Първа награда и Почетна грамота получи Валентина Атанасова от Международния славянски конкурс за поетични преводи 2020, посветен на 142-та годишнина от Освобождението на България от турско робство в хода на Руско-турската война и възстановяването на българската държава. Отличието е присъдено за преводите на руски език на 3 авторски стихотворения по темата.
Това е петата награда за плевенската поетеса от този конкурс, като една от тях е на името на Светец Серафим (Соболев), а през 2016 г. тя става Лауреат на конкурса. Трите й стихотворения, с които впечатлява журито на конкурса, са „Памет“, „Майор Горталов“ и „Генерал Скобелев“.
Престижното международно събитие се организира от руския филолог, поет, преводач и журналист Олга Павловна Малцева (Арзиани), която е родом от Москва.
Памет
Посветено на приятеля
Цветан Илиев в отговор
на негов въпрос
Ах, всяка нощ, приятелю, сънувам
мъгла над Мъртва долина
и гръм, и дим, и пушечни откоси
след щурма край Зелените гори,
вечерната проверка, във която
и къс месо се за човек брои.
И всяка нощ в съня си виждам
„в невиждана кушия” коня бял –
как Скобелев лети със него, страшен,
със сабя, вдигната до небеса,
редут подир редут докрай обходил,
лице в лице отново със смъртта.
И от ума ми сякаш не излиза,
на вражеските щикове набит,
Горталов, себе си така обезсмъртил;
и всеки редник тука, в долината,
чрез подвига си станал богатир.
Не се живее лесно с тази памет,
тя и среднощ ме вдига с ясен глас,
и пита: „Още помниш ли, кажи ми,
на подвига безсмъртната му власт?”
Изправена на насипите прашни,
обхождам с поглед парка свиден
и сякаш на метри от мен Верешчагин
рисува кървава панихида…
Аз в този град до края ще живея,
сънят ми до смъртта ще продължи,
като маяк прозорецът ми нощем
ще свети, докато се зазори…
***
Но ти, приятелю, защо попита,
нима над тебе Волът не стърчи?
Едно чело, от зъл куршум пробито,
днес просветлява твоите очи.
Земя на светещи от смелост кости,
Родината не ще се предаде –
ще падаме сред редовете просто
тъй, както пред куршуми пяха те.
