Женя Любенова

Женя Любенова е родена в Плевен. Започва да свири на пиано на 7 години при Лукса Пашовска, а от 4-ти клас е приета в Музикалното училище в класа на Жанета Кирицова. След завършване на средното си образование продължава развитието си в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София в класа на проф. Маргарита Кръстева. Специализира Пиано при проф. Томислав Байнов в Тросинген, Германия, а след 3 години – Камерна музика и Хамерклавир. Още като ученичка в 11 клас става лауреат на конкурса „Светослав Обретенов“ в Провадия, следват няколко конкурса и награди в Белгия, Румъния, Франция, Италия, Испания. От години Женя Любенова живее със съпруга и двамата си синове недалеч от Щутгарт, Германия. Преподава в две музикални училища, във Висшия педагогически институт в Людвигсбург, свири много камерна музика – има много концерти с различни състави, дирижира.

Неотдавна тя беше в България като част от впечатляващия международен проект „Концерт на 8 рояла“, който стана едно от закриващите събития в програмата на „Пловдив 2019“. За музиката, вдъхновенията, родината, семейството и творчеството талантливата плевенчанка разказа в специално интервю за „Духът на Плевен“.

Разкажете повече за настоящите си занимания и предстоящите Ви интересни изяви през 2020 г.

Тази година започна с интензивни репетиции и подготовка на студентите за семестриални изпити в Педагогическия институт, в който работя. Паралелно се подготвям и за предстоящите концерти. Единият вече мина – беше на 1 февруари – с певец и певица и с песни на композитори, творили по време на Втората световна война. Текстовете бяха на немски, еврейски и руски езици с разнороден характер – от носталгично-меланхоличен до вихрено-танцувален. Наред с това подготвях учениците си, които също на 1 февруари се явиха на популярния в Германия конкурс „Jugend musiziert“ – и двамата спечелиха първа награда, синът ми Дариан – също.

Неотдавна бяхте в България като част от впечатляващия проект „Концерт на 8 рояла“, който стана едно от закриващите събития в програмата на „Пловдив 2019″. Разкажете как попаднахте сред музикантите от общо 8 държави в този проява?

В проекта „Концерт на 8 рояла“ участвах благодарение на бившия ми професор Томислав Байнов. С него се запознах като студентка в София на един конкурс в Сибиу, Румъния, където той беше в журито. Част от наградата тогава бяха два концерта, които той организира за мен в Германия. Последва приемен изпит в Hochschule в Тросинген (град в Баден-Вюртемберг, Германия) и специализации. Още от началото на следването си бях включена в Клавирен ансамбъл „Байнов“. С времето се запознах с огромна литература за 4, 6, 8 и 32 ръце на 1, 2, 4 и 8 пиана. Понастоящем най-често свирим концерти на 2 рояла, 8 ръце (четирима пианисти). Това е много по-лесно за организиране, отколкото на 8 рояла, защото по-големите зали има 2 рояла в наличност.

С Клавирен ансамбъл „Байнов“.

Задава ли се подобен проект в бъдеще?

Следващите ни такива концерти са през март месец и се радвам, че ще срещна колегите си отново. Проектът „16 пианисти – 8 рояла“ беше организиран по случай 30 години Клавирен ансамбъл „Байнов“, а следващият такъв концерт ще е на 6 юни 2020 година в Тросинген.

Такива концерти сме правили и преди и всеки път е нещо много специално да се съберем отново, да усетим атмосферата на всяка нова зала и да поемем реакцията на публиката – това винаги е едно ново изживяване.  

През миналото лято имахте впечатляващ концерт с произведения за 5 и 6 ръце на едно пиано с вашите колеги Томислав Байнов и Сирма Величкова в дните на Трявна Art Festival. Какво Ви свързва с този културен форум?

През август 2019 г представихме литература за 6 ръце на концерт в Трявна, където Томи е председател на журито на конкурса, а Сирма – един от организаторите на фестивала. Насладих се на прекрасната атмосфера на града, на чудесната организация и на много високото ниво на участниците в майсторските класове.

Как Ви приема публиката в България и по света, какви отзиви получавате?

Получихме прекрасни отзиви и се надявам и в бъдеще да даваме нашия принос за популяризирането на тази музика в България. Интересно е, че колкото и да е разнородна публиката, всеки намира интригуващото за себе си. Радваме са на огромен интерес от страна на слушатели и на педагози, които също популяризират идеята. Съществува конкурс, създаден от Томислав Байнов в Марктобердорф, Германия, за 6 и 8 ръце, в който има и редовно българско участие. 

Кое е специфичното, за което публиката трябва да си дава сметка, слушайки изпълнения на пиано на повече от две ръце?   

На първо място за нас стои музикалната страна на изпълнението, но много хора намират за атрактивно разпределянето на една клавиатура между 6 ръце, преплитането им и бързите реакции. При два рояла се постига стереозвучене и оркестрова пълнота.     

Как най-често протича един Ваш ден?

Моят ден започва сутрин в 7 часа с изпращане на двамата ми синове – на 13 и 15 години, на училище. До обяд най-често е времето, когато се подготвям за предстоящите концерти, често имам репетиции с различни състави, с които свиря. Следобед преподавам в Музикалното училище. От 15 години дирижирам три Хора, от които от януари 2020 година задържах само мъжкия.

Със семейството.

Ако не бяхте пианистка, с какво щяхте да се занимавате?

Мислила съм какво бих станала, ако трябваше отново да избирам. И единственото, което ми хрумва, е едно – пианистка! Обичам работата си и съм щастлива, че мога да прилагам уменията си така разностранно. 

Поддържате ли връзка с Плевен? Кога бяхте там за последно? Срещате ли първите си преподаватели?

Всяка година, заедно с моето семейство, си идвам в Плевен през лятото. Всички се радваме и чакаме с нетърпение лятната ваканция. Децата ми говорят свободно български и се чувстват чудесно при българските си баба и леля. И двамата ми синове свирят на музикални инструменти – Робин на ударни, а Дариан – на цугтромбон. От мен винаги са слушали за високото ниво на българското музикално образование, за моето плевенско Музикално училище с мотивиращи учители и благородно съревнование, за най-страхотната учителка, която имах – Жанета Кирицова. За съжаление, тя ни напусна. Миналата година децата ми имаха възможност да се докоснат до тази магия – Дари беше на майсторски клас при Станислав Почекански в Разлог, а Робин – на уроци при бившия ми съученик Момчил Иванов в Плевен. И двете ми момчета бяха във възторг и плануват това лято да се повтори.

В родния Плевен.
Със семейството.
С майка си и сестра си след концерт в София – 2019 г
В Пловдив за концерт.
С Трио „Камертоника“.

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here