След 18-годишно прекъсване къщата-музей „Христо Смирненски” в София отново отвори врати

0
38
Христо Смирненнки

След 18-годишно прекъсване музеят „Христо Смирненски” в София отново отвори врати днес, 15 юни 2022 г. Официалното откриване се състоя в двора на къщата (ул. „Овче поле“ 116) с участието на директора на Националния литературен музей Атанас Капралов, главния уредник на къщата-музей „Христо Смирненски“ Елена Алекова, квартет „Светоглас“, поета Георги Константинов, актьора Янко Лозанов и ученици от 43 ОУ „Христо Смирненски“ в столицата.

В обновения дом на поета посетителите се потопиха в автентичната атмосфера, в която от 1916 до 1923 г. е живяло семейство Измирлиеви – бежанци от град Кукуш, Македония, информират от Националния литературен музей. В скромната, но уютна домашна обстановка Христо Смирненски пише най-силните си стихотворения и публицистични творби. В основата на битовата експозиция са оригинални вещи и обзавеждане, подарени на музея от родствениците на поета.

В залата на втория етаж е подредена експозиция с лични вещи, кореспонденция, оригинални ръкописи, снимки, първи и по-нататъшни издания на негови произведения. Изложбата следва хронологично и тематично жизнения и творческия път на Христо Смирненски. Сред най-интересните експонати са негови лични вещи: елегантен театрален бинокъл, инкрустиран със седеф, фотоапарат с комплект декоративни плаки, джобен часовник, „Микроскопична енциклопедия“ с негови стихове, подписани с псевдонима Ведбал и илюстрирани от художника Тома Григоров, тетрадка с късни творби, която е в основата на емблематичната му стихосбирка „Да бъде ден“ (1922), предсмъртният бележник на поета, притежание на Националния литературен музей и др.

В изложбата са включени още писма и подаръци, разменени между Христо Смирненски и Женя Дюстабанова, неговата годеница, семейни и лични снимки на поета, портрети, живописни творби и графики по негови произведения на известни български художници.

Музеят „Христо Смирненски” е възстановен с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

ВЕЧЕРНО ЕХО

Христо Смирненски

Далече се сливат и губят блестящите релси
сред цъфнали шипки и трепетна ръж
и старият орех бленува, широко прострел се,
обкичен с седефени капчици дъжд.
 
* * *  

И тайнствено лятната привечер сплела е мрежи
от синкави сенки и златни петна
и в техните дипли безмилостен спомен бележи
последния укор на свята жена. 

А помня тез нощи, тез нощи на знойна забрава
под сънния припев на бледи звезди
и сякаш по малкото мостче тя пак се задава,
смутена и влюбена, както преди. 

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here