Татяна Любенова приюти стиховете си за родното място и семейството в стихосбирката “У дома”

0
84
Татяна Любенова - нова книга

Татяна Любенова приюти стиховете си за родното място и семейството в стихосбирката “У дома”. Новата поетична книга на плевенската авторка е събрала близо 100 творби, писани във времето, които са вдъхновени от корена, родния дом, родния край.

Поетичните откровения са организирани тематично в трите раздела “Сезоните на Времето”, “Разговор с Къщата” и “Последният срок на Живота”, а преобладаващото настроение е носталгично – по нещо изгубено, но оставило най-яркия отпечатък в съзнанието на лирическия герой, защото домът е кътче в душата, измерение извън времето и пространството.  

Татяна Любенова е посветила стихове на родителите си и на брат си, на дъщеря си Александра, на близки роднини. Родната къща, земята, сезоните на земното ни време, душата и нейните потребности, кръговратът на живота, детството, раздялата, спомена, самотата, смъртта са във фокуса на вниманието на поетесата.

Емоциите са изобилни, метафорите – щедри, настроенията – завладяващи, а поетичното пътуване затваря кръга на човешкия живот с неговата неизменна логика: раждане, израстване, развитие, смърт. Тази предизвестена логика наднича от всеки стих и напомня за себе си, защото тя е неизбежна. Но изтичащото време, което е “преброено” за всеки от нас тук, на Земята, може и трябва да бъде изпълнено с най-важните неща: любов, доброта, всеотдайност, уважение, благодарност, щедрост, подкрепа, красота, споделяне…

“У дома” е книга за непреходното, което ни прави хора. И за тази последна „затворена невъзможност“, от която „ще тръгнем към най-голямата си Свобода“.

Стихове от новата стихосбирка на Татяна Любенова:

***

Времето ни е преброено.

Колко. И докога?
Казват, не е разрешено

ние да знаем това.      

Имаме право само

да го изпълним с любов.

Може да е отдаване.

Бедност. Или послеслов.

Може да е умиране.

Смях. Или тиха сълза.

Слънчево изнамиране.

Загуба – тъмна и зла.

Може да сме обичани.

Мразени. И в самота.

Стиховете ни сричани

да не оставят следа.

Просто да не забравяме,

че преброено до час,

Времето ние отсяваме,

то пък пресява нас.

***

Додето още сме при теб, Река,

да те усещаме…

Защото утре Времето ще спре на хълма

като Пратеник

и ще ни поведе към други Светове.

Все повече ще обедняваме.

Светът ще се смалява

до четири стени.

Ала и те ще са достатъчни,

защото ще ги населяваме със спомени,

с въпроси и тъга…

И от затворената невъзможност

ще тръгнем

към най-голямата си

Свобода.

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here