Три монографии събра в новата си творба „Горчиви кръстопътища“ писателката Лалка Павлова. Първата монография – „Съдът на историята – „Случаят Джем“ на академик Вера Мутафчиева излиза за първи път. Романът по много оригинален начин – под формата на съдебно дело, в което участват с показанията си духовете на отдавна мъртви участници в драматично-трагичната съдба на по-малкия син на султан Мехмед II Завоевателя – поставя редица от проблеми и отношения, които са актуални и днес: за човека и властта, човека и границата (териториална, етносна, мирогледна, религиозна, политическа, и т. н.), за отношенията между християнството и исляма, между Изтока и Запада, между католицизма и православието, между човека и отечеството му, споделя авторката.
В основата на романа Вера Мутафчиева развива тезата, че освобождението на балканските народи е било най-лесно осъществимо през XV век, по време на борбата за султанския престол между Джем и брат му Баязид. Тогава, според академичката-османист възниква т. н. Източен въпрос.
Другите две монографии – „Българският космос в трилогията „Балкани“ на Яна Язва“ и „Стефан Стамболов: един образ – две творчески визии“ (за романите „Ангел или Демон“ на Александър Томов и „Стефан Стамболов: воля за държава“ на Бойко Беленски) – са второ издание, вече са печатани в издателство „Български писател“. По линия на Международен обмен те са част от фонда на Държавната библиотека в Мюнхен („Българският космос в трилогията „Балкани“ на Яна Язова“), на Конгресната библиотека във Вашингтон, Държавната библиотека в Санкт Петербург и в Народната библиотека в Белград („Стефан Стамболов: един образ – две творчески визии“).
Изданието „Горчиви кръстопътища“ се осъществява с финансовата помощ на Министерството на културата в издателство „Захарий Стоянов“, където миналата година излезе и първият том на авторката – „Белези от огъня на словото“, с литературна критика. Предпечатът на новата книга е готов, очаква се преди края на календарната година тя да бъде реализирана и като книжно тяло. На корицата й е картината „Духовните ръце на смъртта“ на художника Калин Павлов.
