Премиерата на “Гардеробът” по Станислав Стратиев е тази вечер, 21 януари, от 19 часа, на сцена “Пан Бурянин” в Драматично-куклен театър “Иван Радоев” в Плевен. Режисьор на заглавието е Пресиян Кузов. В спектакъла, създаден по пиесата „Максималистът“ от Станислав Стратиев, участват актьорите Александър Кънев, Йоана Кирчева, Иван-Александър Дойчев, Генади Николов, Мариян Стефанов и Мариан Дулчев. Автор на сценографията и костюмите е Киряна Аврониева, а на музиката – Дамян Михайлов.
Пиесата, чиято предпремиера се състоя снощи, коментира темата за конформизма в съвременното общество, която е актуална и днес. Младо семейство си купува гардероб. Оказва се, че той говори, мисли, има мнение, което налага безкомпромисно на хората, намесва се в живота им, определя дрехите, които да носят, пиесите, които да гледат, иска да формира вкусовете им и да ги превъзпитава от позицията на морализатор и съдник. Борбата на героя (Александър Кънев) с гардероба е неуспешна – крепостта е предадена отвътре – неговата съпруга (Йоана Кирчева) вече се е подчинила на „изискванията“ на гардероба. Освен това му симпатизира, възхищава се на творческите му интереси, наема му учител по цигулка, купува му куче, което разхождат заедно, и така постепенно се превръща в друг човек – отдалечава се от съпруга си, а отношенията й с гардероба се развиват, и развиват…
Представлението внушава, че човекът е склонен бързо и безкритично да се втурва към „новото нормално“, като всички нови идеологии, правила, норми и идентичности биват припознавани прекалено лесно. Какво се случва обаче, когато им се противопоставиш? Кой е прав и кой е крив, са въпроси, на които сценичното действие търси отговори.
Поредица абсурдни и комични ситуации движат случващото се напред и провокират у зрителя многобройни размисли, сред които и един основен въпрос: в това миниобщество кой, всъщност, е различният?
С чудесните си превъплъщения актьорите изграждат ярки образи, които приобщават публиката мисловно и емоционално към събитията. Интересната сценография, костюмите, противопоставянето на цветовете сиво и бяло и музиката допринасят за общото внушение на пиесата, а оригиналният й финал предизвиква тъжен смях и оставя послевкус на една толкова позната, актуална и почти неизбежна реалност, с която индивидуалните битки предварително са обречени.
