Плевенската поетеса Валентина Атанасова преведе на български език стиховете в новата книга „Тръстика“ на воскресенската авторка Марина Кабанова

0
93
Марина Кабанова
Марина Кабанова с новата й поетична книга "Тръстика".

Излезе от печат стихосбирката “Тръстика” на Марина Кабанова. Книгата е двуезична – на руски и български език, като преводите на български са дело на плевенската поетеса Валентина Атанасова. Поетичният сборник е дело на Издателство “Серебро слов”. До месец той ще се разпространява и на българския книжен пазар.

Марина Кабанова е изявена поетеса от град Воскресенск, Русия, и е член на Литературното творческо обединение “Радуга” на името на И. И. Лажечников – Воскресенск, с което Международно творческо сдружение “Сцена на духовността” – Плевен, от което е част и Валентина Атанасова, поддържа приятелски творчески отношения. По стихове на Кабанова са създадени песни, изпълнявани от известни руски певци, между които и Рада Рай.

“Честито на талантливата поетеса Марина Кабанова! Благодарности на издателя Денис Минаев! С пожелание за нови творчески успехи! Все така да създават радост на пишещите си колеги! На добър час на книгата и много почитатели!”, отправи пожелания за щастлив път на книгата към читателите й Валентина Атанасова.

На снимката: Марина Кабанова (вляво) и Валентина Атанасова

*****

Стихове от поетичната книга „Тръстика“ на Марина Кабанова:

АВГУСТ

В сиянията светли на реката

ти стоиш и се смееш.

Между ресниците – пламъчета –

от слънцето – отражения.

По ръцете – загар,

раменете ти – леко потъмнели.

Веселата, слънчевата дъга

срещу теб се плъзга смело.

Ти загребваш от водата

и към борда вече тръгваш,

от нозете ти следа

съхне по моста безвъзвратно.

Ето – тръгваш ти назад –

на света във необята.

Август. Ябълки звънят.

И далече бяга лятото.

***

В тържествената строгост на октомври

навлизам като в непознат за мене дом.

Там летния си пир си спомням мълчешком.

Затихна всичко и прозорците са мокри.

Надрани от печал огледала –

събуждащо се езеро, с лед натоварено.

Към гърлото се приближава стон задавен:

„О, младост, тук ли си? Или пък си била?”

Аз бродих ли по тези брегове обрулени?

И търсех ли любов между брезите,

не бягах ли и след дъгата упорито,

заложила на вярата, а не на думите?

Отиде си хазяйката. Ключът е в мен.

Домът почистен – спретнат и лъчист.

И слушам как последният жълтеещ лист

пронизва тишината сред въздух заледен.

***

Когато се умориш от светските несгоди,

гласът на песента ти ще е дрезгав,

ще си помислиш, че отново си нещастен

и че сам си във целия свят.

Тъгата ще започнеш да лекуваш,

да я поливаш обилно със сълзи,

гледайки как бавно се издигат

на стиховете ти така желаните

                                                от тебе кълнове.

Но вятърът със песен ще прославя

на пролетта поредното завръщане.

И отново животът ще бъде и лек, и красив,

и отново пролетта ще помолиш за прошка.

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here