Спектакълът “4+1” покори зрителите с дълбочина, топлина, красота на текста и смислени послания за изкуството и човека

0
616
4+1 - театър
От ляво надясно:: Мариета Калъпова, Ирена Ненчева, Сергей Константинов, Маргарита Костова и Дориана Гълъбова

Снощи в Артцентър “Плевен” се състоя рядко театрално събитие. Създаде го премиерата на спектакъла “4+1”, който покори зрителите с дълбочина, топлина, красота на текста и смислени послания за изкуството и човека. Публиката преживя една изящна театрална импресия в приглушени есенни тонове на емоцията, една рядко чувана от театралната сцена поетична словесност и се наслади на много искрена актьорска игра.

Драматургът на пиесата Димитър Кабаков, който е и директор на плевенския Драматично-куклен театър “Иван Радоев”, я посвещава на големия български художник Янаки Манасиев (7 ноември 1932 г. – 23 февруари 1978 г.) – той е известен със своите женски портрети и е сравняван с Пикасо. Спектакълът има и своята образователна роля, защото в цялата му тъкан са вплетени интересни факти за живота, творчеството и възгледите на големия художник. Кабаков се вдъхновява от конкретни негови картини и съживява лицата от тях, вдъхвайки им живот с вълнуващи сюжети. 

4+1

Четири жени, пресъздадени от актрисите Ирена Ненчева, Дориана Гълъбова, Маргарита Костова и Мариета Калъпова, разказват последователно и в монологична форма за своя досег с художника, който ги трансформира завинаги. Героините са на различни възрасти, с различни занимания и светогледи, но имат нещо общо: всички те са покорени от зашеметяващата сила на изкуството, която ги застига по невидим, но категоричен начин чрез непонятната, почти мистична фигура на твореца.   

Ирена Ненчева
На преден план: Ирена Ненчева

Застиналите женски портрети, имащи своето специално присъствие в спектакъла, оживяват, за да разкрият пред публиката историята на тяхното създаване и как срещата с изкуството може да промени живота на обикновения човек.

На преден план: Дориана Гълъбова

Героините по индивидуален начин интерпретират образа на твореца – светъл, необясним и сякаш не от този свят. Те са възрастна жена от малко село, която за пръв път е имала досег с изкуството при срещата си с художника; жена, която е нещастна в брака си и своя бит, и младо момиче, което се влюбва в художника и това променя живота му. В историята се намесва и четвърта жена, която никога не е била нарисувана, но има отношение към изкуството. Събирайки се заедно, героините изживяват наново срещите си с Янаки Манасиев.

Ролята на художника е пресъздадена убедително и вълнуващо от актьора Сергей Константинов. Като антипод на всички жени, облечени в черно и живеещи в този свят, той идва от една друга, паралелна реалност само в мигове на прозрение – облечен в бяло, носи светлината на мъдростта и я предава чрез стихове, написани също от Димитър Кабаков. Ходът на обичайния живот застива, всички герои “замръзват” на стопкадър, а единствен вестителят на Небето оправя своите обръщения към душите на своите модели.

На преден план: Маргарита Костова

На финала на представлението героините пеят, носят запалени свещи, като символ на вечния огън на духа, познанието и изкуството и потъват в прозренията си – общовалидни за всички ни, защото сме хора.

На преден плана: Мариета Калъпова

За покоряващата сила на спектакъла допринасят оригиналните режисьорски решения на Надя Панчева, подходящата и въздействаща музика, селектирана от Асен Аврамов, и специалните сценография и костюми на Ясмин Манделли.

Скъсената дистанция между публиката и актьорите допринесе за уникалната атмосфера на спектакъла, за уюта и покоряващата му пречистваща сила. Публиката възнагради създателите на този ярък театрален бисер с искрени аплодисменти и думи на благодарност за споделената красота.

Предстои представлението да бъде показано в много други художествени галерии в страната, сподели за “Духът на Плевен” Димитър Кабаков.   

В средата: Димитър Кабаков

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here