Татяна Любенова приюти стиховете си за родното място и семейството в стихосбирката “У дома”. Новата поетична книга на плевенската авторка е събрала близо 100 творби, писани във времето, които са вдъхновени от корена, родния дом, родния край.
Поетичните откровения са организирани тематично в трите раздела “Сезоните на Времето”, “Разговор с Къщата” и “Последният срок на Живота”, а преобладаващото настроение е носталгично – по нещо изгубено, но оставило най-яркия отпечатък в съзнанието на лирическия герой, защото домът е кътче в душата, измерение извън времето и пространството.
Татяна Любенова е посветила стихове на родителите си и на брат си, на дъщеря си Александра, на близки роднини. Родната къща, земята, сезоните на земното ни време, душата и нейните потребности, кръговратът на живота, детството, раздялата, спомена, самотата, смъртта са във фокуса на вниманието на поетесата.
Емоциите са изобилни, метафорите – щедри, настроенията – завладяващи, а поетичното пътуване затваря кръга на човешкия живот с неговата неизменна логика: раждане, израстване, развитие, смърт. Тази предизвестена логика наднича от всеки стих и напомня за себе си, защото тя е неизбежна. Но изтичащото време, което е “преброено” за всеки от нас тук, на Земята, може и трябва да бъде изпълнено с най-важните неща: любов, доброта, всеотдайност, уважение, благодарност, щедрост, подкрепа, красота, споделяне…
“У дома” е книга за непреходното, което ни прави хора. И за тази последна „затворена невъзможност“, от която „ще тръгнем към най-голямата си Свобода“.
Стихове от новата стихосбирка на Татяна Любенова:
***
Времето ни е преброено.
Колко. И докога?
Казват, не е разрешено
ние да знаем това.
Имаме право само
да го изпълним с любов.
Може да е отдаване.
Бедност. Или послеслов.
Може да е умиране.
Смях. Или тиха сълза.
Слънчево изнамиране.
Загуба – тъмна и зла.
Може да сме обичани.
Мразени. И в самота.
Стиховете ни сричани
да не оставят следа.
Просто да не забравяме,
че преброено до час,
Времето ние отсяваме,
то пък пресява нас.
***
Додето още сме при теб, Река,
да те усещаме…
Защото утре Времето ще спре на хълма
като Пратеник
и ще ни поведе към други Светове.
Все повече ще обедняваме.
Светът ще се смалява
до четири стени.
Ала и те ще са достатъчни,
защото ще ги населяваме със спомени,
с въпроси и тъга…
И от затворената невъзможност
ще тръгнем
към най-голямата си
Свобода.
