Излезе от печат стихосбирката “Тръстика” на Марина Кабанова. Книгата е двуезична – на руски и български език, като преводите на български са дело на плевенската поетеса Валентина Атанасова. Поетичният сборник е дело на Издателство “Серебро слов”. До месец той ще се разпространява и на българския книжен пазар.
Марина Кабанова е изявена поетеса от град Воскресенск, Русия, и е член на Литературното творческо обединение “Радуга” на името на И. И. Лажечников – Воскресенск, с което Международно творческо сдружение “Сцена на духовността” – Плевен, от което е част и Валентина Атанасова, поддържа приятелски творчески отношения. По стихове на Кабанова са създадени песни, изпълнявани от известни руски певци, между които и Рада Рай.
“Честито на талантливата поетеса Марина Кабанова! Благодарности на издателя Денис Минаев! С пожелание за нови творчески успехи! Все така да създават радост на пишещите си колеги! На добър час на книгата и много почитатели!”, отправи пожелания за щастлив път на книгата към читателите й Валентина Атанасова.
*****
Стихове от поетичната книга „Тръстика“ на Марина Кабанова:
АВГУСТ
В сиянията светли на реката
ти стоиш и се смееш.
Между ресниците – пламъчета –
от слънцето – отражения.
По ръцете – загар,
раменете ти – леко потъмнели.
Веселата, слънчевата дъга
срещу теб се плъзга смело.
Ти загребваш от водата
и към борда вече тръгваш,
от нозете ти следа
съхне по моста безвъзвратно.
Ето – тръгваш ти назад –
на света във необята.
Август. Ябълки звънят.
И далече бяга лятото.
***
В тържествената строгост на октомври
навлизам като в непознат за мене дом.
Там летния си пир си спомням мълчешком.
Затихна всичко и прозорците са мокри.
Надрани от печал огледала –
събуждащо се езеро, с лед натоварено.
Към гърлото се приближава стон задавен:
„О, младост, тук ли си? Или пък си била?”
Аз бродих ли по тези брегове обрулени?
И търсех ли любов между брезите,
не бягах ли и след дъгата упорито,
заложила на вярата, а не на думите?
Отиде си хазяйката. Ключът е в мен.
Домът почистен – спретнат и лъчист.
И слушам как последният жълтеещ лист
пронизва тишината сред въздух заледен.
***
Когато се умориш от светските несгоди,
гласът на песента ти ще е дрезгав,
ще си помислиш, че отново си нещастен
и че сам си във целия свят.
Тъгата ще започнеш да лекуваш,
да я поливаш обилно със сълзи,
гледайки как бавно се издигат
на стиховете ти така желаните
от тебе кълнове.
Но вятърът със песен ще прославя
на пролетта поредното завръщане.
И отново животът ще бъде и лек, и красив,
и отново пролетта ще помолиш за прошка.
