Паркусионистката Василена Серафимова е родена през 1985 г. в град Плевен, в семейство на музиканти. Започва музикалното си образование на 7-годишна възраст в класа по ударни инструменти на баща си Симеон Серафимов при Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков“. През 2004 г. завършва средното си образование с отличие, за което е удостоена с Национална диплома от Министерство на образованието и науката на Р България. Същата година е приета в Национална регионална консерватория във Версай и постъпва в класа на Силвио Гуалда, където през 2006 завършва бакалавърска, а година по-късно – магистърска степен. През 2007 г. Василена е приета на първо място във Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж в класа на Мишел Серути. Там завършва и втора магистратура по педагогика.
Василена е солист с международна кариера, преподавател във Висшата консерватория в Лозана, както и в консерваторията „Морис Равел“ в гр. Париж. В колекцията й от десетки отличия са втора награда на 56-я международен музикален конкурс ARD в Мюнхен, първа награда на Петия световен конкурс за маримба в Щутгарт, Германия, голямата награда за солистична изява от Международния конкурс „Музиката и земята”, както и първа награда като член на перкусионен ансамбъл „Акцент”. Удостоена е с отличието „Млад музикант на годината’2008” в България, получава и признанието на музикалната критика на 18-я Централноевропейски музикален фестивал в Словакия. През 2014 г Василена прави своя дебют в „Carnegie Hall” в Ню Йорк, а година по-късно, заедно с Тома Енко – пиано, е първият изпълнител на маримба в историята на церемонията по връчването на френските награди Victoires de la Musique Classique. През 2016 г дуото Тома Енко & Василена Серафимова записва първия си компактдиск „Funambules“ за „Дойче грамофон”, а през 2017 година печели втора награда от Международния камерен конкурс в Осака, Япония.
Василена Серафимова има записи в Радио Франс, Bayerischer Rundfunk, Българското национално радио и Словашкото национално радио. Като солист и камерен изпълнител се изявява в „Carnegie Hall” и „Alice Tully Hall“ в Ню Йорк, театър „Шанз-Елизе”, театър „Шатле” и зала „Плейел” в Париж, театър „Ермитаж” в Санкт Петербург, „Muziekgebouw“ в Амстердам и Айндховен, „Herkulessaal“ в Мюнхен, „Flagey“ в Брюксел и в зала „България” в София. Участва в много фестивали, включително „Les Flâneries Musicales” в Реймс, „Classique au Vert” във Франция, Middelheim Jazz Festival и Festival Musiq3 в Белгия, REpercusionES в Коста Рика, Focus! 2011 Festival в САЩ и TransART – България.
Василена Серафимова често е лектор на майсторски класове в Европа, Централна и Северна Америка и Азия. През 2013 г. заедно с Жан-Батист Льоклер създава Paris Percussion Group – ансамбъл от дванадесет млади френски перкусионисти. Тя е артистичен директор и съосновател на Международния фестивал за маримба и ударни инструменти в България (2009, 2012, 2014, 2016). Василена е учила и работила със Симеон Серафимов, Силвио Гуалда, Кейко Абе, Богдан Бакану, Момоко Камия, Шантал Стилиани, Катаржина Мичка, Мишел Серути, Гордън Готлиб, Даниел Друкман, Татяна Колева, Небойша Живкович, Джеф Маларски… Един от последните й музикални проекти включва дуо с композиторката на електронна музика Клое. Двете са сред артистите, поканени от Ксавие Вейан във Френския павилион на Венецианското биенале през 2017 г. Плевенчанката е артист на Adams и на Zildjian, създава серия палки за маримба с Vibrawell във Франция. Свири на маримба Adams Alpha Series.
Чаровната перкусионистка с плевенски корени се връща в България за концерт на 21 октомври в зала „България“ по повод 25 години от създаването на Перкусионен ансамбъл „Акцент“ с ръководител Симеон Серафимов. За това значимо събитие, за плевенската перкусионна школа, за родителите, мечтите, магията на музиката, отговорността на всеки към планетата и важните неща в живота споделя Василена Серафимова.
Здравей, Васи! Ще си говорим на „ти“, нали? Връщаш се в България за концерта на 21 октомври в зала „България“ по повод 25 години от създаването на младежкия перкусионен ансамбъл „Акцент“ с ръководител Симеон Серафимов, който е твой баща и пръв учител. Разкажи повече за това значимо събитие.
Наистина поводът за следващото ми прибиране в България е много значим и щастлив! 25 години от създаването на нашия Перкусионен ансамбъл “Акцент”! Казвам не случайно „нашия”, тъй като през всички тези години много млади и талантливи перкусионисти са построили заедно репутацията на ансамбъла. А той от своя страна ни е дал много: работа в екип, приятелство, разбиране и идеята за правене на нещо значимо заедно. Баща ми, Симеон Серафимов, е основател на ансамбъла и някак си по естествен начин „Акцент“ беше част от образованието на всеки един от нас. С много любов и воля той ни даваше енергия и ентусиазъм, заразяваше ни с професионализъм, даваше ни възможност да се изявяваме на сцена. Ние, всъщност, израснахме на сцената и сега, чрез погледа на човек, който живее и работи в чужбина, виждам каква голяма превилегия и шанс е било това.
25 години е респектиращо число. С историята на Ансамбъла е свързано и името на твоята майка Августина Серафимова, която е автор на много от аранжиментите на произведенията, които са в репертоара му. Кои са най-важните уроци, които ти дадоха родителите ти, посветили живота си на музиката?
Майка ми винаги се е опитвала да подкрепя баща ми в неговата непрестанна и безкористна работа в училище. Така, по естествен път, тя започна да аранжира класически пиеси, а след това и пиеси от народното българско творчество. Трябва да отбележим факта, че преди време нямаше много нотен материал за нашия тип формация и нейните аранжименти бяха едно богатство за нас. В ансамбъл „Акцент” имаше и млади композитори: Георги Трифонов, Владимир Петров, които бяха все още ученици, а идеите и желанието им да композират бяха напълно подкрепени от Симеон Серафимов. И всички заедно свирехме и техните произведения. „Акцент” беше като една подвижна „лаборатория” за музикални екперименти и творческо израстване.
Най-важният урок, който оценявам от позицията на годините, е професионализмът, на който съм научена – на този безспирен стремеж към по-добро. Това е една огромна сила, а понякога е и трудност, защото загледани в „по-доброто”, може да има тенденция да забравим да оценим това, което в момента се случва и вече е постигнато. Също така волята и честността. И двамата ми родители са откровени и директни хора, понякога дори повече, отколкото трябва. От тях съм наследила същата откровеност в живота, но и на сцената. Искреност и честност са две морални качества, които се опитвам да прилагам възможно най-много в отношенията си с околните.
Перкусионен ансамбъл „Акцент“ се превърна в институция през годините. Много от младите музиканти, израснали и формирали се в него, намериха своята добра реализация. Може ли да споменем някои от тях, както и къде се изявяват в момента?
Разбира се! Много от тях вече „акцентират” по света. И ние ще имаме радостта да се съберем с някои от тях за концерта на 21-ви октомври в Зала “България” в град София. Владимир Петров е тимпанист в Антон Брукнер оркестра в гр. Линц, както и в Wave квартет, Владислав Върбанов свири в множество оркестри и преподава в Швейцария. Свет Стоянов е директор на Департамента по ударни инструменти в Университета в Маями, САЩ, Георги Върбанов е първи перкусионист на Оркестър д’Ил дьо Франс във Франция, Евелин Генова, Йоана Върбанова и Надежда Русева преподават в Германия, Георги Цветков свири в Лондон. Кирил Ангелов завърши своята магистърска степен при Свет Стоянов в Маями и съвсем наскоро получи втора награда със своето Balkan Duo на Международния конкурс за ударни инструменти в Люксембург. Орлин Гергов преподава и свири в Испания, Невян Ленков е в Мюнхен. Споменавам и Николай Илиев – Бесния, който, за съжаление, ни напусна много млад. Той преподаваше във Франкфурт и беше част от първия Ансамбъл „Акцент”. Остава завинаги в сърцата и спомените ни!
Споменавам приятелите, които са в чужбина, но в плевенското НУИ „Панайот Пипков“ преподава и Момчил Иванов, в Софийска филхармония е Димо Димов, Кирил Павлов също се изявява активно в София, Георги Цветков е в Лондон. Николай Иванов продължава да учи в Консерваторията в Женева и наскоро ни зарадва със своята втора награда на Международния конкурс „Тромп” в Холандия. Опитвам се да не пропусна някого, но това е неизбежно, тъй като учениците са наистина много и са навсякъде по света и в България.
След концерта в България какво те очаква? Видях, че програмата ти е доста натоварена до края на годината.
След концерта в България ще имам малка ваканция, за да събера сили и да се подготвя за всички концерти до края на годината. През ноември ще заснемем нов видео клип с „Клое“ (това е дуото ми с електронна музика). Също така на 22-ри ноември Асоцияцията „Philomuses“, благодарение на която заминах за Франция и която е подпомогнала десетки деца от България, ще чества своите 20 години с концерт в зала „Гаво“ в гр. Париж. Това ще бъде едно прекрасно събитие, на което ще участват музиканти и артисти от България, Франция, Япония, Англия, САЩ.
Започвам също така подготовката за записи на нов диск с Тома Енко, който ще излезе догодина при „Сони мюзик“. През май месец 2020 година ще солирам на Оркестъра в гр. Мец, а през юни в гр. Брюксел заедно с Тома ще изсвирим неговия Двоен концерт за пиано, маримба и оркестър. След концерта в София ще гостувам в телевизионното предаване „Музика, музика” на БНТ 2, където ще представя моите инструменти и по-подробно маримбата. След това ще имам малка ваканция.
Това са само няколко от ангажиментите ми като солист или камерен музикант. Паралелно водя и активна преподавателска дейност в Париж и Лозана. Пътуванията са много, умората – също, но, от друга страна, тези дейности са взаимодопълващи се, учат ме на много неща и много ми дават.
Как се настройваш за излизане на сцена? Имаш ли специални ритуали?
Преди имах специални ритуали, свързани повече със суеверие, което, за съжаление, често срещаме в България. Сега вече оставих това и отстъпих място единствено и само на концентрацията. Нещото, което мога да препоръчам на хора, които се притесняват от сцената, е да дишат. Дишането помага много за успокояване на ритъма на сърцето. Също така помага за оросяването на мозъка и от там, коствено, за паметта.
Имаш ли любим ударен инструмент от голямото им семейство?
Обичам всички ударни инструменти в тяхната интегралност. Аз се чувствам перкусионистка, а не маримбистка, както често ми казват и ме представят. Спечелих международен конкурс за маримба и може би оттогава това определение остана свързано с моето име. Обичам маримбата, защото тя има много големи мелодически и хармонични възможности, а аз съм си мелодистка. Но мултиперкусиите и всички мембранни инструменти ме пленяват с тяхната омайна сила на ритъма, на транса, на почти животинската им енергия. Ритъмът живее във всеки един от нас – на първо място с ритъма на всяко едно човешко сърце. Всъщност, мисля че няма човек, който да не обича ударните инструменти, тъй като те резонират във всеки един от нас.
Суеверна ли си?
Бягам от суеверието, макар че все още имам някакви суеверни остатъци. Но като цяло мисля, че суеверието означава недоверие в себе си и в силата на живота. А аз предпочитам да вярвам и в двете!
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
На първо място трябва да сложа контакта ми с природата – разходка или по-голям преход в планината е едно от основните ми хобита. При всеки удобен случай след концерт опитвам да оставя време и за това. Когато свирихме в Тайван през май месец, след това последва седмица обиколка на острова с велосипеди и катерене в планината. След концерт ни на Ла Реюнион в продължение на две седмици обикаляхме надлъж и нашир планинските циркуси, каньоните, реките, океана. За мен това е едно от най-силните вдъхновения и пречиствател на емоциите. Това лято прекарах над седмица в планината Рила, която по нищо не отстъпва по красота на споменатите по-горе места.
Също така обичам спорта. Карането на колело е например един от основните ми начини за предвижване. Обичам киното, модата, приятните срещи с приятели и срещите с нови и интересни хора. Обичам свободното време, макар и да не ми остава много.
Това лято е било много натоварено за теб – само през юли 2019 си имала 10 концерта! Остана ли ти време за почивка изобщо?
Да, лятото е един от най-натоварените сезони за мен и това е така от няколко години насам. Държи се на това, че във Франция има невероятно много фестивали по това време на годината. Но, честно казано, с нищо не бих заменила този така натоварен с концерти сезон. Настроението е невероятно, навсякъде сме посрещнати с ентусиазъм и с хубаво, весело и някак си ваканционно настроение. Това лято направих преход от гр. Шамони по склоновете и околностите на Монт Блан –най-високия връх на Алпите, а накрая му „благодарих” с концерт на открито на неговия фон. Два дни по-късно имах концерт в гр. Монтон, точно до Италия, а срещу нас беше обширното и необятно море. Имахме концерти в замъци, старинни крепости, паркове, прекрасни катедрали и, разбира се, в хубави концертни зали, една от които беше Philharmonie 2 в град Париж. Лятото е наситено с концерти, но разнообразието от местоположението им го прави наистина един уникален и незабравим сезон. След това взех месец почивка, която прекарах в България с приятели и семейството си.
Разкажи за преподавателската си работа. На какво учиш младите музиканти?
Опитвам се да ги науча преди всичко на това да бъдат отворени и любознателни, интелигентни и автономни, будни и загрижени за качеството на музиката в днешно време. Опитвам се да видя специфичното, което всеки един от тях притежава – таланта, и да помогна за развитието му. Но също така опитвам да покажа това, което липсва или може да се придобие. Казват ми, че съм много взискателна – явно, че е семейна черта.
Но клишето, че много учим от учениците си, е напълно вярно и истинско. Всеки път научавам по нещо от всеки един ученик и това е много интересен процес. Всъщност цял живот ролите се променят – от ученици ставаме учители, но основното нещо остава това, че всеки се учи, непрестанно.
Защо се посвети на музиката? Имаше ли друг избор?
Аз започнах да пея в Детския хор „Звъника” на 2 години и половина, започнах да свиря на цигулка на 5, а на ударни – на 7. След това всичко беше естествено и някак си неусетно. На 13 знаех, че това ще бъде моят живот и че няма как да продължа по друг начин. Музиката винаги е била част от живота ми, първо чрез родителите ми, след това чрез Музиалното училище, Плевенската филхармония (посещавах концертите всеки четвъртък, когато бях ученичка), приятелите ми, фестивалите и т.н. Винаги съм била привлечена от магията на това изкуство, което без думи, без материя, стига директно до душата на всеки човек, независимо от неговото интелектуално ниво, образование, позиция в обществото, неговата националност, религия. Музиката е универсална и „говори” на всеки. Това е нейната сила. А дали съм имала друг избор, не знам.
Ако можеш да обединиш преимуществата на България и Франция в една идеална страна на мечтите, как би изглеждала тя?
Ти ме караш да търся много философски отговори. Когато четях „Малкият принц”, си мислех за това, че на неговата планета той е имал всичко, което е обичал – своята роза, за която се е грижел и я е спасявал от баобабовите растения. Тя е била малка планета, съвсем малко по-голяма от къща. Влюбвайки се в розата, Малкият принц разбира, че любовта може да има и бодли. И решава да тръгне да търси приятели по другите планети. Попада на Земята и там среща различни персонажи. От престоя му на Земята идва и един от най-известните цитати на книгата: „Виждаме добре единствено със сърцето си. Най-важното е невидимо за очите.” Или: „Ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил” (в смисъл – отгледал). Така, накрая на пътешествието си, той иска да се върне обратно на своята планета, защото е отговорен за своята малка роза.
България, Франция… ще добавя и всички останали държави, които съм посетила и в които съм свирила. В края на краищата имам усещане за това, че съм дете на света, дете на 21-ви век. Малката планета е сърцето ни, там трябва всеки да отглежда и да бъде отговорен за своята роза, която е любовта към ближния. Това е отговорът на въпроса ти, страната на мечтите не съществува.
Българският ти корен какво ти дава като творец?
Българския фолклор е едно огромно богатство, непресъхващ извор. Когато правех интервюта и наблюдения в Котел, децата казваха, че учейки българския фолклор, имат усещането да разбират по-добре себе си, това, от къде произлизат. За всеки човек, независимо от неговия произход, коренът е изключително важен. Той поставя основата, но също така храни дървото, което всеки един от нас трябва да отгледа през житейския си път.
Аз обичам и съм свързана с българския фолклор. Не случайно работих върху него в дипломната си работа за втората ми магистърска степен по педагогика във Висшата консерватория за музика и танц в Париж. Свиря винаги българска музика, наскоро се роди и идеята да направя нов проект с квартет от български певци. Надявам се скоро тя да узрее и да се получи нещо интересно.
Често си боса на сцената. Това улеснява ли те по някакъв начин, или е част от стила ти на представяне?
Свиря боса по няколко причини, свързани със свободата на усещането и на движенията, както и развиването на сетивност към динамическата палитра на инструмента чрез краката. А също така и защото не трябва да мисля кои обувки си подхождат с тази или онази рокля (б. ред., смее се).
Имаш ли любими кулинарни изкушения и какво обичаш да приготвяш самата ти в кухнята?
Напоследък много обичам да готвя, колкото и невероятно да е
това. Когато пристигнах
във Франция,
знаех да приготвям яйца на очи, бъркани яйца, яйца по панагюрски и варени яйца.
Когато канех някой на гости, всички го разбираха, защото цялата сграда миришеше на
изгоряло, след това трябваше да купувам нови тигани, да звъня на хората, за да
ги помоля в края на краищата да не идват в 12 ч., а по скоро в 14 ч. А сега прекарвам време в кухнята при всеки удобен момент.
От не дълго съм
привърженичка на вегетарианската кухня по чисто етически съображения. И се
опитвам да изпратя съобщение на всички, че по-малко месо на трапезата е
по-добре за всеки – не
само за собственото здраве, но и за цялата ни планета.
За какво мечтаеш?
Мечтая да си построя хубава планета в сърцето. Мечтая хората да бъдат по-загрижени и информирани за природните катастрофи, които предизвикваме заради свръхконсумацията. Мечтая за по-хармоничен и мирен живот между различните раси и обществени слоеве. Мечтая за по-разумни и по-малко корумпирани политици в България. Мечтая за едно хубаво и задружно семейство. Мечтая си да свиря на Луната – не се шегувам!
Как се виждаш след 5 години?
Това беше един от въпросите на агентката ми, когато започнахме да работим заедно. Виждам се със семейство, по-улегнала и спокойна. Надявам се в добро здраве. Също така се надявам, че ще имам много хубави концерти, интересни срещи, от които да се уча, и от все сърце се надявам да имам много обич около мен! Да имам повече време за близките, семейството и приятелите ми!
