Световният ден на поезията се отбелязва на 21 март. Традицията датира от 1999 година.
Решението се взема на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата, проведена в Париж.
Целта на празника е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света.
В декларацията на ЮНЕСКО пише, че Световният ден на поезията цели “да се даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия“.
Поезията е магична реалност, която се преплита с ежедневието, но и с недостижимото. Тя пречиства, терапевтира, вдъхновява, разтърсва и изцелява сърцата и душите. Поезията се ражда внезапно, като искрица просветление, за да донесе дарове от бъдещето, миналото, настоящето. Тя свързва душите с обща сетивност, спира времето и чертае пътища към небесното. Защото е дадена на хората за извисяване на духа и пречистване на съзнанието, за упование и наслада, за претворяване на красотата, но и на болката, за спасение. В нея винаги витае недоизказаност, която провокира разнородни мисли и емоции и ни води към незримото. А поетите, като съработници на Бога, са призвани да са будната съвест на своето време.
Във връзка с празника Дружеството на плевенските писатели организира Литературно четене за Първа пролет. Събитието е днес, 21 март, от 17 ч., в ХГ Дарение “Колекция Светлин Русев” в Плевен.
* * *
Ний бяхме тъй възторжени и слънчеви,
преди да дойде времето на сенките
и в техните капани да осъмнем
с криле, от болката разполовени…
Да спрем да вярваме във невъзможното
и някак приземено да обичаме,
затворили в човешките си кожи
душите си на ангели и птици.
Сега вървим, от вихъра понесени,
препъваме се на ръба на здрача…
Когато пеем – тъжни са ни песните,
защото пеем, за да не заплачем…
А някъде едно дете се скита
на лятото в зелените поляни
и утрото разсъмва пред очите му,
и слънцето в двореца си го кани –
прошепва му великата си тайна,
с която ни прощава непростимото…
То знае, че животът е безкраен,
а ние сме случайни… Но ни има!…
Автор: Весела Димова