Първа награда и Почетна грамота получи Валентина Атанасова от Международен славянски конкурс за поетични преводи 2020

0
658
Валентина Атанасова

Първа награда и Почетна грамота получи Валентина Атанасова от Международния славянски конкурс за поетични преводи 2020, посветен на 142-та годишнина от Освобождението на България от турско робство в хода на Руско-турската война и възстановяването на българската държава. Отличието е присъдено за преводите на руски език на 3 авторски стихотворения по темата.

Това е петата награда за плевенската поетеса от този конкурс, като една от тях е на името на Светец Серафим (Соболев), а през 2016 г. тя става Лауреат на конкурса. Трите й стихотворения, с които впечатлява журито на конкурса, са „Памет“, „Майор Горталов“ и „Генерал Скобелев“.

Престижното международно събитие се организира от руския филолог, поет, преводач и журналист Олга Павловна Малцева (Арзиани), която е родом от Москва.  

С внучката си

Памет

               Посветено на приятеля

               Цветан Илиев в отговор

               на негов въпрос

Ах, всяка нощ, приятелю, сънувам

мъгла над Мъртва долина

и гръм, и дим, и пушечни откоси

след щурма край Зелените гори,

вечерната проверка, във която

и къс месо се за човек брои.

И всяка нощ в съня си виждам

„в невиждана кушия” коня бял –

как Скобелев лети със него, страшен,

със сабя, вдигната до небеса,

редут подир редут докрай обходил,

лице в лице отново със смъртта.

И от ума ми сякаш не излиза,

на вражеските щикове набит,

Горталов, себе си така обезсмъртил;

и всеки редник тука, в долината,

чрез подвига си станал богатир.

Не се живее лесно с тази памет,

тя и среднощ ме вдига с ясен глас,

и пита: „Още помниш ли, кажи ми,

на подвига безсмъртната му власт?”

Изправена на насипите прашни,

обхождам с поглед парка свиден

и сякаш на метри от мен Верешчагин

рисува кървава панихида…

Аз в този град до края ще живея,

сънят  ми до смъртта ще продължи,

като маяк прозорецът ми нощем

ще свети, докато се зазори…

***

Но ти, приятелю, защо попита,

нима над тебе Волът не стърчи?

Едно чело, от зъл куршум пробито,

днес просветлява твоите очи.

Земя на светещи от смелост кости,

Родината не ще се предаде –

ще падаме сред редовете просто

тъй, както пред куршуми пяха те.

Остави коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here