Снощи в Артцентър “Плевен” се състоя рядко театрално събитие. Създаде го премиерата на спектакъла “4+1”, който покори зрителите с дълбочина, топлина, красота на текста и смислени послания за изкуството и човека. Публиката преживя една изящна театрална импресия в приглушени есенни тонове на емоцията, една рядко чувана от театралната сцена поетична словесност и се наслади на много искрена актьорска игра.
Драматургът на пиесата Димитър Кабаков, който е и директор на плевенския Драматично-куклен театър “Иван Радоев”, я посвещава на големия български художник Янаки Манасиев (7 ноември 1932 г. – 23 февруари 1978 г.) – той е известен със своите женски портрети и е сравняван с Пикасо. Спектакълът има и своята образователна роля, защото в цялата му тъкан са вплетени интересни факти за живота, творчеството и възгледите на големия художник. Кабаков се вдъхновява от конкретни негови картини и съживява лицата от тях, вдъхвайки им живот с вълнуващи сюжети.
Четири жени, пресъздадени от актрисите Ирена Ненчева, Дориана Гълъбова, Маргарита Костова и Мариета Калъпова, разказват последователно и в монологична форма за своя досег с художника, който ги трансформира завинаги. Героините са на различни възрасти, с различни занимания и светогледи, но имат нещо общо: всички те са покорени от зашеметяващата сила на изкуството, която ги застига по невидим, но категоричен начин чрез непонятната, почти мистична фигура на твореца.
Застиналите женски портрети, имащи своето специално присъствие в спектакъла, оживяват, за да разкрият пред публиката историята на тяхното създаване и как срещата с изкуството може да промени живота на обикновения човек.
Героините по индивидуален начин интерпретират образа на твореца – светъл, необясним и сякаш не от този свят. Те са възрастна жена от малко село, която за пръв път е имала досег с изкуството при срещата си с художника; жена, която е нещастна в брака си и своя бит, и младо момиче, което се влюбва в художника и това променя живота му. В историята се намесва и четвърта жена, която никога не е била нарисувана, но има отношение към изкуството. Събирайки се заедно, героините изживяват наново срещите си с Янаки Манасиев.
Ролята на художника е пресъздадена убедително и вълнуващо от актьора Сергей Константинов. Като антипод на всички жени, облечени в черно и живеещи в този свят, той идва от една друга, паралелна реалност само в мигове на прозрение – облечен в бяло, носи светлината на мъдростта и я предава чрез стихове, написани също от Димитър Кабаков. Ходът на обичайния живот застива, всички герои “замръзват” на стопкадър, а единствен вестителят на Небето оправя своите обръщения към душите на своите модели.
На финала на представлението героините пеят, носят запалени свещи, като символ на вечния огън на духа, познанието и изкуството и потъват в прозренията си – общовалидни за всички ни, защото сме хора.
За покоряващата сила на спектакъла допринасят оригиналните режисьорски решения на Надя Панчева, подходящата и въздействаща музика, селектирана от Асен Аврамов, и специалните сценография и костюми на Ясмин Манделли.
Скъсената дистанция между публиката и актьорите допринесе за уникалната атмосфера на спектакъла, за уюта и покоряващата му пречистваща сила. Публиката възнагради създателите на този ярък театрален бисер с искрени аплодисменти и думи на благодарност за споделената красота.
Предстои представлението да бъде показано в много други художествени галерии в страната, сподели за “Духът на Плевен” Димитър Кабаков.
