В условията на пандемия от COVID-19 българската държава системно пренебрегва и омаловажава потребностите на децата и жертва техните интереси, заявиха в отворено писмо до председателя на 46-ото Народно събрание, министър-председателя, президента и омбудсмана от Гражданското обединение „Да запазим училището като средище за децата“. То обединява родители, учители, университетски преподаватели, учени и граждани, които настояват за спешна и съвместна реакция на споменатите институции, която да постави като основна цел запазването на присъственото обучение в предстоящата учебна година и да набележи мерки за ограничаване на здравните рискове за учители и ученици по време на присъственото обучение.
Авторите на писмото отбелязват, че при сегашния темп на разпространение на заболяването „към 15 септември страната, или поне по-голямата част от нея, ще бъде в тъмночервената зона според критериите, определени от МЗ. Това означава, че учебната година или въобще няма да започне присъствено, или обучението от разстояние в електронна среда ще бъде въведено непосредствено след началото ѝ за по-голямата част от учениците“. Те добавят, че няма да приемат това и настояват осигуряването на продължително присъствено обучение да бъде поставено като основен приоритет при управление на епидемичната обстановка у нас.
„Основните ни мотиви да искаме това са следните:
1. Локални проучвания на неправителствени организации и детски психолози установяват, че децата у нас вече търпят тежки последици върху психичното си здраве и развитие в следствие на продължителната изолация – депресивни състояния, повишена агресия, понижена концентрация, апатия.
2. Специалисти алармират за специфична десоциализация при деца, както и за „пандемия от екранна зависимост“.
3. Педиатричната общност от месеци се опитва да привлече вниманието ни върху негативните ефекти от продължителното застояване върху физическото здраве на децата – намален дихателен обем, недоразвити бели дробове, увредено зрение, гръбначни изкривявания.
4. Все повече деца изпадат в риск от отпадане от образование. Други губят способността си да пишат на ръка, да предават съдържание със собствени думи или да решават проблеми в група, заради спецификите на обучението от разстояние в електронна среда.
5. Онлайн обучението ограничава художественото мислене на децата и тяхното въображение, което се стимулира, когато децата се виждат и разговарят на живо. Това свежда до минимум от своя страна способността за създаване и възприемане на текстове, съответно за четене на книги – отново ключови умения за детското израстване.
6. Онлайн обучението унищожава часовете по различните видове изкуства – музика и рисуване. Познаваме деца от музикални училища, които се отказаха да свирят на инструмент заради това, че две години не можеха да се срещат с обучаващите ги учители на живо.
7. Всички големи международни организации, имащи компетенции по проблемите на пандемията от COVID-19, взеха отношение по въпроса за затваряне на училищата, като ясно указаха на правителствата да осигурят максимално продължителен присъствен учебен процес.“
От Гражданското обединение „Да запазим училището като средище за децата“ декларират готовността си да дискутират с всички ангажирани институции и експерти конструктивно и добронамерено условията, при които ще се осигури присъствен учебен процес. Настояват това да се осъществи веднага, тъй като до 15 септември – началото на учебната година – остават броени дни. „При продължаваща липса на реакция на нашите искания ще останем с убеждението, че бъдещето на децата отново се пренебрегва. Няма да имаме друг избор, освен да предприемем протестни действия“, категорични са авторите на писмото.
