Режисьорът Богдан Петканин е назначен за временно изпълняващ длъжността директор на Драматично-куклен театър “Иван Радоев” – Плевен, до провеждането на конкурс. Това се случи, след като на 21 юли 2025 г. министърът на културата Мариан Бачев уволни дисциплинарно досегашния директор на културния институт Димитър Кабаков. Кабаков застана начело на Храма на Мелпомена на 4 май 2022 г., след като предшественикът му Васил Василев спечели конкурса за ръководния пост в Народния театър “Иван Вазов” и освободи мястото в Плевен. Кабаков беше временно изпълняващ длъжността до обявяване на конкурс, който той спечели в началото на декември същата година.
Режисьорът Богдан Петканин е роден на 10 май 1976 г. в Курск, Русия. От дълги години живее в Пазарджик, където завършва СОУ “Георги Брегов”. След това се дипломира в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” (2002 г.) със специалност “Театрална режисура“ при проф. Димитрина Гюрова. В творческия му път се открояват много заглавия, които поставя на сцена. Сред тях са “Спанак с картофи”, “Горката Франция”, “Докато ти спеше”, „Тя, той и още двама-трима“, „Умирай лесно“, „Стая 1313“, „Ексклузивна актьорска вечер“ и др.
Какви са актуалните новини около случващото се в ДКТ “Иван Радоев” – Плевен, какво предстои в най-близко бъдеще и какви са намеренията на Богдан Петканин по отношение на художествената програма – на тези и други въпроси той отговори в специално интервю за “Духът на Плевен”.
Г-н Петканин, как се озовахте в Плевен?
От 28 юли 2025 г. съм назначен като временно изпълняващ длъжността директор на Драматично-куклен театър “Иван Радоев” – Плевен. Преди това бях на същата позиция в театъра в Пазарджик, а в предходен период – и в Бургас. Би трябвало Министерството на културата да обяви конкурс за директор в Плевен, защото през септември започва новият творчески сезон и е нормално театърът да бъде поет от човек с управленска концепция за следващите 4 години.
Вие имате ли намерение да се кандидатирате за поста?
Никога не съм се кандидатирал за директор на нито един театър и никога няма да го направя.
Защо?
Имам свое виждане по въпроса. Освен това съм изключително активен творчески и работя по няколко проекта в момента. За кратко време в случая се справям, но за по-дълго явно нямам енергия, а и желание.
Защо от Министерството на културата се обърнаха към Вас?
Може би една от причините от Министерството на културата да се обърнат към мен в този случай е, че през последните години съм временно изпълняващ длъжността директор в други театри и имам опит. В Плевен ситуацията беше екстремна, министърът ме покани и аз влязох в положението. Освен това в Плевенския театър се състоя моят дипломен спектакъл след завършването ми на НАТФИЗ и останах тук 4 години, т.е. имам хубави младежки спомени от този театър и от Плевен. Някои от хората, с които съм работил преди време, са още тук – за съжаление, доайените вече не са сред нас.
Какво Ви предстои в най-скоро време?
През септември месец ще се състои технически ремонт на Голямата сцена – разбира се, с подкрепата на Министерството на културата. Става въпрос за смяна на чигите, пропадалата, въжетата и т.н. Има комисия, която е дала техническата си експертиза какво точно трябва да се обнови, защото от много години това не е правено. Така че през септември ще се занимаваме с този ремонт, който ще приключи за месец. Ръководител на екипа ще е инж. Емил Марков, който ще пристигне, за да обновим сърцето на театъра, така да се каже. По тази причина през септември няма да има спектакли на Голямата сцена – те ще започнат през октомври, но детските представления ще продължат в Камерната зала.
Репетициите на заглавията за Голяма сцена къде ще се случват по време на ремонта?
Има достатъчно помещения в театъра, ще тече спокоен репетиционен период.
Обществената поръчка за ремонта кога се е състояла?
Обществената поръчка е обявена и приключила преди моето идване, просто дейностите не са финансирани в началото на миналата година, ако не се лъжа. Сега аз настоях пред Министерството на културата ремонтът да се случи.
Вмествате ли се в сроковете?
Още не сме ги изпуснали. Същият ремонт се състоя преди 2-3 години в театъра в Пазарджик, където бях временно изпълняващ длъжността директор. И там се ръководеше от инж. Марков.
Планирате ли кадрови промени?
За да предприема подобни промени, трябва да имам концепция за следващите 4 години за развитието на театъра. Мисля, че не е честно и не е правилно да предприемам такива революционни стъпки, при положение, че ще пребивавам толкова кратко в Плевенския театър.
Получавате ли подкрепа в работата си от екипа на театъра?
Аз работя само по документи. Има документ – аз реагирам, а това би трябвало да има подкрепа във всяка една институция.
Имате ли добра комуникация със зам.-директора Веселин Плачков, за да следвате необходимата динамика на задачите?
Да, има много добра комуникация между нас. Пак казвам, че с повечето хора тук сме учили заедно и се познаваме, така че това е една от причините да бъда пратен тук. И с Плачков съм учил, и с Адриан Филипов, с Ива Николова, Маргарита Костова и т.н. Останал ми е някакъв сантимент към театъра и към града…
По отношение на художествено-творческата програма на театъра какви са вижданията Ви?
Имам идея да помогна на театъра, като кандидатстваме за финансиране на проект, посветен на годишнина от Априлското въстание – има такава програма на Министерството на културата. Представлението ще е насочено към ученици и ще има образователен характер. Още нямам яснота за творческия екип, който ще реализира спектакъла, но е важно да не изпуснем тази сесия. Министерството приветства такива спектакли и ги подкрепя. Миналата година поставих “Епопея на забравените” от Иван Вазов в Бургаския театър, в Пазарджишкия театър пък правих спектакъл във връзка със 170-та годишнина от рождението на Константин Величков – и двата бяха подкрепени от Министерството на културата. И в Плевен имам намерение да поставим спектакъл, който да има образователен и възпитателен ефект върху детско-юношеската публика.
На колко възлиза подкрепата от Министерството на културата?
Не мога да Ви кажа, защото зависи колко мащабен ще е проектът. Необходимо е да се ушият максимално реалистични костюми, за да добият учениците реална представа за епохата. Трябва да се осигури и необходимият реквизит, включително оръжие. В момента ние нямаме материал за Априлското въстание. Ще се обърна към различни режисьори, за да се види кой е заинтересован от темата и кой е свободен. След това ще се избере материал – разкази, архивни материали, стихове и др., който ще бъде превърнат в театрален текст, ще се реши и колко актьори ще участват, времетраенето и т.н.
Кога ще се кандидатства с този проект?
Бих искал да успея да го направя преди моето напускане. Ще кандидатстваме през октомври, ще мине и технологично време за одобрението му.
Споменахте, че имате намерение да поставите нов детски спектакъл. Повече по темета ще споделите ли?
Стана дума, че през септември няма да може да се играе на Голяма сцена, затова ми се иска да се започне репетиция на детски спектакъл. През септември месец ще обсъдя това с екипа и с кукления ни режисьор, ще видим кой какви идеи има, кой какво може да предложи. Аз съм завършил театрална режисура, но заобичах детските спектакли, когато водех дъщеря ми да ги гледа. Имам специално отношение към тези спектакли, освен това идвам също от драматично-куклен театър – този в Пазарджик. За съжаление, аз не умея да поставям детски спекли, тъй като човек трябва да има специална чувствителност и нагласа.
Има ли други обществени поръчки, които трябва да проконтролирате, или такива, които предстои да бъдат обявени?
Моят ангажимент в Плевен е дотук. Нататък аз имам творчески ангажименти. Предстои ми премиера на “Гераците” по Елин Пелин в Русе, имам премиери в Бургас, в Пазарджик след Нова година започвам “Свекърва” на Антон Страшимиров.
Хубаво е, че сте се обърнали към българската класика.
Да. “Гераците” го правя с Кирил Ефремов в ролята на Йордан Герака – това е интересното, защото по мои изчисления старият Герак не е 80-годишен, а е около 55-годишен. С няколко думи искам да кажа, че съм много ангажиран, но съм дошъл за добро в Плевен.
Предполагам, че всички така Ви приемат.
Да, така е. При положение, че ме пращат за пореден път в една такава ситуация…
Явно сте се доказал като ефективен на този пост.
Нямам представа – предполагам. Това е разумното, което аз виждам, че може да се свърши, за краткото време, в което ще съм тук. А след това да поеме поста човек, който има дългосрочна концепция, набрал е скорост и има силата следващите четири години да се посвети на това нещо. Защото да си театрален директор е изключително трудна професия – отговорността е изключително голяма и не може да поставяш спектакли в различни театри, а едновременно с това да си театрален директор. Ако някой го прави, нямам никаква представа как може да съчетава тези две дейности. Също така не приемам формулата: “Имам си добър екип и от разстояние ръководя нещата.” Човек трябва да си бъде на мястото, трябва да си бъде в театъра.
Най-малкото за да познава общността и да е в синхрон с пулса на нейните потребности. Публиката в различните населени места на страната има свои специфики – вкусове, очаквания, предпочитания, манталитет и т.н.
Разбира се, точно така е. Давам пример със себе си: преди да стана директор в Бургаския театър, 10 години бях режисьор в него, т.е. познаваме се добре и с Община Бургас, и с актьорския състав. В Пазарджик отново съм запознат добре с предпочитанията на местната общност, защото аз съм свързан с този град. Плевен ми е най-далечен, въпреки че съм прекарал в него 4 години. И Вие сте абсолютно права, че човекът, който ще поеме театъра в следващите 4 години, трябва да търси връзка с местната общност, с Община Плевен трябва да работи активно – по съвместни проекти, идеи, празници, чествания и т.н. Добре е да не изпуска това, че все пак театърът има функцията и на просвета и образование.
Тази функция не е ли основната?
Вървят много спорове за театъра – нека не влизаме в тази тема. Но една от функциите му, която за мен е изключително сериозна, е образователната и просветителската. Затова Ви споделям за “Епопея на забравените” и за Априлското въстание, защото те са добри заместители на спектактакли, от които театърът разчита да изкара много пари, защото, видите ли, са много смешни. Няма нищо лошо в хубавата, качествената комедия, но балансът е важен.
Не сме ли затънали в един тъжен смях на национално ниво?
Не ми се влиза в тези анализи.
Изброихте класически заглавия, по които работите, а не Ви ли се струва, че на много места в страната тези заглавия изчезнаха от театралните афиши? И още: как реагира публиката на българската класика – Вие имате наблюдения.
Българската публика обича българската класика.
Нека говорим за това, важно е.
Аз едно само искам да добавя: нека не забравяме, че държавните театри в България са репертоарни. Което ще рече, че трябва да има баланс на определени жанрове и послания: спектакли за детско-юношеската публика, за възрастните, комедия, драма и т.н. Искрено се надявам човекът, който ще спечели конкурса за директор на Плевенския театър, да е намерил този баланс и да твори успешно следващите 4 години.
И да е в активна комуникация с местната публика.
Да, точно така. Това е картината с днешна дата – нямам какво повече да добавя.
Благодаря Ви за този разговор!
И аз Ви благодаря!
