на истинското изкуство.

Толкова години сме заедно. Това, което винаги ме е крепяло, е точно тази толкова силна и фина любов. И в неговите картини това се вижда. Това е той – любов! Много ми се иска младите да се поучат – да гледат и да не правят компромис със себе си. Ние, двамата, не сме правили до ден днешен компромис! Един творец няма право да прави компромис със себе си, да се поддаде на желанието на някого, който иска по някакъв начин да го купи, или унизи – това, което сякаш понякога виждам у младите. Много сложно е времето днес, в което младите творци живеят и работят. И дано да останат силни в творчеството си, да останат силни в идеята си. Творейки, един автор не трябва да мисли дали ще продаде творбата си. Той трябва да вложи в нея себе си, своето сърце, своето отношение. И всичко това после личи, както и когато има комерсиална нотка. Ние с Костика винаги сме били много самокритични, както и много критични един към друг. Това крепи един автор и го тегли да върви нагоре. Аз не съм се заблуждавала, че съм най-велика, или че той е най-велик и край! – ние сме това. Пред нас винаги е имало стъпала, които е трябвало да изкачваме, а аз сега трябва да продължа да ги изкачвам сама.

Нали това е пътят на самоусъвършенстването.

Да, да, да.

Споменахте, че времето е трудно. Но не е ли всяко време трудно, което пък е изпитание и сито за истинските творци? Защото талантът е и голяма отговорност. Този дар винаги носи и голяма отговорност със себе си.

Много хубаво го каза – абсолютно! Истинският творец трябва и да следва себе си, и да е отговорен. Когато ти е дадено и си докоснат отгоре – независимо в коя област на изкуството, трябва да уважаваш Великия архитект. И да усъвършенстваш с труда си това малко нещо, което ти е дадено,  защото, особено при нас, в скулптурата, има огромен труд и хамалогия. Освен талант, един скулптор трябва да има сила, за да издържи на всичките напъни, на всичките хамалогии, на този много дълъг път на създаване на творбата. Тръгваме от глина и стигаме до метала. Може би и затова сме малко – особено пък жените. Тежка е професията, но човек е създаден и да се бори.

Творец без характер не може да има, нали така?

Никак не може да има. Много талантливи хора, но без характер, не са успявали.

Как се чувствате, когато стоите пред всички ваши духовни деца – вашите творби?

Толкова съм щастлива, че виждам нас двамата в една друга светлина. В ателието работите звучат по един начин, докато се работят – по друг, но вече в галерията се вижда истинското им лице.

В последния момент добавихте към работите и ваш портрет на Костика, който е като жив, а сте създали на един дъх.

Да, донесох го в последния момент, а той намери точното си място.

Портрет на Константин Симеонов – Костика, автор: Убавка Тончев.

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here