Любопитна изложба с живопис на Васил Стоилов, Василия Стоилова и архитект Иван Стефанов ще представи Художествена галерия “Илия Бешков”. В експозицията ще бъдат показани още рисунки, архитектурни проекти и карикатури на архитект Иван Стефанов. Изложбата ще бъде открита на 19 август, от 18 ч.
Васил Стоилов е роден е на 29 февруари 1904 г. в с. Подуене. Проявява интерес към рисуването от най-ранна възраст, а по-късно – и към литературата. Завършва Първа мъжка гимназия в София (1922 г.), след което е приет в Художествената академия в класа по живопис на проф. Цено Тодоров. Още с дипломирането си през 1927 г. получава признанието на художествената критика и през следващата година, при първото си участие в обща художествена изложба, печели право на специализация за Франция. В периода 1928-1932 г. пребивава в Париж, където рисува множество портрети и взема участие в престижни изложби. През 1932 г. е поканен да участва с платна в общата изложба на Дружеството на френските художници. През лятото на същата година се завръща в България и на следващата организира първата си самостоятелна изложба в София. През 1934 г. се запознава с Ганка Найденова – племенница и изследователка на творчеството на Пейо Яворов, с която десет години по-късно сключва брак. От 1958 г. е професор по изобразително изкуство Националната художествена академия. Умира в София на 13 февруари 1990 година. Стоилов прави десетки самостоятелни изложби и участва в многобройни национални и чуждестранни общи експозиции.
През юни 2000 г. Явора и Василия Стоилови – дъщерята и внучката на проф. Васил Стоилов – даряват на Нов български университет – София, неговия личен и родов архив. Фондът е допълван няколко пъти с нови дарения – през годините Явора и Василия Стоилови предоставят на НБУ и други ценни материали. През 2010 г. в ЦДАФ постъпват още над 160 рисунки на художника.
Василия Стоилова – родственица на поета Пейо Яворов и внучка на художника Васил Стоилов, е родена на 17 юни 1983 г. и слага край на живота си едва на 28 години (на Великден, през 20212 г.) след дългогодишна и тежка битка с анорексията. През своите 20 творчески години живот Василия Стоилова рисува над 500 картини и ги представя в 35 самостоятелни изложби в България и по света. Нейни картини са собственост на папа Йоан Павел ll, на Шимон Перес, на руския режисьор Никита Михалков, на акад. Иван Гранитски, проф. Мирослав Дачев, Боян Радев, Игор Марковски, Станка Златева, Йорданка Кузманова, Евгени Минчев, Елена Петрова, Ивана, Азис и много други известни личности и колекционери от Европа, САЩ и Япония.
Арх. Иван Стефанов практикува повече от 50 години професията си и създава образци в българската архитектура, които влизат в учебниците не само на наши, но и на чужди студенти. Жизненият му път започва на 29 септември 1939 г. в село Васил Левски. През 1965 г. завършва Архитектурния факултет в столицата. Участва в десетки изложби с архитектура, живопис, скулптура и графика, както и в повече от 150 наши и международни конкурса. Свързва житейския си път с Плевен. Стотици са проектираните и изградените по негови проекти сгради. Проектът му на хижа „Плевен“ променя характера на високопланинската архитектура в България. Друг негов емблематичен проект е на Художествена галерия „Илия Бешков“, който печели конкурс и е наречен от един от най-големите български архитекти проф. Вълчанов „не просто проект, а песен“.
Той е създател и на комплекса пред Скобелев парк – ансамбъла „Плевенска епопея“, както и на проекта на Панорама „Плевенска епопея 1877“. За всички перипетии, огорчения и абсурдни ситуации около изграждането на тези обекти той разказва подробно в новелата „Рапсодия в червено“, с която приключва книгата му с разкази „Ескизи от един живот“, издадена с подкрепата на МЦ КИРМ “Св. Елисавета” – Плевен, с управител доц. д-р Емилияна Конова.
Над 50 негови проекта са публикувани у нас и в чужбина, а някои от тях са в учебните програми на много институти по света. Не са малко и поканите от ръководствата на чужди висши училища да преподава на техните студенти, но по различни причини това не се случва никога.
Над 50-годишна е дейността на Иван Стефанов като архитект, а за този период е направил над 1300 проекта. Успява да запази доста от тях, но и голяма част са пръснати на различни места или са иззети от хора с властови позиции в онова време. В крайна сметка събира и предава на плевенския Държавен архив около 120 проекта. През 2016 г. е открита изложба, включваща негови архитектурни проекти и макети за изграждане на културни здания, административни и жилищни сгради.
Показаните тогава макети и проекти са уникални и впечатляващи, като сред тях е т.нар. Музикален център в Плевен. Посетителите се дивят на проект за Дом на БЗНС в Плевен, спрян с аргумента, че не може земеделците да имат по-хубава сграда от Партийния дом – днес Областна администрация. Интерес предизвикват и проектите за Музикален център във Варна, овалната Ритуална зала в Белене, уникалният по своята архитектура Катедрален храм в Силистра, Панорама „Плевенска епопея“ – тогава е представен нейният истински проект, който в последствие е видоизменен от други автори и така е реализиран; сградата на Българската народна банка в София, представителен хотел на Министерството на отбраната в Плевен, паметникът „Създатели на българската държава“ в Шумен и, разбира се, първият проект на Иван Стефанов – този за хижа „Плевен“ от 1965 г. Тогава той е само на 25 години, а мястото за хижата избира, вдъхновен от приказните гледки, които се разкриват в резервата „Джендема“ в Национален парк „Централен Балкан“.
Архитект Иван Стефанов е и прекрасен художник. Неговите почитатели имаха възможност да се насладят на експозиция с негови архитектурни проекти и макети, рисунки, акварели и карикатури, подредени в Артцентър „Творителница О`Писменехъ!“ през 2021 г. Тогава беше представена пред публика и книгата му с разкази “Ескизи от един живот” с партньорството на Сдружение “Духът на Плевен”. В предговора й българският драматург, поет и писател Стефан Цанев нарича разказите „стихийна проза, заредена със свръхемоционалност още от първия ред, почти винаги споходен накрая с удивителна – т.е.: внимание, ще става дума за нещо извънредно, необичайно!“
Многоизмерният творец Иван Стефанов винаги е обичал и литературата, а с писане се занимава отдавна, но едва преди няколко години сериозно решава да издаде своите разкази в книги. Автор е на сборниците „Песента на авлигата”, „Ескизи с въглен”, “Силуети”, „Ерозия“ и “Ескизи от един живот”, както и на албума със сатирични рисунки „Рапсодия в черно”. Перото му е остро и безпощадно, но и много вълнуващо вае словесни картини, състояния, емоции, преживелици, в които детайлът има специално място. Творбите му са кратки, но наситени, релефни и многоцветни, действието на моменти е задъхано, а в други плува в лежерното безвремие на спомена. С нестандартния си подход към съграждането на произведения на изкуството не от камък, а от думи арх. Иван Стефанов си спечелва заслуженото определение „майстор на късия разказ“.
