Плевенският театър навършва 107 години от основаването си днес, 22 декември 2025 г., информират от културния институт. Александър Гюров, основател на културния институт, е убеден: „Само този, който обича театъра, който е узнал неговото значение и предназначение и който му е служил предано и от любов, само той знае колко много труд, жертви, несгоди, неприятности, усилия и често също – гонение и непризнателност, струват томува, който се е обрекъл да слугува на благородната, възвишена и възпитателна цел на театъра.“
Плевенският театър е един от най-старите професионални театри в България. Неговата история започва още през Възраждането, в стаите на училището при храма “Св. Николай”. Именно там на 31.12.1869 г. ученическа любителска трупа, ръководена от българския възрожденец, общественик и учител Нестор Марков, изнася първото театрално представление „Многострадалната Геновева“.
„Не мога ви слъга откога датира театрото на любители в града ни. Но пак почвам от това, което съм слушал в детинство – за първото представление на „Многострадална Геновева“ от любители. Помня с какъв възторг разправяше за това майка ми, посетила го тогава като млада булка. Участие, покрай други, в главните роли взели младежите Ячо Бръшлянов и Митко Грънчаров – по-късно видни общественици. И понеже било невъзможно по онова време участието на жена, ролята на Геновева взел Митко Грънчаров. Сцената била в най-широката от стаите на основното училище, на чието място е сега Втора прогимназия. Че като се разсополивило мало и голямо – плачат, та се късат за съдбата на Геновева. „Бре, синко, стига си я мъчил, не видиш ли я в гората, бре?“ – протестирали бабичките и нареждали клетви. Горките бабички – отде да знаят, че такава една развръзка ще лиши драмата от съдържание и интерес?“, припомня любопитна информация по темата Георги П. Домусчиев в книгата си „Сенки от стария Плевен”.
През същата 1869 г. Нестор Марков свикал „по-събудените и любородни плевенски граждани“, за да ги убеди в ползата от читалище и театрална дейност в града. Явили се около стотина граждани, които събират 3 000 гроша и така поставят началото на читалищното, възродително и културно дело на града „при общ ентусиазъм“. Още през 1894 г. започва да се строи сградата на читалище „Съгласие 1869“, а през 1897 г. се поставят заглавия като „Иванку“, „Мария Тюдор“, „Отечество“ от Сарду, „Разбойници“, „Доходно място“, „Ревизор“.
Александър Гюров описва това време на началото на българския театър като апостолско и скитническо – пътува се от град на град, от село на село с каруци по пътищата: „Така се пътуваше, така събирахме публиката в училища, читалищни салони. Така се пробиваше мракът в душите на още невежата публика – така се трасираше каменистият път на театрите, така актьорите вършеха своето просветно дело сред народа.“
Но през 1915 г. пак черни облаци са надвиснали над България – отново международната атмосфера е наелектризирана. “Някакъв кошмар тревожи народа. „Съюзници разбойници“ се пее и свири по заведения, пее се из улиците. Българският народ е измамен и ограбен от своите съюзници, ранен е балканският лъв в сърцето. Нова мобилизация, нова война. Аз отново съм мобилизиран в IV Плевенски полк, но този път не за година, не за две, а цели три години“, разказва Александър Гюров. Следва и краят на Първата световна война и тежките последствия от нея за България. Изумителен е устремът на плевенските културни дейци, които напук на времето, чрез дейността си поставят новите културни начала и хоризонти на България.
„У мен заседна идеята да създам в родния ми град театър“, споделя Александър Гюров в автобиографичните си бележки „На превала“ (1). През 1918 г. той лично пише и разпраща писма до гражданите на града, следва първото Гражданско събрание, на което се събират 23 000 лева. На 22 декември 1918 г. чрез Устав, приет от Гражданското събрание, се конституира и създаването на Плевенския градски театър, а Александър Гюров е избран за негов режисьор. За главен режисьор канят от София Владимир Николов. „Така се почна едно дело – почти без средства, но с голям ентусиазъм, с висок дух и подем, с голяма обществена подкрепа..“, добавя Гюров.
На 6 февруари 1919 г. е първата премиерата на пиесата „Кин“ от Александър Дюма и с нея се поставя началото на сценичната дейност на професионалния Плевенски градски театър в салона на читалище „Съгласие 1869“. В края на сезона артистите започват да пътуват в Ловеч, Габрово, Велико Търново, Дряново, Севлиево – турнето минава с огромен успех – морален и материален.
“Днес, 22 декември 2025 г., 107 години от създаването на професионалния Плевенски градски театър, нека не забравяме духа и вярата, с които се поставя началото”, призовават от ДКТ “Иван Радоев” – Плевен.
„В далечните, твърде далечните тъмнини на българското робство под турското иго, когато ятагана на еничарина и кърджалията се багреха с кръвта на българина, „театрото“ на Кочо Честименски, на Пишурката, Доброплодни, Войников и други славни български синове вършеше своята работа в килии, училища и читалища, чрез чуловете и чергите то освещаваше с газеничето оная свещена сцена, дето се лееше и звучеше словото, пробуденото слово на българина патриот… Чрез театрото, което беше предтеча, се възвестяваше изгряващата зора на българското освобождение“, свидетелства Александър Гюров.
***
(1) „На превала“ – автобиографични бележки на Александър Гюров, основател на Плевенския театър. Издадени са от ДКТ „Иван Радоев“ в партньорство с РИМ – Плевен и Държавен архив – Плевен по повод 100-годишния юбилеен сезон на театъра, редактор – Елена Ангелова.
***
Информация и снимка: ДКТ “Иван Радоев” – Плевен
