Световноизвестният скулптор Живко Желязков: Музата идва с работата, а желанието за работа – с работа

0
935
Живко Желязков
Живко Желязков и маслени картини, с които участва в изложбата "Дух и материя" - 28 юни 2020 г, "Двореца" - Балчик

Той е талантлив скулптор, признат в много държави по света и удовлетворен от успеха си. Той е Живко Желязков, известен с артистичния си псевдоним Живко. Живее и твори от 30 години в Париж, а е роден в Стара Загора през 1963 г. Завършил е дизайн в Казанлъшката художествена гимназия и е приет да учи същата специалност в Художествената академия в София – първи по успех. Винаги ще е благодарен на вуйчо си Маньо Манев – художник от Русе, който го подтиква към пластичните изкуства. Работи много още като студент и върви напред с бързи крачки. През 1985 г. завършва с отличие Художествената академия в София, а в последствие (през 1990 г.) – и реномираната Академия за изкуства в Прага – отново с дизайн. Поставя си за цел да отиде в Париж и го прави – там завършва Художествената академия след 3 години със специалност „Скулптура“.  

Живко е забелязан от Асоциацията на името на известния художник Пиер Огюст Реноар и придобива привилегията да работи няколко месеца в ателието на прочутия импресионист. Старозагорецът има щастието в творческия му път да му подаде ръка Мая Пикасо, дъщерята на великия художник Пабло Пикасо. Творбите на Живко са удостоени с престижни награди още в първите му участия в изложби и не след дълго името му започва да фигурира сред търсените скулптори на Франция.

Творчеството му е признато и в Белгия, Германия, Швейцария, Холандия, САЩ и Азия, където периодично представя своите произведения в самостоятелни и общи изложби, а участията му в международни и местни конкурси много често са отличени с първа награда.

Той споделя, че работи само с бронз, защото остава завинаги. В творческата му биография вече са записани много изложби, а Париж дълго говори за тези на открито на площадите „Сен Жермен дьо пре“ и „Сен Сулпис“. Бронзовите му фигури като „Жертвоприношение“, „След концерта“, „Минотавър“ са огромни – почти 3 метра. Негов патент са пеперудите от бронз, кацнали върху скулптурите му. Днес собственик на негова работа е дори бившият френски президент Жак Ширак.

Старозагорецът е изключително целенасочен и е в състояние да работи над 15 часа в денонощие, когато има поръчка, или готви самостоятелна изложба. Енергията и силното му желание да материализира творческите си импулси му помагат да преодолее всички големи и малки препятствия по житейския си път, да се развива и да не спира да търси и да изненадва почитателите си с нови вдъхновяващи творби, разказващи за вътрешната свобода, ефирността, детството и вечните човешки ценности.   

Последната изява на Живко в България беше с маслени картини в общата изложба „Дух и материя“, която постави финал на пленера „Пространство и време“, организиран от плевенския художник Огнян Кузманов в Архитектурно-парковия комплекс „Двореца“ в град Балчик от 22 до 28 юни 2020 г. В специално интервю за „Духът на Плевен“ изтъкнатият творец сподели мисли за приятелството, творчеството, успеха и търсенията си на този етап от житейския му път.    

 
Живко, защо избрахте да живеете и да се реализирате в Париж?

Париж е място за изява на всички творци. Когато успеете в Париж, сте успели по принцип. И е много важно човек къде прави изкуство. Аз бях решил, че ще отида в този град – беше много трудно, но успях. Артистичният живот там е много интересен, а аз съм доста уважаван и признат. Имам много добри приятели и колекционери, които ме ценят. Много съм доволен от живота си в този град.

Прекрасно! В сферата на изкуството забелязват ли се някакви актуални явления?

В Париж за всички многобройни артисти има публика. Когато един творец е добър, той си намира почитателите. Забелязва се едно връщане към фигуративното изкуство – хората търсят вече по-стойностни неща. Между другото, французите са много трудна публика. Те са много компетентни, интелигентни, взискателни, постоянно са канени на събития и да ги мотивирате да посетят една изложба, не е толкова лесно. Много са внимателни, не се хвърлят спонтанно да купуват произведения на изкуството – те следят внимателно развитието на един артист и преценяват.

Работите само в бронз. Защо?

Бронзът е много ценен материал и във Франция има традиция в това отношение, така че моите работи се търсят. Това са стойностни неща, които остават.

Участвахте в пленера „Пространство и време“ в „Двореца“ в Балчик през юни месец 2020 г.

Много е ценно човек да прекара хубави моменти с приятели, и то на такова прекрасно място, каквото е „Двореца“ в Балчик. С повечето участници в пленера се познаваме от ученици, всичко е спонтанно и свободно и това ми харесва.

Колко живописни картини създадохте там?

Направих три маслени картини, инспирирани от морето, и един портрет. Аз работя в масло отдавна, но се оказа, че скулптурата ми отнема много повече енергия и време, така че живописта ми е на втори план.

Изложба "Дух и материя", Двореца - Балчик
Изложба „Дух и материя“, „Двореца“ – Балчик. От ляво надясно художниците: Димитър Райколов, Теменужка Димова, Милена Костуркова, Огнян Кузманов, Галя Георгиева (организатор на културни събития в „Двореца“) и Живко Желязков.

Епидемията от коронавирус отрази ли се на творческите Ви планове?

Трябваше да имам много голяма изложба в Люксембургските градини във Френския сенат в Париж в началото на юни месец. Събитието е много престижно, но го отложихме за догодина. Изложбената зала е огромна – над 650 кв метра, в които трябваше да представя около 300 скулптури. На същото място съм представял свои експозиции вече два пъти – много трудно се постига това. В началото на юли месец 2020 г. открих една изложба с монументални скулптури на брега на океана в Нормандия. Имах и други ангажименти, които бяха отложени за догодина, но това не е трагично.

Всъщност в този период на изолация Вие сте продължили да работите?

Да, така е, макар че изолацията понякога тежи. Но за мен това беше един хубав период за равносметка, за връщане към себе си.

И какво открихте за себе си?

В момента искам да се разделя със себе си и да се преоткрия отново.

Една от най-известните му работи в Париж – пеперудата, която изкривява пирон.

Искате да постигнете някакво разширение на личните си граници?

Не на границите, а да променя някои неща в начина на мислене, в навиците.  

Тези анализи не текат ли на всеки етап от живота?

Да, във всеки етап от живота човек вижда нещата по различен начин, открива нещо ново за себе си.

За Вас като творец важно ли е да поставите акцент върху духовното си развитие?

Винаги правя нещата, които харесвам, развивам се и не търся някаква спиритуалност. По-скоро тя е за моите лични ценности. И мисля, че съм в такъв период на живота си, когато трябва да преосмисля някои неща. Нямам за цел да вложа в скулптурите си някакви суперсимволи, които да изпратят послания на поколенията.

Кои са темите, които Ви провокират?

Имам много различни теми – и от детството, и от гръцката митология, от природата, имам по-ефирни и по-абстрактни работи. Диапазонът е голям, което прави произведенията ми различни и разнообразни.

Важно ли е един творец да е разнообразен?

Има много творци, които се повтарят постоянно, но това не е моето. При мен нещата се променят, имам монументални скулптури по няколко метра. Получавал съм поръчки за създаване на огромни скулптури, които заеха своите места пред обществени сгради.

Казват, че талантът никога не е само в едно направление. Вие как мислите?

И аз мисля, че ако един човек е талантлив, той е талантлив в повече насоки. И когато прави нещо добре, той го прави по същия начин в няколко направления.

Защо, според Вас, човек използва минимален процент от потенциала на мозъка си?

Мисля, че много хора просто живеят автоматично, не си задават никакви въпроси. Ако човек започне да се замисля, започва да развива някакви нови качества. А защо използваме съвсем малък потенциал от мозъка си – може би природата има нещо предвид. Факт е, че когато започнем да работим над себе си, виждаме, че нещата са необятни и развиваме все повече нашата същност.

Какво мислите да реализирате като творби в близко време?

Имам поръчки, както и нови теми, които разработвам.

Всеки ден ли работите?

Един творец, ако чака музата, за да работи, може доста да почака. Музата идва с работата, а желанието за работа идва с работа. Аз имам периоди, в които много работя, и други, в които се занимавам с комуникации.

Какво значи, че работите много?

Първите 10-15 години във Франция съм работил от 9 до 5 сутринта, за да мога да си стъпя на краката. Когато подготвям изложба, също работя по 12-16 часа на ден.

„След концерта“ (1,20 м) – бронзова скулптура на Живко пред популярното парижко кафене Lex deux Magots.

Как се издържа на такова натоварване?

Аз съм много издръжлив и имам много голям капацитет за работа. Бях на 42 години, когато подредих изложба в една огромна зала. Публиката не можеше да повярва, че съм на тази възраст, а имам толкова много творби. Обичам да работя. Като вляза в този ритъм, нещата си идват по местата, появяват се и нови идеи. После пък, когато правя изложба, минавам в друг ритъм и се занимавам с продажби.

Скулптурите Ви достигат до различни точки на света, тъй като имате почитатели навсякъде.

Да. Когато правя изложба, публиката е интернационална, което е добре.

Как релаксирате?

Опитвам се да медитирам. Напредвам. Много обичам и да пътувам, като се стремя да съчетавам работата с удоволствието. Често посещавам САЩ, където също излагам работите си, в Азия правя доста изложби, в Прага, Чехия. Обиколил съм цяла Франция с изложби.

С носталгията имахте ли проблем?

Напуснах България на 21 години и изпитвах носталгия само първите 6 месеца.

А френски език знаехте ли?

Не, нито една дума. Но французите са много мили и се отнасят с внимание, особено когато правите нещо, което харесват. Не съм имал никакви проблеми, но моята работа не изисква много да се говори. Ако бях с друга професия, сигурно щеше да е различно.       

Защо избрахте скулптурата за Ваше творческо занимание?

Това е триобемна изява и на мен много ми допада. Наистина, учих 12 години дизайн, но аз използвам познанията си в тази сфера и в моята настояща работа. Когато отидох във Франция, скулптурата ми се харесваше и така тръгнаха нещата.

Ако не бяхте творец, какво щяхте да правите?

Не знам какво друго бих правил. Вуйчо ми беше художник и малко ме подтикна към това занимание. Като бях на 14 години, той ме скастри, че съм несериозен спрямо рисуването, а това ме амбицира и мотивира много. Приеха ме в Художествената гимназия в Казанлък и се оказах в един поток с приятни хора, имах и добри учители. Не мога да кажа, че съм бил най-добрият ученик, но бях най-работливият.

Историята знае много примери на свръхталантливи хора, които не са имали нито воля, нито дисциплина и просто са стигнали доникъде.

Да, имаше много талантливи момчета, просто гении, но не се реализираха. Работата е много важна. Работата и упорството, защото на всеки етап от живота си имаш изпитания и ако човек е малко по-слаб, може да се откаже.

Когато заминахте за Париж, имахте ли увереността, че ще успеете, или не?

Когато човек е млад, не си задава тези въпроси. Аз просто го исках и направих всичко възможно да се случи. Заминах за Париж като чех, а не като българин. Българите направиха всичко възможно да ме спрат – имах и стипендия, която ми взеха. Понеже следвах в Прага, имах документи, с които можех да замина и това беше абсолютен шанс. Пречките, които ми се създадоха от България, ми потвърдиха убеждението, че ще се реализирам в чужбина.  

Поели сте риск и сте успели. А сега поемате ли рискове?

Да, аз съм такъв човек. В момента търся нови хоризонти за представяне на работите си. Отивам в непознати държави, в които търся публика. Преди 10-ина години заминах за Ню Йорк, САЩ, където се отвориха нови възможности за мен. Пътувам често до Азия. Така че човек може да провокира съдбата, за да се развива.

На кои места искате да покажете свои творби?

Двете интересни места са Ню Йорк, който е много добър пазар, и Азия. Европейският пазар е много по слаб, което не изключва факта, че моите работи са много търсени в Европа.

С какво друго се занимавате?

Участвам в доста комисии и журита на салони, което е приятно.

А покани за преподавателска работа получавал ли сте?

Да, получавал съм, но аз пътувам много и трудно бих съчетавал нещата.

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here