Зорница Василева

Зорница Василева е родена и израсла в град Плевен. Завършва гимназия „Иван Вазов“, а след това продължава образованието си в София. Дипломира се с макроиконимика в УНСС, но в професионален план развитието й продължава в сферата на счетоводството и банковото дело.

Свързва съдбата си с внука на големия български художник Цанко Лавренов – Лаврен Петров, с когото имат 6-годишна дъщеря Лора. Преди няколко години чаровната плевенчанка решава да насочи енергията си изцяло към семейния бизнес, който се занимава с управлението на две столични галерии: „Лоранъ“, посветила дейността си на художественото наследство, и „Контраст“, ориентирана към съвременното изкуство. Оказва се, че менажирането на артпространствата й носи огромно удовлетворение, а светът на изкуството я завладява.  

Спецификата на работата на галериста изисква да е адаптивен и да генерира нови идеи – все неща, които Зорница Василева приема като предизвикателства по пътя напред. Признава, че кризата, предизвикана от Ковид-19, е засегнала и тяхната дейност, но това не я демотивира, а напротив – учи я на много неща, от които извлича позитиви.

За изкуството, съдбата на наследството на Цанко Лавренов, актуалните изложби в галериите „Лоранъ“ и „Контраст“, ценностите в живота и милите спомени от детството в родния й Плевен, разказа с удоволствие за „Духът на Плевен“ Зорница Василева.

Кога станахте галерист и защо?

Преподреждането на приоритетите след раждането на дъщеря ни Лора, наложи да преразгледам досегашната си ангажираност. Включването в семейния бизнес ми осигури възможност да посветя повече време на детето и семейството, както и ново предизвикателство – от корпоративния свят да навляза в света на изкуството.

Със съпруга си Лаврен Петров – внук на големия български художник Цанко Лавренов.

Съпругът Ви Лаврен Петров е внук на големия български художник Цанко Лавренов. Семейството Ви управлява успешно две столични галерии – „Лоранъ“ на ул. „Оборище 16“, посветена на художественото наследство, и „Контраст“ на ул. „Цар Самуил“ 49, ориентирана към съвременното изкуство. Как успявате да се справите?

Разпределяме задълженията и отговорностите спрямо силните си страни и успяваме, предполагам. Лаврен е изцяло концентриран върху работата в „Лоранъ“, а моите ангажименти са насочени към представянето на съвременните ни художници в „Контраст“ и неизбежната административна дейност. Не мога да не спомена, разбира се, подкрепата и сътрудничеството на екипите на галериите. С колегите си споделяме любовта към изкуството и всички ние създадохме едно голямо семейство.

Тази година донесе много неочаквани събития за цялото човечество, предизвикани от COVID-19, а културата беше особено засегната. Как се отрази епидемията на Вашата дейност?

Както всички бизнеси, така и нашият бе изправен пред сериозно изпитание. Наложи се да преструктурираме дейността си. Например стопирахме училището за рисуване Contrast Kids’Art School и „Рисуване с джаз и вино“ в галерия „Контраст“ в изчакване на по-подходящи условия. Въпреки многото запитвания и интерес от желаещите да се учат, взехме решение да предпазим колегите си и да ограничим максимално излагането им на рисков контакт. Същевременно обаче предприехме и нов вид комуникация с приятелите на галериите. В галерия „Лоранъ“ осъществихме първото онлайн откриване на виртуална изложба „Детска стая“. Това се случи с интересна беседа и много гости, дори и от чужбина, благодарение на възможностите, които предлагат съвременните технологии. Реализирахме и виртуални срещи с най-малките почитатели на изкуството, говорихме за художници, изложби и галерии.

Социалната изолация даде на хората различен поглед върху комуникацията, както и шанс да изграждат нови връзки и да търсят нов начин на мислене. А нарасна ли потребността им от досег с изкуството на живо, не виртуално?

Истинските ценители знаят, че досегът с изкуството не може да бъде заменен по никакъв начин от виртуалните методи. Те само подпомагат процеса.

Вярвате ли, че с помощта на изкуството и красотата заедно можем да преминем по-леко през изпитанията, които ни предлага животът?

Да! Колкото по-нематериални са нуждите и ценностите на човек, толкова по-стойностен става животът му. А заобиколени от красотата, хармонията неусетно изпълва живота ни.

Детско артучилище в галерия „Контраст“

Предизвикателствата на времето направиха ли Ви по-гъвкави, по-адаптивни? Въобще на какво Ви научи този период?

Научи ни на търпение, научи ни да не падаме духом, научи ни, че когато наистина си изправен пред изпитание и трудности, но не се отклоняваш от пътя, по който си поел въпреки всичко, започват да се случват „нещата“. Да бъдеш адаптивен е въпрос на оцеляване и смятам, че е задължително качество при съвременните пазарни условия.

Длъжници ли са Пловдив и България пред паметта на Цанко Лавренов? Амбицията на семейството Ви е да има негова къща-музей в родния му Пловдив – общината му обещава това още през 1976 г., но така и не се случва. Дали има стъпки в тази посока?

След воденето на безсмислени и дългогодишни съдебни битки, всичко остава в ръцете на пловдивската управа. Дали е длъжник община Пловдив, след като с договор дава обещание пред един творец, за който картините са били като родни деца? Почти не е продавал картините си, а ги е събирал и откупвал обратно дори, за да останат за поколенията, осъзнаващ тяхното изключително значение за българските култура и изкуство. Цанко Лавренов е неповторим художник на Стария Пловдив, а управниците на града дължат тази почит на видния си съгражданин, който до последния си час не губи надежда, че такава галерия ще бъде изградена. Ние сме насреща и днес. Само заедно – Община Пловдив и Фондация „Цанко Лавренов“, можем да успеем.

Цанко Лавренов
„Старият Пловдив“ – Цанко Лавренов, , 1940 г

Проект за декор към танцовата драма „Нестинарка“ от Марин Големинов – Цанко Лавренов, 1968 г.

Какви инициативи реализира до този момент фондация „Цанко Лавренов“? А какви предстоят?

Фондация „Цанко Лавренов“ е създадена през 2000 г. Имаме много проекти, но без съмнения най-мащабният беше посветен на 120-годишнината от рождението на художника през 2016 г. Организирахме две изложби в София и Пловдив, а две години по-късно – през 2018 г., издадохме и най-голямата монография на български художник в историята! През 2021 г. предстои да издадем книгата и на английски език. Планираме през следващата година да пуснем за печат и мемоарната книга на художника „По стръмната пътека“.

Пълната монография „Цанко Лавренов“, издадена през 2018 г. от едноименната фондация.

Коя е последната изложба, която представяте в галерия „Лоранъ“, носеща артистичния псевдоним на Цанко Лавренов?

Текущата изложба в Галерия „Лоранъ“ е посветена на Теню Пиндарев, добре познат на широк кръг читатели като илюстратор, но сега го разкриваме и в не дотам популярната му светлина на живописец. Следва традиционният Коледен базар „Картини за всеки дом“, който тази година ще бъде представен по-екстравагантно!

Теньо Пиндарев в галерия „Лоранъ“.

Последната експозиция, която подредихте в галерия „Контраст“, е на изтъкнатия български художник от Плевенския край Кеазим Исинов. Тя е посветена на 80-годишния му юбилей. Събитието предизвиква ли очаквания отзвук сред ценителите?

Изложбата „Възторженият пантеист“ на Кеазим Исинов беше добре отразена от българските медии и се радва на голям интерес и положителни отзиви от посетителите на галерия „Контраст“. Репортаж за изложбата беше излъчен и в единственото предаване за култура „Култура.БГ“ по БНТ. За наша голяма радост имаме и не малко откупки.

Кеазим Исинов
От дясно наляво: Кеазим Исинов, проф. Аксиния Джурова и Лаврен Петров

Как селектирате творците, които представяте на публиката?

Двете галерии вървят в различни посоки. Лаврен се грижи за изложбите в „Лоранъ“, като често те се случват с подкрепата на най-изтъкнатите родни изкуствоведи. В галерия „Контраст“ почти всички изложби са организирани с куратора проф. Аксиния Джурова. Една забележителна жена. Ние сме много близки семейни приятели и тя много ни помага. Понякога българският художник се нуждае от военна дисциплина – казвам го с усмивка, но Аксиния успява. Всички я уважават и слушат. Галерия „Контраст“ не би успяла без нея.

Стараем се да представяме на нашата публика автори със значим принос в българското съвременно изкуство, както и да подкрепяме млади автори, тръгнали по трудния път на твореца.

Галерия „Лоранъ“

Ваша е оригиналната идея да създадете колекция шалове „Облечи се в изкуство“ с принтове на картини на български художници. Беше ли добре приета от публиката?

Колекцията шалове „Облечи се в изкуство“ беше приета много добре от клиентите на галерия „Контраст“ и „Лоранъ“. Много дами имаха шанса да внесат елегантност и артистичност в стила си с помощта на истински картини, обагрили коприната. Авторите, чиито творби красят тоалетите на нашите клиенти, са Радостина Доганова, Моника Тошева, Стоян Чуканов и Лика Янко. Тъй като част от дейността на галерия „Лоранъ“ е издаването на книги и каталози, съпътстващи някои от изложбите, се получи невероятен подарък за почитателите на творчеството на Лика Янко, които могат да се наслаждават на представителната книга за авторката, съдържаща репродукции на голям брой картини на авторката, оживели върху шаловете.

За какво мечтаете в професионален план?

Пандемията да отмине и събитията да се възобновят! Много хубаво би било и дейността на галериите да получава по-голяма подкрепа от страна на институциите.

Вие сте от Плевен. Връщате ли се често в родния град и как го намирате?

Сравнително често пътувам до Плевен при родителите си. За мен Плевен е моят роден град, затова е натоварен и с много носталгия и топли чувства. Последните години не спират благоустройствени дейности и града става все по-красив и цветен.

Какви топли спомени пазите от годините, прекарани в него?

Детските игри пред блока и борбата с батковците за колекцията от стъклени топчета. Помня семейните разходки след края на работния ден на родителите ми из центъра на града и алеята с кестени, които при есенния вятър се сипеха по главите ни и ставаха повод за поредното спречкване с брат ми. За съжаление някои от любимите местата, вече не съществуват – любимата „уличка на цветята“ или пък Младежкият дом – близо до дома ми, където се състоя и абитуриентският ми бал. Разбира се, най-весели и незабравими са спомените ми от безметежните ваканции в с. Николаево, където се запилявахме по цял ден в игри, а вечер ловяхме светулки и слушахме бабите и дядовците, събрали се на седянка пред къщата.

Дъщеря Ви Лора, която е на 6 години и половина, рисува с огромно удоволствие. Бихте ли я подкрепили, ако реши да поеме пътя на професионалния художник?

Бих я подкрепила в което и да е начинание, тъй като вярвам, че човек трябва да се занимава с онова нещо, което му носи истинска наслада и удовлетворение. Въпреки че е малка, тя вижда колко е трудно в днешните условия да се занимаваш с изкуство и да бъдеш творец.

Зорница Василева със съпруга си Лаврен Петров и дъщеря си Лора.

Какво пожелавате на себе си и на семейството си за 2021 г.?

Най-вече здраве, по-добри условия за културно развитие и сили за преодоляване на трудностите. Най-важното е да сме здрави!

Кавалджията Теодосий Спасов в „Контраст“
Греди Асса (със синя риза) в галерия „Контраст“.
Кметът на София Йорданка Фандъкова присъства на откриването на изложбата на Стоян Николов – Зиков в галерия „Контраст“.

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here