Световният ден на поезията се отбелязва на 21 март

0
300
Поле с жито

Световният ден на поезията се отбелязва на 21 март. Традицията датира от 1999 година.

Решението се взема на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата, проведена в Париж.

Целта на празника е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света.

В декларацията на ЮНЕСКО пише, че Световният ден на поезията цели “да се даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия“.

Поезията е магична реалност, която се преплита с ежедневието, но и с недостижимото. Тя пречиства, терапевтира, вдъхновява, разтърсва и изцелява сърцата и душите. Поезията се ражда внезапно, като искрица просветление, за да донесе дарове от бъдещето, миналото, настоящето. Тя свързва душите с обща сетивност, спира времето и чертае пътища към небесното. Защото е дадена на хората за извисяване на духа и пречистване на съзнанието, за упование и наслада, за претворяване на красотата, но и на болката, за спасение. В нея винаги витае недоизказаност, която провокира разнородни мисли и емоции и ни води към незримото. А поетите, като съработници на Бога, са призвани да са будната съвест на своето време.

Във връзка с празника Дружеството на плевенските писатели организира Литературно четене за Първа пролет. Събитието е днес, 21 март, от 17 ч., в ХГ Дарение “Колекция Светлин Русев” в Плевен.

* * *

Ний бяхме тъй възторжени и слънчеви,

преди да дойде времето на сенките

и в техните капани да осъмнем

с криле, от болката разполовени…

Да спрем да вярваме във невъзможното

и някак приземено да обичаме,

затворили в човешките си кожи

душите си на ангели и птици.

Сега вървим, от вихъра понесени,

препъваме се на ръба на здрача…

Когато пеем – тъжни са ни песните,

защото пеем, за да не заплачем…

А някъде едно дете се скита

на лятото в зелените поляни

и утрото разсъмва пред очите му,

и слънцето в двореца си го кани –

прошепва му великата си тайна,

с която ни прощава непростимото…

То знае, че животът е безкраен,

а ние сме случайни… Но ни има!…

Автор: Весела Димова

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here