Стоянка Симеонова: Гобленарството е страст и любов от пръв поглед

0
1320
Стоянка Симеонова

Плевенчанката Стоянка Симеонова се представя накратко така: на 46 г, семейна, с две деца, съпруг, куче. И се занимава с шиене на гоблени от 5 години. Твърди, че има много свободно време, защото го разпределя добре. Използва го за четене на книги, а в последствие и за гоблените, по които я запалва нейна приятелка. Това занимание се превръща в нейна страст. Усъвършенства уменията си и резултатите не закъсняват. Тази година тя е отличена високо на конкурса на форума Гобленител.org, който е поле за изява на всички, занимаващите се сериозно с това изкуство в България. В Интернет класирането тя става втора, а в срещата на живо, която се състоя след това в Парк-хотел „Москва“ в София, нейните колеги по занимание й дават високата си оценка – трето място.

Как избрахте това изкуство за ваше?

Запали ме приятелка. Впечатли ме това, което тя правеше. Отне ми доста време да се науча и да искам повече и повече по отношение на самото изпълнение – да бъде красиво, да бъде добре представено, добре рамкирано. След това проявих интерес към по-различно изкуство – тъкане на мъниста, което не е много разпространено. Все едно тъчеш с прежда, само че преждата е мъниста. По специален начин се прави всичко. Много е интересно. Направих само две неща преди да ми изчезне желанието. Едното беше гривна с дизайн, който аз си измислих, а другото беше калъфче. И Двете неща ги подарих на мои приятелки, които още ги ползват. А аз се върнах към гоблените. Имах нужда да ушия „Йерусалимската Света Богородица“ и така преди 5 години започна всичко.  

Как продължихте?

Тогава още нямах поглед какво се предлага като фирмени комплектовки – Интернет беше по-затворена зона, пазарите – също. В специализирани магазини се предлагаха гоблени на голямата немска фирма „Вилер“, но това не бяха техни оригинална комплектовки, а побългарени такива. Харесах си един голям и красив гоблен – „Натюрморт с ананас“, и след като го приключих, нищо друго не успях да си избера от каталога им. Аз обожавам да шия цветя и започнах да търся в Интернет – къде какво се предлага. Започнах да се включвам в специализирани групи във Фейсбук, проявих интерес към по-различни дизайни. Запознах се с много хора и от виртуални приятелствата ни се превръщат в реални на националните срещи, на които ходим. След това американският пазар също се отвори – наистина, чакаш месец или два, но когато това, което жадуваш толкова много, пристигне при теб, нямаш търпение да започнеш. Трябва да вникнеш в указанията, които са на чужд език. Започваш да питаш в чужди форуми, в български и т.н. Изобщо гобленарството е много красиво изкуство. И понеже е разпространено в цял свят, има от къде да почерпиш опит и съвет. Има изключително скъпи комплекти – по 600-700 лева.

Каква е следващата фаза в развитието ви?

След това започваш да искаш още и още – нещо, което не се предлага. Например, аз имам ушити гоблени от много стари разработки – от преди 25 години. Вече дизайнер не ги произвежда, но ти искаш точно същото. Някой някъде по света си го е купил и го обявява в eBay.com, например. Ти започваш да наддаваш за него, купуваш си го, то идва при теб, ушиваш го, то става прекрасно и в един момент се оказва, че никой в България няма такъв гоблен.

чайник - гоблен
Гоблен „Чайник“, разработка на Тереза Венцлер, автор – Стоянка Симеонова. Комбинация на различни бодове и техники, включително рязана бродерия.

Вие имате ли такъв?

Имам два такива. Те са на американската дизайнерка Тереза Венцлер. Тя не произвежда от много години, но можеш от нейния сайт да си купиш схема и съответно да си закупиш материалите. Става малко по-сложно, защото панамата е американска, мънистата са японски и т.н. В един момент имаш всички необходими материали и просто нямаш търпение да го започнеш, после да се похвалиш, да го видиш готов, да го рамкираш и да го окачиш. Хубаво е трудът ти да бъде оценен. На тази дизайнерка имам още 3 гоблена, които чакат, за да мога да си попълня колекцията. Когато виждаш, че нещо ти се отдава и го признаваш сам на себе си, започваш да искаш още и още. Върхът на гобленарството за мен са многоцветните гоблени – те са с 200 цвята и са толкова реални, че приличат на картини. Има и гоблени от типа мандала – освен специалните бодове, те имат и камъни сваровски. Толкова много различни дизайни има.

Гобленарските конкурси са добър начин всеки да представи своето творчество.

Да, всяка година са обявяват конкурси на дадена тема. Имаме минимум за размер на гоблена и всеки си решава какво ще шие.

Каква беше темата тази година?

Тя беше обявена миналата година от българския гобленарски форум Гоблените.org. Имаше определено време за изработка – около 9 месеца, след това трябваше да се представи в Интернет. Гласуванията са две – едното е виртуално в сайта – има първо, второ и трето място, а другото е на живо, на самата национална среща. То е наложително, защото на живо се виждат всички детайли от работата, оценяват се най-малките подробности, как е изпипан всеки гоблен. Миналата година темата беше свързана с пиленца и моите спечелиха две трети места, а тази година темата беше „Картини, претворени в гоблени“. Аз си избрах картина на един белгийски художник – Пиер Оливър Джоузеф Куманс. Той рисува главно портрети на жени. Реших да е картината „Неаполитанска красавица“ – аз уших само фрагмент от нея – лицето на момичето, за да съм сигурна, че ще завърша навреме. Хубаво е, когато се запишеш за участие в конкурс, да стигнеш до края, но не се случва винаги – аз имам един неуспешен опит, понеже не си прецених възможностите. Гобленът ми много се хареса. Той е разработка на руска фирма, която е специализирана само в многоцветните дизайни. След като го завърших, дойде моментът да го представя, т. е. да го рамкирам, всичко да е балансирано. Понеже гобленът е овален, не можах да намеря къде да го рамкирам в Плевен и мои приятелки направиха това в Стара Загора.

Гоблен „Неаполитанска красавица“, разработка на руска фирма, автор – Стоянка Симеонова.
Картината „Неаполитанска красавица“ на белгийския художник Пиер Оливър Джоузеф Куманс.

Какво следва после?

След това следва представянето на гоблена в сайта. Но за мен представянето не беше просто да сложа снимката му, а реших да потърся дали някой български поет е възпял неаполитанската красота на жените. И бях крайно изненадана, когато разбрах, че Иван Вазов го е направил. Той обичал много Италия и при посещението си там написал „Песен за неаполитанската цветарка“ Каролина. И по този начин представих и моя гоблен. Започна гласуването, което ме постави на второ място. А на срещата в София имаше прекрасни неща, които в сайта не се виждаха така. Всички участници, които гласуваха в Интернет, имаха право да гласуват и пак да изберат три гоблена. Бях приятно изненадана, че колегите ме поставиха на трето място. Бяхме около 130 човека, като около 12 бяхме плевенчани. Повечето хора ги виждам за първи път, но преди това сме си общували виртуално. Много е приятно усещането. Наградата е голямо признание за мен, защото идва от хора, които много уважавам.    

Къде ще е националната ви среща догодина?

В Габрово. Винаги е първата събота на октомври.

Във Фейсбук имате гобленарски групи.

Да, общуваме и там. И от тази година решихме, че не ни е достатъчна една среща годишно и вече правихме две допълнителни срещи. Избираме си един град и отиваме там – виждаме се хора от цялата страна, говорим си, показваме си кой какво прави. През март бяхме в Пловдив, а през юли – в Стара Загора.

Гоблен „Небесен дракон“, разработка Тереза Венцлер, автор – Стоянка Симеонова, комбинация от различни бодове и японски тохо мъниста.

В Плевен има ли много силни гобленари?

Да, това са Димка Дилкова и сестра й Галя Йошовска. Тяхната специалност е по-различна. Те влагат лично творчество – нещо, на което много се възхищавам, защото аз влагам себе си в изработката, а всичко друго ми е наготово. Техният труд е много по-ценен. Аз сама не бих могла да направя от една картина гоблен, докато те я виждат, представят си го и го правят. От тях се уча много – на бродериите, на начина, по който ги представят.

Кой е следващият гоблен, който вече ви държи в напрежение?

Винаги след националната ни среща, на следващия ден, се обявяват следващите конкурси. Има напрежение, защото няма как да има дублиране на гоблени и затова е важно всеки да запише желанието си възможно най-бързо, за да изпревари останалите, а не се знае в колко часа ще бъде обявена темата. В 6 часа сутринта форумът беше задръстен от чакащи. Едва в 9 часа аз успях да се запиша. Тази година темите са „Градски пейзаж“ и „Натюрморт“ – аз съм си избрала натюрморт. Намерих си дизайн, който е с хортензии в саксийка, има една много симпатична престилка на сини и бели квадратчета, една ябълка и едно ключе. Много красив натюрморт! Много се надявам да го завършва за 9 месеца.

С гобленарките Димка Дилкова и Галя Йошовска.

Слушайки всичко това, ми се струва, че гобленарството е не просто хоби, а нещо средно между мания и страст. Така ли е?

Да, нещата са много сериозни. Аз и моя приятелка от Стара Загора сме във Фейсбук група на хора, които шият многоцветни гоблени. Техниката на изработката им е много сложна, методът на шиене – също. Учим се много от рускините, защото те са перфектни в това отношение. Налага се да набираме опит. Ние няма да можем да стигнем тяхната бързина, но поне тяхната прецизност ние е достатъчна.

Как бихте определите с най-малко думи какво е гобленарството за вас?

Страст. Това е думата. Когато бродирам, това е време само за мен. Вкъщи всички знаят, че мама бродира. Изключвам всичко, вглъбявам се абсолютно, защото трябва да бъда много внимателна, и нещата се случват. Не виждам в момента нещо друго, което би могло да ме отдели от това ми занимание.

А успокояващо ли е?

Относително е. За мен специално е успокояващо. То е като любов от пръв поглед – трябва да ти хареса. Няма как насила да го правиш.    

гоблени

  

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here